Седем НПО с жалба в Брюксел: Без магистрала в Кресненското дефиле. Измират прилепи и смокове
Седем неправителствени организации внесоха днес официална жалба в Европейската комисия, в която се описват нарушенията на Европейското природозащитно законодателство, причинени от строителството на финансираната с европейски средства автомагистрала “Струма”.
Общият сигнал е подписан от организациите Приятели на Земята Европа (Friends of the Earth Europe), Мрежата CEE Bankwatch Network, Екологично сдружение “За Земята” / Приятели на Земята България, Сдружение за дива природа “БАЛКАНИ”, Институт за зелена политика, Информационен и учебен център по екология и Училище за природа Влахи.
Жалбоподателите предупреждават, че ако финалната отсечка от магистралата бъде построена през Кресненското дефиле, това ще бъде катастрофално за защитените видове растения и животни в региона. Проломът е част от мрежата Натура 2000, защитен по Европейската директива за хабитатите.
В жалбата, те настояват Комисията да разследва нарушенията на Европейското законодателство, което може да доведе до осъждане на България от Европейския съд и заплащане на тежки глоби.
Кресненското дефиле, с дължина 16 километра, е районът с най-голяма концентрация на биоразнообразие в България с 92 защитени видове и част от Европейската Натура 2000 мрежа. За сравнение, на един квадратен километър от Кресненското дефиле живеят повече видове пеперуди, отколкото в цяла Великобритания.
Експерти от неправителствените организации посочват в жалбата, че съществуват две алтернативи, с които автомагистрала “Струма”, свързваща Германия с България и Гърция, може да бъде завършена без това да унищожи дефилето и биоразнообразието в него, и спазвайки Европейското законодателство.
Въпреки това, през април, българското правителство обяви победител в конкурса за идеен дизайн на магистралата с проект за изграждане на половината от магистралата "Струма" през дефилето.
Неправителствените организации, твърдят, че това ще унищожи безвъзвратно уникалната природа и е в нарушение на Европейското природозащитно законодателство. Магистрала през пролома, ще отнеме и възможностите за развитие на алтернативен туризъм в региона.
Българското правителство вече е напреднало с построяването на магистралата от двете страни на дефилето, което е довело още повече до увеличаване на трафика през него. Жалбата отбелязва, че това води до две нарушения на Европейската директива за хабитатите и вече причинява увеличено въздействие на смъртността по пътя за животните и намаляване на популациите на значителен брой защитени видове.
Според екоактивистите това е резултат от увеличения трафик, поради построяването на магистралата от двете страни на дефилето, създавайки биокоридор с тесен фронт на миграция. Особено са намалели видове като сухоземни костенурки, леопардов смок, ивичест смок, 12 вида прилепи. Сравнителен мониторингов доклад за 10-годишен период предполага, че някои от видовете като ивичестия смок, е възможно напълно да са изчезнали от дефилето. Популацията на други дребни видове, които живеят по продължение на дефилето и съществъващия път са намалели между 50 и 93 процента.
“Българското правителство има две добри алтернативи, с които да предотврати унищожаването на най-богатия на биоразнообразие регион, но изглежда, че не се спира пред нищо и устремено върви към неговото разрушаване. Европейската комисия трябва да се отнесе сериозно към този случай и да блокира използването на Европейски средства за нарушаването на Европейско законодателство”, коментира Десислава Стоянова, от Екологично сдружение “За Земята / Приятели на земята България”.
През декември 2016 г., Европейската комисия публично заяви, че Европейското природозащитно законодателство трябва да се спазва.
“Кресненското дефиле е като скъпоценен камък в Европа и безмисленото му унищожаване с една магистрала би било престъпление. През април тази година, Кармену Вела, Европейския комисар по околна среда, обеща да засили изпълнението на европейското природозащитно законодателство, сега случаят с Кресненсия пролом ще бъде тестов за неговите действия. Това е ясен случай: или той ще се намеси, или обещанието за спазването на европейското природозащитно законодателство на практика, ще бъде само празни думи.”, категоричен е Роби Блейк, експерт по биоразнообразие от неправителствената мрежа “Приятели на земята Европа”.
Все още няма финално решение коя от предложените алтернативи ще бъде избрана. До няколко месеца се очакват резултатите от новата Оценка по въздействие на околната среда. След излизането на доклада, местната общност и широката общественост ще могат да изразят своето мнение за предложените маршрути на магистралата, а финалното трасе ще трябва да бъде одобрено от Европейската комисия. Ако Комисията или Европейския съд открие нарушения на Европейското природозащитно законодателство, Българското правителство ще трябва да върне европейско финансиране на стойност близо 756 милиона евро.