Неистовата борба с комунизма е на път да докара фашизъм

Проф. Антоний Тодоров е роден на 10 декември 1957 г. в София. Завършва средното си образование в 9-та Френска езикова гимназия, а висшето – във Висшия икономически институт. Професор е по политология в Нов български университет.
Проф. Тодоров е един от четиримата автори на манифеста "За Републиката".
Женен е, със съпругата му имат две деца.

Колко дълъг живот давате на правителство на държава - европредседател с вицепремиер, който „експулсира с камионетка“ евродепутатка, проф. Тодоров? Не се ли намира кабинетът „Борисов“ в доста необичайно положение?

Още от самото формиране на това правителство имаме проблем, защото в него влязоха партии, политически субекти, които дълго време са изразявали яростна антиевропейска позиция. И не само – позиции, които противоречат на европейските ценности.

Лошото е, че Европа стана по-малко чувствителна към това. Например в Австрия, когато предшественикът на днешния вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе - Йорг Хайдер влезе в правителството, Европа реагира остро и Австрия беше почти изолирана от ЕС. След като Себастиан Курц направи коалиция със същата партия, макар и сдруг лидер, Европа каза: „Ами ние ще съдим правителството не по заявленията, а по действията“.

Европа омекна, с което банализира участието на крайно десни, на крайно националистически партии в управлението. Това не е добър знак.

Колко дълго ще оцелее това правителство зависи от много обстоятелства. Едното е колко дълго ще остане спойката между ГЕРБ и Обединените патриоти. Нещата се улесняват донякъде от това, че ГЕРБ е партия без идеология и ще се нагажда към ситуацията. Колкото до Патриотите – те също са разнородни, между тях има противоречия. Те се събраха в един момент, но помним историята на техните конфликти - между Валери Симеонов и Волен Сидеров например. Или сега показаното публично разминаване в позициите на ВМРО и НФСБ. Всичко това не изглежда много стабилно.

От друга страна, нито един от депутатите от тези партии няма интерес от предсрочни избори в момента. Това ще ги кара да потушават противоречията.

Колкото до опозицията – вижда ли българското общество алтернатива на управлението на ГЕРБ? Принципно алтернатива има, но обществото не я привижда, тоест не вижда в БСП, например, новата управляваща партия. Да не говорим, че БСП самостоятелно не може да получи мнозинство. А тя все още не е наясно с кого би могла да направи правителство.

Остават ДПС. Те направиха заявка, че могат да подкрепят ГЕРБ в коалиция без Патриотите, само че ГЕРБ едва ли биха желали това. Връщане на коалиция БСП-ДПС изглежда още по-малко вероятна. Тогава?

БСП-Патриоти?

О, вярно, че покрай Истанбулската конвенция се оказаха на една позиция, но не вярвам. Ако БСП тръгне на коалиция с Патриотите, ще бъде тотално изолирана от останалите партии от ПЕС. Те едва ли биха преглътнали такова нещо.

Тоест давате шанс за пълен мандат на правителството?

Има немалка вероятност да изкара мандата си. Нещата ще зависят от това дали Бойко Борисов, ГЕРБ ще решат да предизвикат предсрочни избори, ако видят, че доверието към тях спада драматично, както направиха след президентските избори. И добре направиха - това позволи да запазят позициите си, но засега съотношението между БСП и ГЕРБ продължава да е в полза на ГЕРБ и не се очертава рязка промяна.

Каква беше целта и какви ще са последствията от проектозакона, целящ "чистота" и "прозрачност" на медиите на депутати от ДПС, включително Делян Пеевски?

Timeo Danaos et dona ferentes - "Страхувам се от данайците дори когато носят подаръци", е казал един от троянските лидери, когато видял троянския кон пред вратите на Троя с посланието, че това е дар.

Можем ли да имаме доверие на законопроект за медиите на медийния магнат Делян Пеевски, който обявява публично, че иска някак си да прочисти зависимостите? Не виждам как. Не виждам нищо в неговото досегашно поведение, което да ни кара да се отнасяме с доверие към такава инициатива. Виждам го като лобистки закон, който се опитва да затвърди позициите на определени групи медии в пространството и да бъде използван, евентуално, срещу техните конкуренти.

Не е много прилично такъв закон да идва от такива среди. Страхувам се, че с това заявление: "Хайде, сега покажете всичките си донори", той (Пеевски – бел. ред.) цели да бъде бухалка спрямо медиите, които все още пазят някакви стандарти и държат на своята независимост.

Имаме проблем с медиите. Както с финансирането им, така и с тяхната собственост, но не съм сигурен, че оповестяването на собствеността, само по себе си, решава нещата. Доверието в медиите не е пряка функция от оповестяване на собствеността, а от това какво те правят.

Дали гласуването на този законопроект в пленарна зала ще покаже партньорство между ГЕРБ и ДПС, или депутатите от ГЕРБ ще гласуват "против"?

Зависи какво ще каже Бойко Борисов. Нищо чудно да се стигне до взаимодействие, но дали това ще се превърне в действителна политическа дружба – съмнявам се. ГЕРБ се въздържат публично да се съюзяват с ДПС, което не пречи по определени въпроси да вървят със сближени позиции. Колкото до конкретният законопроект – какво знаем ние за истинските отношения между Борисов и Пеевски? Не е ли основателно да смятаме, че Делян Пеевски в никакъв случай не е противник на Борисов?

Мислите ли, че тяхната дружба някога е прекъсвала?

Имаше една театрална постановка, която се опита да ни внуши обратното - знаменитата реч на новоизбрания депутат Делян Пеевски от по-предишното Народно събрание, в която той се обърна лично към Цветан Цветанов, за да го нападне с остри думи. Това беше театър на абсурда. Нещата, които последваха, отново доведоха ГЕРБ на власт, макар след това Цветанов да остана в по-скоро партийна позиция, а не толкова в институция.

Започнахме разговора с коментар за увеличаващата се търпимост на Европа. Защо Европа мълчи за закона, криминализиращ твърденията за участие на Полша в Холокоста? Реагираха Израел, естествено, и САЩ. А ние къде сме?

Живеем в трудни времена и това е симптоматично. Този закон се опитва да инкриминира всякакво говорене, което би споменало отговорността на Полша и на поляците в Холокоста.

Хубаво е да държим малко мяра за нещата. Холокостът е толкова чудовищно престъпление и поради това е предизвикало такава поредица от закони, включително в демократични страни, според които отричането му е престъпление. Мащабът на чудовищността е несравним. И когато се опитваме да приравним други масови убийства и репресии с Холокоста, това значи да банализираме, да го омаловажим.

Ето това се случва сега. Такъв закон в Полша е изключително проблематичен, но и симптом на една вълна, която ни залива. Тя идва от две посоки, но в един момент те се сливат. Едната е ултра консервативна вълна – изконни ценности, връщане към християнска Европа. Полското правителство какво ли не направи, за да превърне Полша в една ултра консервативна католическа държава. И реши да приеме закон, който се родее с десни, крайно националистически движения. Предпочитам да ги наричам фашистки.

Това е крайно консервативна вълна, която започва да конвергира с фашистката. Ето това е, което трябва да ни стряска, защото това е типичната ситуация на Германия в края на 20-те и началото на 30-те години. Тя позволи да се банализира нацизмът.

Реакцията на Израел и САЩ беше очакваната. По-неочаквано беше за мен, че нямаше толкова остра реакция, въпреки че имаше не малко реакции в европейските страни, но не и като единна, остра позиция.

Полша е в особена ситуация спрямо ЕС – текат процедури за санкции за нарушаване на демокрацията. Може би европейските лидери решиха, че е твърде много да добавят още една, очаквайки да се постигнат споразумения с полското правителство. Затова и европейските институции се въздържат и не реагират толкова остро. Но това за мен е изключителен проблем.

„Не може със закон да пренаписваме историята“, каза министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху.

Да, не може да решавате въпроси от историческо естество със закони.

Този закон може да се превърне в изключително репресивен. Мнозинството е подлъгано и мобилизирано – нещо, което виждаме не само в Полша, виждаме го в Унгария, донякъде в България, да не говорим за страни като Турция, където злоупотребата с демократичните процедури е гигантска.

Позиция, в която спечелилата партия взема всичко и не оставя никому нищо не е демократична. Няма демокрация, ако спечелилата изборите партия разчисти терена само за себе си.

Продължава на стр. 2