Мелтем Йълмаз: Който е журналист, не би могъл да изпитва чувство на страх
Турската журналистка и писателка Мелтем Йълмаз представи пред българската публика романа си "Сорая" - една история за тежкия живот на сирийските бежанци, попаднали в лагерите в Турция. От психическите травми от войната до униженията и експлоатацията, на които са подложени избягалите от конфликта момичета, в романа си Йълмаз вплита действителността, отразила в репортажите си, с умела художествена измислица, за да изгради детайлна картина за преживяното от милиони. Пред OFFNews авторката, работила за опозиционните вестници "Джумхюриет" и "Биргюн", разказа за това как е написала "Сорая", как се приемат тежките факти от властта в Анкара, какво е да си журналист в съвременна Турция и накъде се е насочила страната.
"Преди да вляза в лагера се срещах със сирийски бежанци, които живеят по пограничните райони и по-навътре в градовете. Така имах възможност да се запозная отблизо с техните усилия да се впишат в обществото и да продължат живота си. След това благодарение на репортажите, които бях правила с тях, успях да вляза в лагера", разказва журналистката. По думите ù всички бежански лагери са еднакви, а животът, който хората водят там, е последица от голямо нещастие, което ги е сполетяло.
За главната си героиня - 20-годишната Сорая от Хомс, попаднала в Турция след началото на конфликта в Сирия през 2011 г., Йълмаз разказва, че е вдъхновена от момиче, което срещнала в лагера. Уточнява, че в романа ù няма напълно измислени герои, а успешното пресъздаване на живота им Йълмаз отдава на работата си като журналист, позволила ù да придобие усет за действителността.
Въпреки че в книгата си изгражда картина, в която представя в негативна светлина не само сирийския режим, но и реалността в Турция, тя отрича романът да е критичен.
"Не смятам, че романът ми е критичен. Смятам, че е действителен, защото много преди да го напиша съм разработвала тези теми като журналист и не виждам никакви притеснения да включва в романа това, което съм отразила. Но в края на краищата трябва да се отбележи колкото и действителност има в романа, той си е донякъде художествена измислица и нямам какво да се притеснявам в такъв случай", казва младата авторка.
В "Сорая" журналистката обръща внимание на теми като репресията над мюсюлманските жени, експлоатацията на беззащитните бежанки, "Ислямска държава", но въпреки това отрича да е изпитвала страх от последиците.
"Що се отнася до страха, който е журналист, не би могъл да изпитва чувство на страх, защото в противен случай не би могъл да бъде обективен. Ако ме беше страх, трябваше да оставя работата си. Смятам, че това важи не само за журналистите, но и за останалите пишещи братя. Не виждам причина за страх", категорична е тя.
Йълмаз запазва оптимизъм за посоката, в която се насочва страната й. Затягането на мерките за сигурност в последното време, следствие от бума на терористични атаки, ще доведе до стабилизиране, надява се авторката. Отбелязва, че Турция трябва да се дистанцира от Близкия изток и да се приближи към Европа.
"Турция трябва да се включи в европейското семейство и да се обърне от Близкия изток към Европа. Всички сме свидетели, че ставането на част от семейството на Близкия изток не е в полза никому. Защото Близък изток означава, война, кръв и сълзи и ние не искаме да сме част от това", твърди Мелтем Йълмаз.
Говори с леко притеснение за потенциалните конституционни промени в южната ни съседка, които биха съсредоточили властта в ръцете на президента.
"Все още не се знае какво ще стане с предвижданите промени в конституцията. Има големи очаквания сред обществото, че тези промени няма да бъдат в негативна посока. Защото съсредоточаването на властта в ръцете на една личност няма да доведе страната до нищо добро", казва журналистиката.
По думите й затварянето на Турция за Европа и съседите й не води до добър край и властта вече осъзнава грешката в тази външна политика. Според нея отдалечаването от Европа се дължи по-скоро на някои шовинистични изказвания, на влиянието на вътрешната политика върху външната.
"Разбра се, че това е грешка и през последните няколко месеца започна затопляне на отношенията с Европа. И външната политика престана да бъде съсредоточена в една личност и в ръцете на един човек. Беше дадена възможност на специалистите да свършат работата си. Надявам се, че по този начин нещата ще тръгнат както трябва. Преди 5-6 месеца едва ли щях да бъдат толкова оптимистично настроена за процеса, за който говорех, но сега, като виждам какво се случва, казвам „Да, има надежда“, заявява в заключение Йълмаз.