МОН връща образованието към "мрачните времена"

В началото на месец юни министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова излезе с изненадващото предложение рестрикциите по отношение на учебниците да се увеличат. Тя поиска да няма възможност учителите да избират учебника, по който да преподават измежду три варианта, а да има само по един учебник по предмет за клас. Това, по думите ù, щяло да гарантира качеството. Дали това е така попитахме г-жа Хелга Холткамп, председател на Европейската асоциация на европейските издатели на учебници, която бе в България за Панаира на книгата.

Г-жо Холткамп, наблюдавате целия европейски пазар на учебници. Кои държави могат да се похвалят с най-успешните модели?

Държавите, които осигуряват качествени и съвременни програми като рамка и гарантират, че учебниците са в съответствие с конституцията и човешките права, са най-успешните. Тези страни имат система за одобряване и издателите осигуряват съответния учебник, а представителите на държавната власт го предоставят на независими експерти, които го оценяват. Това означава, че се одобряват няколко различни варианта и учителите могат да избират от списък на одобрени учебници в зависимост от потребностите на децата, които обучават. Най-добре представящите се държави, които са в топ листата на PISA, не само като европейски държави, но и такива от целия свят, работят по подобен модел. В държавите, в които създаването и одобряването на учебници е много силно регулирано, или пък самата държава е ангажирана с издаването и одобряването им, като например Гърция и Унгария, не може да бъде осигурено желаното разнообразие, отчитащо специфичните потребности на децата и поради това тези страни никога не влизат в групата на най-добре представящите се.

Къде стои България в този контекст?

Ако се вгледаме в резултатите от PISA, България не се представя особено добре. Според мен обаче това няма връзка с учебниците, а по-скоро с качеството на учебните програми, които определят какво да бъде включено в учебниците, свързано е и с качеството на учителите, които работят с тези учебници. След първия шок от резултатите от PISA за Германия през 2009 г., специалистите започнаха да се вглеждат точно в старите програми и подготовката на учителите, и въведоха мерки от типа квалификация на работното място. Като последица от това резултатите на Германия по PISA през 2013 бяха значително подобрени.

В България учебниците се одобряват от Министерството на образованието и науката и има ограничен брой на учебниците, от които учителите могат да избират – до 3 по предмет за клас. Смятате ли, че това е практика, която дава добри резултати?

По принцип, както вече посочих в предходния си отговор – да. Процесът на одобряване трябва да е прозрачен и да се знае как функционира. И защо точно три учебника за всеки учебен предмет? Има толкова много и различни начини на обучение по езици например и всички те са ценни. В други европейски държави като Австрия и Франция например няма ограничение относно броя на учебници. Пазарът, разбира се, е саморегулираща се система. Ако имате 5 или 6 успешни учебника по математика, никой издател няма да разработи седми учебник.

Правителството в България обаче планира ограниченията да станат още по-строги и да бъде разрешен само един учебник по предмет за клас. Бихте ли прогнозирали до какво би довело довело подобно решение?

Най-напред от това ще пострадат учениците - както онези, които се нуждаят от помощ и подкрепа, така и тези, които имат нужда от предизвикателства и вдъхновение в ученето. Докато в други европейски държави представителите на образованието мислят и работят по посока на решения относно преподаване в класове, в които учениците са с различни способности, отчитат различията, и дори говорят за индивидуализация, българското Министерство на образованието и науката изглежда иска да се върне назад към „мрачните времена“. Един учебник не гарантира равенство, той може да произведе в най-добрия случай посредствени ученици. Учениците са различни и всяка институция и учител знае как да им преподава по най-добрия начин, а това също означава и да използва разнообразни материали. Да не забравяме и въпроса за качеството. Здравословната конкурентна среда кара всеки издател да прави най-доброто и да произвежда висококачествени продукти. Обръщайки се назад към историята, никога не е съществувала истински демократична държава, която да е фаворизирала политиката на единия учебник, освен разбира се тоталитарните държави. Да се регулира образованието по този начин противоречи на всякакви демократични принципи.

Често българското Министерство на образованието е критикувано заради непрозрачни процедури, по които одобрява учебниците. Необходими ли са такива процедури, в които експерти от министерство казват по кои учебници може да се учи и по кои – не?

Отново, както вече посочих, необходима е рамка с оглед гарантиране на качеството. Всъщност в интерес на всеки издател е да се съобрази с утвърдените ценности и с учебната програма. В много европейски държави процесът на одобряване е опростен. Министерствата публикуват указания и издателите знаят какво се очаква от тях. Спазването им е лесно и процесът става прозрачен.

По-либерален режим би ли създал нови рискове за снижаване качеството на учебниците?

Тъкмо обратното, учебниците и останалите учебни материали ще се усъвършенстват, защото повече ресурси ще бъдат включени при тяхната подготовка. Това също ще създаде и здравословна среда за конкуренция между издателите. Те ще се отнасят към въпросите на качеството с още по-голяма отговорност, защото ако има списък от одобрени учебници, те ще трябва да убедят всяка институция да използва тъкмо техните продукти. Също така учебниците системно ще се осъвременяват и модернизират, защото учителите и институциите ще могат да изберат по-съвременни учебници.

Повод за недоволство в България, особено от родителите и учениците, е фактът, че има учебници, които са написани на недостъпен език. Те виждат в тях причината за незадоволителното, според тях, ниво на българското училище и недобрата подготовка на децата им. Как би трябвало да изглежда едно ефективно и привлекателно за младите хора обучение в училищата?

Ключовата дума е учебната програма – учебниците на съвременния пазар отразяват изискванията на учебната програма. Министерството би трябвало да огледа своите учебни програми и да осигури експерти от различни области, научни работници, представители на образованието, методици и разбира се учители, които да пренапишат учебните програми, като отчитат равнището на съвременното общество и съвременните навици за учене. Издателите са повече от желаещи да създават достъпни учебни материали, които да осигурят шанс на всеки ученик да стане студент в университета. Разбира се, Министерството трябва да инвестира в подготовката и квалификацията на учителите. Това дори е по-важно от въпроса за учебниците. В момента издателите подпомагат професионалното развитие на учителите поради това, че държавата не прави достатъчно в това отношение. Би било чудесно, ако Министерството се превърне в посредник и стимулатор за добро образование, а не в регулатор на такова.