'Хората не се и замислят какво са това маркови дрехи, защото нямат питейна вода'

През август 2015 г. 193 държави се договориха да си сътрудничат за постигането на 17 цели, познати още като Цели за устойчиво развитие, включени в Програма 2030 на ООН за устойчиво развитие. Често хората казват, че Целите са абстрактни, “добри пожелания”, но не виждат как могат да ги изпълнят. Попитахме Шеймъс Джефрeсън, директор на CONCORD Europe (Европейска конфедерация от неправителствени организации за развитие) за неговата визия за осъществяването им.

Шеймъс Джефрeсън: Осъществяването на Целите за устойчиво развитие, според мен, ще се случи, когато ги извадим от бюрокрацията на ООН и ги превърнем в нещо, което ангажира всички хора. Обществата ги възприемат като документ, който международна организация е приела, правителствата са го ратифицирали, но ние трябва да му придадем значение в ежедневието на хората и да го превърнем в нещо много важно и полезно за техния живот. Правителствата и ООН правят много за постигането им, но често езикът, който използват, е много техничен и не го съотнасят до хората, така че те да могат да разберат проблемите, за да намерят тяхното решение. Затова смятам, че първо трябва да намерим правилния начин да говорим за Целите и защо те са важни за всички нас.

Как CONCORD работи по изпълнението на Целите?

Всички наши членове искат да работим на европейско ниво. Европейският съюз има все по-голямо глобално влияние. Пример за това е хуманитарната програма, която развива. Ние искаме да окуражим ЕС Целите да бъдат част от неговата политика и да говори повече за тях. Целите за устойчиво развитие не трябва да се отнасят само за Латинска Америка, Африка и Азия, но и за Европа. ЕС трябва чрез своите програми да им дава гласност.

В момента в Брюсел започват преговорите за бюджет 2021-2027 и това, което искаме да видим, е един наистина съгласуван с Целите бюджет. Целта е не просто Европейският съюз да казва “прекрасна Програма 2030”, а да инвестира в нейното изпълнение, защото без средства, които да се вложат, няма как Целите да бъдат изпълнени. Ще се опитаме да призовем те да бъдат засегнати в инвестиционните предложения за бюджета.

На България тази година за първи път е поверено Председателството на Съвета на Европейския съюз. Според Вас как тази роля на държавата ни може да допринесе за изпълнението на Програма 2030 на ООН?

Всяка една държава-председателка на Съвета на ЕС може да направи две неща. Първото и най-важното е да подсигури обсъждането на Целите за устойчиво развитие да бъде в програмата на нейното председателство. Втората задача, която държавите-председателки имат, според мен, е, когато се дискутира бюджета, те да питат как е свързан с Програмата, зададена от ООН, и как може тя да бъде осъществена. Това не трябва да се прави само по време на пресмятането на финансите, а по всяко време, когато стане дума за развитие.

CONCORD обединява различни неправителствени организации. Каква всъщност е тяхната роля в изпълнението на Програмата 2030?

Неправителствените организации помагат за изпълнението на Целите, като дават възможност на много доброволци да се включат в популяризирането им, както и в изпълнението им. Например организациите за агрикултура и риболов със своята дейност изпълняват цели 13, 14 и 15, които засягат околната среда. Организациите са поле, в което има място за всеки, който иска да направи нещо за света.

Какво могат да направят за осъществяването на Програма 2030 младите хора?

Младите хора са много тясно свързани с проблема, който виждам, а именно – [понастоящем] бюрократичният процес, който трябва да се превърне в нещо значимо за хората. Защото случващото се е вълнуващо, но понякога наистина изглежда като деловодителство – и дори спряло на моменти. Затова смятам, че младите хора, както и младежките организации, трябва да се опитат да хвърлят малко повече светлина върху проблемите, с които Програмата 2020–2030 се опитва да се справи, с помощта на своята креативност и иновативност.

Имам предвид, че може да се използва тяхната изобретателност, за да се намерят нови начини и методологии, чрез които да се обясни какво означават различните цели. [Младежите] могат да влияят на местното управление, на правителството и дори на по-високо ниво. Младите хора имат много възможности да се включат в различни организации и да увеличат познанието на останалите. Всички днес носим дрехи, но малко хора се питат какво стои зад тях. Някъде се използва детски труд за направата им, а на други места хората не се и замислят какво са това маркови дрехи, защото нямат питейна вода. Точно в това обяснение могат да се включат младежите, за да повлияят на обществото, в което живеят, за да приемат [всички] Целите за нещо важно и значимо за тях.

На конференцията “Сътрудничество за развитие във време на променящи се парадигми”, която се проведе в София на 21-22 март 2018 г., споменахте, че обществата в Европа гледат негативно на мигрантите, но тази практика трябва да бъде прекратена и местните общности да успеят да ги интегрират. Според Вас как може да се подготвят обществата за този процес?

Мнозина са притеснени от присъствието на нови хора, които живеят в тяхната общност. Мисля, че това е доста естествено, а и винаги е било така. Затова, според мен, първото нещо, което трябва да се направи, е да се образоват хората по въпросите, които ги тревожат. Те най-често са свързани с икономиката, като това дали ще има достатъчно работни места. Социалните услуги също са обект на тревожност, например дали ще има достатъчно места в детските градини и училищата, дали децата ще се разбират, но всичко това е разбираемо. Може би защото днес има много повече миграция на хора в сравнение с преди 20 години, особено в България. Усещам, че това, което може да се направи от нас и от неправителствените организации, е да помогнем на хората да се адаптират към промените.

Най-важното за интеграцията е да спре да се гледа на хората като на “мигранти”. Това е просто статистика. Зад всяко число в нея стои човешка история, често доста сложни причини, поради които хората се местят. Ние трябва да се опитаме да изслушаме тяхната история. Когато хората не знаят и за тях е просто статистика като “20 бежанци загинаха, преминавайки Средиземно море”, те си мислят, че може би тези хора не е трябвало да тръгват. Трябва да се отговори на въпросите защо им се наложило да избягат, какво им се е случило и какви са техните надежди. Ако това се случи, обществата ще разберат, че това не са просто данни, а са истински хора

Интервюто е публикувано в новинарския сайт на Дружеството на Обединените нации в България.