Кой е Тери Рандъл и защо пази патиците

Тери Рандъл е роден през декември 1966 г. в Лондон. Той е 16-ти граф на Родънбери, но никога не използва титлата си.

Още от съвсем ранна възраст Тери се интересува от природата, нейното опазване и спасяването на постарадали животни. Като дете често се вживява в ролята на прородозащитник и многократно се опитва да „освободи“ пощенските гълъби на дядо си, но за негова най-голяма изненада те непрекъснато се връщат в кафеза си. След подобно детство изобщо не е учудващо, че Тери се отказва от кариерата на юрист, която семейството му е планирало за него, и вместо това завършва зоология.

По време на следването си Тери става член на Консервационната партия, която обаче се разпада заради инцидента, станал известен под името „Лова на лисици (без лисици)“ през 1987 г. По време на инцидента, Тери и негови приятели от партията с риск за живота си обличат костюми на лисици и провалят годишния лов на местен член на Камарата на лордовете – много изтънчено светско събитие с участието на куп знаменитости, политици и членове на кралското семейство. Благодарение на шума около инцидента, темата за жестокостта на лова на лисици във Великобритания отново излиза на дневен ред, но Тери едва не загубва стипендията си. Ловът на лисици с хрътки е окончателно забранен във Великобритания през 2004 г.

След дипломирането си, Тери работи най-различни неща (сервитьор, танцьор на ирландски танци, разносвач на пица, актьор, водопроводчик, продуцент на джаз-оркестър, помощник на ветеринарен психиатър и др.) и успява да спести достатъчно пари, за да започне околосветско пътешествие. Оттогава насам, Тери е посетил повече от 60 страни на четири континента. Където и да отиде, Тери винаги се захваща с доброволческа дейност в полза на околната среда, което често го забърква във всевъзможни неприятности с местните власти, като няколко пъти се е стигало и до принудителното му извеждане от съответната страна.

От няколко години Тери живее в България след като малко след пристигането си у нас загубва паспорта си в странен инцидент, в който (по негови думи) са замесени една коза, един таралеж и един бухал. Вероятно заради участието му в „Лова на лисици (без лисици)“ и в резултат на множество официални оплаквания от страна на властите в повече от пет страни, процедурата по издаването на нов паспорт на Тери отнема толкова необичайно дълго време.

Междувременно Тери живее в София и преподава частни уроци по правилна дикция и винознание, като често преподава двете дисциплини едновременно. В свободното си време, когато не е сред природата, Тери обича да плете традиционни български терлици, да съчинява стихове-хайку и да вае сложни скулптури от лед.

През 2012 г., той бе поканен от мобилния оператор GLOBUL и международната природозащитна организация WWF за лице на тяхната кампания за почистване на природните паркове в България и се снима в три телевизионни клипа за нея. В момента Тери е звезда в рекламната кампания на GLOBUL „Върни стария си телефон за рециклиране и спечели 50 лв. отстъпка за нов смартфон“.

Срещаме се с Тери, за да научим повече за него и интересните случки, които винаги го съпътстват.

В България си от доста време, какви са впечатленията ти?

Имате прекрасна страна, невероятно красива природа, хубаво вино и сте изключително гостоприемни. Като човек, който обича да прекарва времето си на открито, за мен е страхотно, че през годината има толкова много слънчеви дни. Когато си прекарал известно време в Лондон се научаваш да оценяваш всеки слънчев лъч (смее се). Изобщо, дори да не се бе случил инцидентът с паспорта ми, пак бих останал тук доста по-дълго от предвиденото…

Кога и как се случи този инцидент?

Бих искал да мога да кажа, че просто го загубих някъде, но всъщност никой, който ме познава, не би повярвал на това. Всъщност историята е дълга и е свързана с пътуването ми до едно малко село в Троянския Балкан. За всичко са виновни една коза, един ядосан таралеж, един объркан бухал и домашната сливовица на дядо Гочо, моят любезен домакин… За съжаление, издаването на новия ми паспорт се забави поради твърде неясни причини. Разбрах само, че отново става въпрос за онази стара история с лова на лисици, заради която едва не ме изключиха от университета.

Доколкото знам, този случай е разбунил духовете в родината ти, разкажи повече за него…

Ловът на лисици в Англия е стара традиция, при това много жестока към животните. С колеги от университета решихме да съберем всички лисици в имението на един лорд предварително и да ги скрием на безопасно място. После, вечерта преди началото на лова, облякохме костюми на лисици и се скрихме. Когато пуснаха хрътки, те веднага ни надушиха и се затичаха към нас. Ние ги изчакахме да наближат и изскочихме изведнъж иззад храстите. Горките кученца така се изненадаха, че направо пощуряха – някои от тях се разбягаха, други все пак ни нападнаха, но се измъкнахме с дребни наранявания… Сигурен съм, че изкарахме акъла и на самите ловци. Беше лудница! За съжаление веднага ни хванаха, последваха дълги разпити, обяснения и много неприятности.

Как избра да се посветиш на опазване на природата и животните вместо да станеш адвокат, както всички в твоето семейство?

Това се случи, когато бях едва на 7 години и баща ми ме заведе в един зоопарк. Докато разглеждахме ламите, една от тях се приближи до оградата и ми се изплези. Отвърнах й със същото, а тя пък ме наплю, после видимо развеселена се отдалечи и започна да хрупа някаква зелка. Много се стреснах и се разревах, а около мен веднага се събраха няколко от пазачите на зоопарка. Очаквах да ми се скарат, че съм подразнил животното, а те започнаха да ме прегръщат и да ми благодарят. Оказа се, че ламата била изпаднала в нещо като депресия - отказвала да се храни, почти не се движела и на нищо не обръщала внимание. Пазачите ме увериха, че явно съм й помогнал да се отърси от депресията. Бях много горд от себе си и реших, че това е моето призвание - да помагам на животни в беда.

Известен си като „човека от рекламата на GLOBUL“ заради участието си в двата забавни клипа с мечката и изоставеното гнездо, които се въртят по телевизията в момента. Как възприемаш това?

Да, странното е, че хората ме разпознават и ми се усмихват. Понякога се случва дори да поискат снимка или автограф. Чувствам се като звезда (смее се). Усещането е приятно, винаги съм искал да „заразя“ останалите със своето убеждение, че е важно да се помага на природата. И сега получих тази възможност. Всъщност, получих я още миналата година, когато участвах в кампанията на GLOBUL и WWF за почистване на природните паркове под мотото „Не създавай нови видове“. Щастлив съм, че съм част от тези наистина стойностни инициативи.

Какво би посъветвал хората, които искат да последват примера ти?

На първо място бих ги посъветвал да оставят спасяването на мечки и други диви животни на професионалистите. Всеки обаче може да направи нещо, с което да помогне на природата. Нещо лесно, което не отнема много време, но е полезно както за вас, така и за природата. Знаете ли, че неправилно изхвърлена в природата, само една батерия може да отрови около 600 000 литра безценна вода? А пък при рециклиране на всеки мобилен телефон се извличат ценни материали като злато, сребро, платина, литий, никел, които могат да се използват повторно. Затова просто съберете старите си и непотребни мобилни телефони, зарядни, аксесоари и изхабени батерии от къщи и да ги занесете в най-близкия магазин на GLOBUL. Там има специални контейнери за всеки вид електронен отпадък, който след това се предава за рециклиране.