Лайбах: Турбо-капитализмът е днешният враг на Обединена Европа
Третата световна война може би вече се случва, заяви Иван Новак от Laibach в интервю за OFFNews.
Дни преди концерта на легендарните Laibach в София на 21 май OFFNews се свърза с един от основополагащите членове на състава - Иван Новак, за да разговаря с него за политика и музика - две неразривно свързани неща в контекста на групата.
OFFNews: Новият Ви албум „Spectre” е по-различен, някак си по-танцуваем. Откъде тази промяна?
Иван Новак: Миналите ни албуми също бяха танцуваеми, но е необходимо да знаеш правилния вид танц. „Spectre” е различен от предишните ни произведения, защото е манифест на една политическа партия и се занимава пряко с политика.
Какво сте подготвили за почитатели Ви в България?
Ново шоу и добър концерт.
В ревю на "Spectre", което намерих в интернет, за Вас се казва, че „Останала без монолитна държава, която да служи като обект на тяхната сатира, групата е сведена до това да се подиграва с обикновената политическа глупост”. Вярно ли е това и наистина ли тези монолитни държави са вече минало, или просто се преструват на свободни демократични страни? Както в българската поговорка, че вълкът кожата си мени, но нравът - не.
Западните капиталистични, демократични държави определено са по-монолитни отколкото комунизмът изобщо някога е бил. Затова и го надвиха. Американската политическа система включва само 2 партии, които на практика са еднакви. Въпреки това нито една от тях няма реална власт в ръцете си – капиталът има. А той защитава само и единствено своите права.
Песните Ви често са някакъв вид пророчество. Последната, която ми е на ума в момента, е част от новия Ви албум. Тя се казва „Евровизия” и в нея Милан Фрас пее монотонно „Европа се разпада”. Наистина ли Старият континет се разпада и защо?
Европа се разпада постоянно, но изглежда, че разпадането е и начинът на Европа да се самоизгражда наново. Всеки път, когато опита да се преоснове, се проваля по-добре.
Едно е ясно – Европа се нуждае от революция.
Истинската утопия всъщност се състои в осъществяването на целите на социалната справедливост, финансовата стабилност и запазването и развитието на околната среда в рамките на глобалната капиталистическа система. Въпреки всичко реалните причини за мизерията на хората не са вследствие корупцията на няколкостотин политици или алчността на няколко хиляди банкери, ами от структурната динамика, която позволява и възнаграждава подобно държание, на първо място. Днешната криза не може да бъде разрешена с никакви регулации или „козметични операции”. Тя може да бъде решена само чрез трансформация на системата в напълно различна такава. Познатият ни капитализъм е една изтощена, изцедена, цинична система, която не може да намери пътя вън от задънената улица.
Ние искрено се надяваме, че идеята за Обединена Европа може да бъде спасена. Но не студената Европа на брюкселската политическа технокрация и банкови сектори, които функционират спрямо повелята на неолибералната догма, ами Европа, която ще се политизира наново, но този път изградена върху споделен, освободен от социална, правна и икономическа зависимост проект.
Цялостната визия на Европейския съюз трябва да намери правилното равновесие между дебата и консенсуса. Тази визия трябва да обземе всички аспекти на обществото. Без въпросната цялостна визия Европа не може да се развива и даже може да започне да упада. Европейците имат нужда от нова идентичност, която да носи в себе си едновременно идея и чувство на вълнение за бъдещето. Тази революция е духовна и трябва да дойде от улиците на Хамбург и Берлин, от улиците на Париж и Атина, Истанбул, Киев, София или Любляна. Авангардът на промяната ще е младежта на Европа и всеки, който се интересува от бъдещето. Сега повече от всякога отговорът на кризата трябва да бъде по-международен и по-универсален, отколкото универсалността на глобалния капитал. Ако Европа иска да оцелее и да продължи да се развива, трябва да рискува повече, дори да се разпадне напълно.
Какво е мнението Ви за последния победител в състезанието „Евровизия” – Кончита Вурст?
Една от възможностите за бъдеще на континента е той да смеси гените от Севера и Запада с тези от Изтока и Юга, и с тези на гражданите от Третия свят, които бягат към Европа, като се създаде нов „общоевропейски” вид хора – концепция, която е позната и от българската история. Кончита Вурст може би е идеален представител на тази нова културна парадигма. Тя не е нито мъж, нито жена, ами и двете. Тя е австрийка, но прилича на индоарийка, може би на персийка, дори на черногорка, и се въздига като феникс от пепелта на стара Европа. Кончита Вурст – или нека я наречем Шърли Беси, замаскирана като Принс, - също може да бъде бъдещето на нова Европа.
Сега, когато все още няма нова Студена война и Северна Корея изглежда да бъде последната тоталитарна държава, и с бързоразвиващата се глобализация – кой е врагът на така наречения цивилизован свят – самите хора или някакъв вид „скрито чудовище”?
Неолибералният турбо-капитализъм като начало. Абсурдната неолиберална идея за икономическо правителство, основано единствено и само на пазара и способността му да се саморегулира. Неолиберализмът е коренът на голямата илюза за предполагаемо обединена Европа, която няма лидер. А това все още е единственият език, използван от европейските политици, за да се борят с кризата и да се изправят срещу социалните сблъсъци, които избухват през последните няколко години. В действителност не съществува европейско правителство – само управление на сурови мерки и репресии.
Издавате ли все още паспорти за държавата Ви – Ново Словенско Изкуство (Neue Slowenische Kunst – NSK), и как мога да си издам един? Каква е идеята на НСИ?
Движението НСИ вече не съществува. То еволюира в държавата НСИ. Страната НСИ беше създадена през 1992 г. от творческото движение Ново Словенско Изкуство (1984-92 г.), което бе изградено около Лайбах по времето, когато бяхме официално забранени в бивша Югославия в ранните 80 години на миналия век. Изграждането на по-голямо движение и организация помогнаха на Лайбах да остане жива и да разпространи своя вирус сред различните медии. Целта му беше да предефинира връзката между изкуство, популярна култура, идеология и политика. Основният му организационен принцип беше колективизмът, начинът на работа бе ретропринципен, а движението се нарече Ретроавангарда (бел.прев. – ретропринципният начин на работа, създаден от движението НСИ, прераства в „ретроавангардизъм” или „ретрогардизъм”, основни принципи на които са използването на остарели символи, образи и философски идеи, особено тези, които са били използвани от правителства или други институции, за да натрупат и задържат власт).
Между 1990 и 1992 г. заедно с процеса по нова политическа, идеологическа и икономическа реорганизации в Европа (падането на Берлинската стена и съединението на Германия, упадъкът на Източния блок, войната в Югославия, и раждането на новите национални образувания) НСИ се преоткри, променяйки се от организация в държава. Причината да създадем държавата НСИ беше да запазим Утопията жива. НСИ беше организирано движение, което бавно спря да същестува. Привилегированото членство в него беше премахнато и технически погледнато всеки, който се идентифицира с кодекса на държавата ни, може стане притежател на НСИ паспорт и да получи статута на гражданин на Новото Словенско Изкуство. Освен за членовете на бившето движение правото на гражданство е отворено за всеки по света - за хора с различни религии, от различни раси, националности, полове и вероизповедания. Вратите са отворени за всеки, а паспорти все още се издават на този адрес.
Ще има ли Трета световна война?
Да, ще има. Всъщност тя може би вече се случва.
Как започна всичко, как се оформи Лайбах като това, което е сега?
Това е дълга история. Започнахме на 1 юни 1980 г. в словенския индустриален град Трбовле (Trbovlje) в тогавашна Югославия. Всички бяхме приятели и съученици, които се познаваха и се интересуваха от това да направят нещо, което е по-голямо от обикновена рокендрол банда. Останалото може да прочетете тук.
Вдъхновявате ли се Вие и останалите членове на групата за музиката и изкуството си от други артисти и видове изкуство?
Да, бяхме вдъхновени от доста музика и други видове изкуство от историята и съвремието. Все още сме. Особено много ни хареса джаз музиката от Нацистка Германия и авангардната и експериментална музика от времето на СССР.
Ако не е тайна – какви са личните Ви политически възгледи?
Не е тайна, но личността в Лайбах не съществува.
Какво е Лайбах?
Лайбах е дело в името на една идея.