Юлиан Попов: Позицията на правителството за Зелената сделка не е перспективна

Юлиан Попов е председател на Европейския институт за ефективност на сградите (Брюксел), старши политически съветник на Европейската климатична фондация, член на консултативните бордове на румънския тинк танк Energy Policy Group, REKK (Будапеща) и на Climate KIC и член на Настоятелството на Нов български университет. Бил е служебен министър на околната среда и водите и съветник по енергийната сигурност на президента. Автор и съавтор на няколко книги, сред които и “Суперелектропреносните мрежи на Европа”. Два пъти е класиран от EURACTIV като един от най-влиятелните гласове в енергийната политика в Европа.

- Г-н Попов, в момента “Зелената сделка” не е тема в България. Преди кризата с коронавируса се говореше като за нещо, което ще доведе до загуби и безработица. Положително говорене нямаше. Какво е “Зелената сделка”?

- “Зелената сделка” е няколко неща. Тя е нов бранд на действащи от дълго време икономически и климатични политики. В същото време тя е заявка за намаляване на въглеродните емисии с 55% спрямо 2030 година, което е в съответствие с приетата от всички държави цел за въглеродна неутралност на ЕС през 2050 година. Сега целта е формално 40%, но реално е 45-47% заради вече приетите цели за енергийна ефективност и възобновяема енергия. Зелената сделка е също и политика за модернизация на европейската икономика. Тя ще създаде проблем за определени сектори, но само ако страната ни няма стратегия за справяне със страничните ефекти на ускорения прогрес. Така изглеждаше “Зелената сделка” преди коронавируса. В началото на пандемията настъпи известно затишие по отношение на “Зелената сделка”, но сега тя се върна в дневния ред и се обвързва с цялата възстановителна програма на Европейския съюз, която на практика се превръща в една разширена “Зелена сделка”.

- Има различни оценки от "Осанна" до "Разпни го". Говори се за едва ли не нова парадигма и смяна на мисленето, до другия полюс, че това е най-голямата глупост, с която ЕС ще се самоубие…

- Например въглищната индустрия, не само в България, но и в цяла Европа, е в тежък упадък. Миналата година - 2019, производството на електроенергия от въглища е спаднала за година с 19%. Това е огромен спад. “Зелената сделка” обаче още я няма. Тя не е договорена. Така, че проблемите, които са свързани с въглищната индустрия предхождат онова, което наричаме “Зелена сделка”. Става въпрос за един много, много продължителен процес, който може да се проследи 10-15 години назад, а може да се проследи дори до 70-те години, когато европейските държави реагират на Арабското ембарго и започват да налагат политики за намаляване на зависимостта от фосилни горива. Можем да си изберем различни дати за начало на тези политики. В никакъв случай не става дума за нещо, което се е случило миналата година, тази година или пък ще се случи догодина. Заедно с икономическите и климатичните политики Зелената сделка ни изправя пред друг важен въпрос - Европа изостава в сферата на индустриалните и енергийните иновации от САЩ, от Япония и от Китай. Една от причините е по-бавното развитие на нисковъглеродните технологии. Погледнете германската автомобилна индустрия - тя може да бъде съсипана от това, че в Америка се появи Тесла, в Япония се появи Тойота Прус, а в Корея и Китай производството на електромобили напредва много. Част от това, което сега наричаме “Зелена сделка”, е как Европа да се върне обратно във водеща позиция в този сектор. Преди 2-3 години се създаде т.нар European Battery Alliance, именно с идеята да се стимулира сектора на батериите, на изследвания в сферата на съхранение на енергията, за да може Европа да се конкурира със страни като Корея, Китай, Япония и САЩ. Защото сме назад. Подобни примери има соларната и вятърната енергетика, електропреносните мрежи, където Китай е вече абсолютен лидер и други технологии. Европа все по-често си задава въпроса: Как да догоним китайците и всички останали? И това е част от “Зелената сделка”.

- Противниците на “Зелената сделка” твърдят, че алтернативните енергийни технологии още не са достатъчно развити, за да бъдат конкурентноспособни на фосилните горива. Така ли е това?

- Почти всяка новоизградена възобновяема мощност е по-евтина от почти всяка новоизградена конвенционална мощност в пазарната среда не Европейския съюз и на почти всяка страна, която спазва съвременни стандарти на сигурност и чиста околна среда. Преди година търг за соларна енергия в Португалия стигна цена под 15 евро на МВч. Наскоро в Албания се проведе търг за 150 МВ соларна мощност. Цената стигна 25 евро на МВч. Това са необичайно ниски цени, но това е ценовата посока, в която се движат възобновяемите енергийни източници. Средната цена на германския пазар на електроенергия за ден напред беше малко над 36 евро 2019 година. В същото време нова въглищна мощност в Европа трудно може да падне под 80 евро, а ядрена - под 100 евро.

- А проблема със съхранението и балансирането на електроенергията?

- Електроенергетиката е комплексна система и се усложнява все повече. Ако изградим 100 мегавата соларна мощност, това не значи, че трябва да осигурим батерии, които да гарантират, че тези 100 мегавата могат да осигуряват електроенергия постоянно. Това би било проблем. Но когато те бъдат включени в енергийната система, те се балансират по различни начини. Батериите е един от многото. Те могат да се допълват с хидроенергия, с хидросъхранение - ПАВЕЦ, с управление на потреблението и с множество други технологии, десетки други технологии. Освен това, ние ставаме част от един интегриран европейски пазар. Така че, когато изградим 100, 1000 или повече мегавата соларна мощност, тя влиза в един много широк пазар, който се разпростира от Балканите до Германия, Турция и т.н. Когато се разпространи на много голяма територия балансирането на възобновяемата енергия става по-лесно, заради различните климатични условия и различното потребление.

- В някои страни обаче по-високият дял на възобновяема енергия доведе до много високи цени за потребителите.

- Да, това са страните, които навлязоха много рано с големи ВЕИ мощности. Обичайният пример е Германия. Но Германия значително увеличи износа си на електроенергия и поддържа едни от най-ниските цени на едро на електроенергия. Да погледнем Великобритания, която навлезе във ВЕИ сектора по-прагматично. Преди 8 години 40% от електричеството на Великобритания беше произвеждано от въглища, горе-долу колкото е у нас сега. В последните 2 месеца въглищното електропроизводство на Великобритания е нула. Това са 40% въглищно производство, премахнато в рамките на 8 години, без това да се отрази на сметките на тока.

Следва на стр. 2