Скъпите храни и търговските вериги - къде е заровено кучето

Цените в търговските вериги у нас справедливо се превърнаха в гореща тема, на която бе време някой да обърне внимание. Но вместо да се търси реално решение, дебатът бе изместен към популизъм и сензации.

На фона на системните проблеми, законодателните пропуски и съмненията за корупция, обществото става свидетел на хаотични акции – от една страна, организации и партии призовават за бойкот, а от друга, политици лансират идеи за таван на цените, които не само че не решават проблема, но и крият рискове за пазара.

Каква е истинската причина за високите цени и има ли работещи решения извън популизма?

Тук ще припомним основни проблеми във веригата, които OFFNews описа в поредица от материали в далечната 2012 г. 13 години по-късно проблемите стоят нерешени.

Положителен сигнал даде правителството след деня на първия бойкот на 13 февруари, като набеляза няколко стъпки. Те могат да проработят в полза на потребители и производители, ако бъдат въведени съвестно и с нужното ниво на контрол. Ще следим развитието и ще ви информираме за това.

Междувременно припомняме къде са заложени порочните практики - и не, решаването им не нарушава принципите на свободния пазар.

Защо доматите нямат вкус?

Защо в сиренето няма мляко?

Защо в колбасите няма месо?

Защо ядем плодове от Китай и зеленчуци от Испания?

Къде изчезна българският вкус?

Защо българските продукти понякога са по-скъпи от вносните?

Обяснението е в многото отстъпки, които производителят е принуден да направи, за да се качи на рафта в супермаркета. Благодарение на тези отстъпки големите вериги държат за година-две ниски цени, докато убият по-малките магазини в района. След това цените за клиентите скачат, а изкупните цени за производителите падат. Ако производителите не фалират, единственото им спасение е да пробутват разни съмнителни алхимични сурогати за сирене, салам или кашкавал. Ние хленчим, че храната не е като едно време, попържаме Европейския съюз, но ги купуваме, защото друг магазин в квартала вече няма.

За изчезването на българския вкус и убийството на българското село не е виновен Европейският съюз. Виновен е българският законодател, който от години създава и поощрява порочни практики, които други европейска страна смятат за неприемливи...

Подробен разказ за проблема тук: Веригите смъкват по 100 кожи от гърба на българския производител Анализът е на Център РИА за оценка на въздействие на законодателството.

Всичко това не означава, че търговските вериги за нещо вредно и не трябва да съществуват. Напротив! Те имат своята важна функция, предлагат удобство, разнообразие и възможност за отстъпки (промоции), които малките търговци не могат да си позволят.

И тук идва голямото НО. Убивайки малкия и среден бизнес в сектора, веригите на практика убиват конкуренцията и могат да си позволят да не търсят преимуществото, което им е присъщо - да предлагат конкурентни цени. Натиск върху средните и малки търговски вериги/обекти оказва фактът, че икономически силните търговци навлизат и в техния сегмент като развиват и по-малки обекти с по-добра локация, като по този начин директно ги конкурират. Добрата практика е големите вериги да са в перифериите на градовете, а не по няколко във всеки квартал, вкл. в малки обекти в централните части. Това рано или късно се обръща срещу потребителя и удря в джоба.

Още по темата: Плюсовете и минусите от търговските вериги

Така стигаме до другата голяма тема освен цените: защо храната става все по-некачествена.

В резултат от кумулацията на описаните дотук фактори, разходите за реализация на стоките на българските производители през последните години са се увеличили от 30% до 40% - 50% от стойността на продажбите за някои продукти, сочи анализът още през 2012 г. По този начин те често са принудени да продават на загуба или без печалба поради факта, че съществуващите алтернативни варианти за реализация на продукция постоянно намаляват, а за някои производители, те не са реална алтернатива.

Това доведе директно до закриване на производства, обезсмисляне на дейността на много производители, неконкурентност. С други думи - до фалити.

Невинаги най-качествените продукти са най-желаните от големите търговски обекти, защото се ротират по-бавно и не могат да донесат бързи или очаквани приходи, планирани за единица време или единица търговска площ. Това често води до еднообразие в предлагането, като привидно асортиментът е голям, но продуктите са едни и същи и със сходно качество.

Център РИА описва и как другите страни регулират търговските вериги.

Досега КЗК - държавният регулатор, който трябва да защитава от тези порочни практики - не е открила нарушение на закона за конкуренцията. Резултатът е, че веригите наложиха, които производителят трябва да им плати, за да получи достъп до търговската мрежа. А в същото време същият производител няма къде другаде да продава стоката си - мрежата от малки и средно големи магазини е почти убита.

 На този фон и след символичния бойкот от 13 февруари кабинетът обяви, че ще работи в следните посоки: скъсяване веригата на доставки, ограничаване на прекупвачите и на утежняването на цената, както и действия за недопускане на нелоялни и силови практики на пазара. Действия очевидно предстоят, но те не се случват за пръв път. Един от последните опити бе държавен портал (сайт), който да следи за цените на основни храни у нас и в чужбина. Ефектът беше нулев.

Следете новините ни в GoogleNews