Калин Терзийски: Жал ми е за Кеворкян. Сега хората го мразят заради мен

Текстът на Калин Терзийски за несъстоялото се гостуване в предаването "Всяка неделя" вече трети ден провокира дискусии във Facebook и българските онлайн медии. Във вторник Кеворкян разпространи и своята версия за случката в неделя.

Днес OFFNews.bg потърси за коментар писателя Калин Терзийски.

Г-н Терзийски, защо изобщо се съгласихте да участвате във „Всяка неделя“?

Защото по принцип съм добронамерен човек, а и съзнателно, волево и с внимание се опитвам да създавам около себе си атмосфера на добронамереност. Не харесвам тая черта на българите – винаги да си пречат един на друг; и да си осуетяват един на друг делата. Не обичам никак това, че много от моите сънародници не си сътрудничат и се подозират непрекъснато в недобри намерения или в корист. Смятам, че трябва да си помагаме. И мисля, че съм го доказвал неведнъж. Интелектуалците – да помагат на медиите. Медиите – на интелектуалците. Всички говорещи – да говорим за добро – да съветваме и да възпитаваме. Ако това ви звучи някак старо и морализаторско - погледнете навън и ще осъзнаете, че именно проповедници на Доброто сега липсват. Будители и добронамерени хора. И така – аз откликвам винаги. Сътруднича на медиите– когато виждам, че има смисъл, че е за добро.

И така. Да хвърля като лекар светлина върху един мрачен и объркан казус като тоя в Лясковец – ми се стори важно. Но аз споменах на Кеворкян, че имам и нова книга. И щеше да ми е приятно да кажа и две думи за нея. Само ако остане време. Но време ни за Лясковец, ни за мен, ни за книгата не остана. Да ви кажа – аз не се обиждам и много лесно преглъщам пренебрежително отношение.

Но си казвам в такива случаи: Това е лошо, това не бива да се оставя без критика, без коректив. Такова отношение към човека – просто да го викнеш и да му загубиш неделния ден, а после без никакви угризения да го отпратиш да си ходи – не бива да се оставя без сериозна критика, без реакция. Защото ще хронифицира.

А то всъщност вече е хронифицирало. Повечето медии използват най-безогледно говорещите хора, хората създаващи общественото мнение – за да пълнят времето си, да пълнят страниците си, да изпълняват чисто търговските си цели. Срещу това говорещите и мислещи хора получават само малко много съмнителна популярност.

Но когато има и такова пренебрежение, като в случая във "Всяка неделя" - да се оставя това поведение без санкция е недопустимо.

Моята санкция е чисто и просто да оповестя това, което се е случило. После хората решават кой е прав. Аз изигравам ролята на морален коректив. Това е незавидна роля. Но съм длъжен да я поема.

„Каза – ми не можахме да сварим да те включим. Нямаше време за тебе. Жалко. Звънни – каза той – през седмицата, да те почерпя“. Наистина ли Кеворкян изрече тези думи?

Да, нещо такова – да пием по едно, да почерпя. Човекът се чувстваше някак гузен. Но не е това въпросът. Оставете го Кеворкян. Жал ми е за него. Сега хората го мразят заради мен. А омразата е неудачен ход, неправилно поведение.

Просто журналистите трябва да променят подходите си. Това исках да кажа с есето си за Кеворкян. Писателите и говорещите хора, въобще – поканените гости, особено когато са хора на изкуството – не са просто пълнеж на някакви предавания!

Не можеш да ги ползваш като пушечно месо – да запълват времето с приказки. Защото, запомнете за Бога! - не предаването е важно, не медията! А човекът и неговото достойнство!По дяволите – те са важни! А за хора като Кеворкян явно не е така. Да разкарваш някого в неделя и после да го отпращаш с безгрижна усмивка - е дреболия. Как ли би се почувствал той в такава ситуация? Какво ли би казал, ако някой го разкара в неделя и му каже, че за него не е останало време?

И сега нека кажа нещо много важно. Много важно! Забележете: Това се случва за трети път!

Аз нямаше да реагирам така остро, ако не ме беше канил преди месеци два пъти…и пак така ме беше отпращал. Да – два пъти ме беше канил в съвсем близкото минало. За да говоря по негови теми. И аз се съгласявах най-добронамерено. И стана и двата пъти така, че не остана време за мене.

Да. Сега аз реших, че просто трябва да има сериозна и категорична реакция – за да не се умножава тая вреда.

Кеворкян твърди, че е уточнил участието Ви „за 13 април, в колко часа да дойде, колко минути ще има, казах му, че ще говорим и за книгата му и пр. Толкова. Не видях Калин да е съкрушен от нещо или да преживява някаква драма“. Вярно ли е това и какво ви провокира да напишете в блога си текста за „Всяка неделя“?

Да, както ви казах – въобще не бях съкрушен. Усмихнах си и кимнах: добре – казах. (когато разбрах, че съм се разкарвал напразно). И след това взех решение да реагирам – за да си помисли Кеворкян малко повече върху това: дали е редно да се държи така. 

Но аз го направих, за да помислят и по-младите от него журналисти. Защото ако той е възрастен и непроменим –то младите могат да се променят към добро.

Запомнете – достойнството на човека е важно нещо!

Колко пъти и по какви поводи Кеворкян ви кани във „Всяка неделя“?

Веднъж съм гостувал при него по повод награждаването ми с Европейската награда за литература. И както казах – други два пъти- заедно с тоя – три – само покана – но неосъществено включване в предаването.

Но моля ви, нека бъдем добронамерени. Аз бих искал да кажа добри думи за Кеворкян! И ще ги кажа, когато ми дойдат на ум. Прекалено много злоба има. Хора сме – грешим. Важното е да се поправяме.

И помнете също – че слабаците са злобни. Силният човек е благороден и прощава.

Прощавам на Кеворкян. Яд ме е, че е продукт на едно гадно, скапано време. Дано помисли добре за всичко това, което се случи.