Съмнителният ефект на Зелената сделка на ЕС

Грета Тунберг и Зелена сделка на ЕС. Това от миналата година са двата основни акцента, когато става дума за борба с климатичните промени и преход към нисковъглеродна икономика.

Шведската тийнейджърка-екоактивистка и планът на ЕК за превръщане на Европа във въглеродно неутрален континент към 2050 г. имат своите яростни привърженици и още по-ожесточени критици. Преди броени дни Грета отново си навлече гнева, този път от американския министър на финансите Стивън Мнучин, който я посъветва първо да учи икономика в университета, преди да призовава за спиране на инвестициите в изкопаеми горива. Зелената сделка на ЕС пък раздели както държавите-членки от Западна и Източна Европа, така и експертите и анализаторите. Авторитетният „Файненшъл Таймс“ публикува тази седмица под заглавие „Разрушителните ефекти на Зелената сделка на ЕС“ анализ на Ник Бътлър, председател на Policy Institute в King’s College London. Той посочва, че планът на ЕК е смел и подробен и напомня визията на Общата селскостопанска политика, единния пазар и общата валута. „Зелената сделка предвижда енергиен сектор, основаващ се главно на възобновяеми източници, бързото премахване на въглищата и фокус върху енергийната ефективност. Стратегията ще засегне много съществуващи бизнеси, особено тези, работещи на източноевропейския въглищен пазар и ще промени европейската система на търговия“, коментира Ник Бътлър. Той посочва, че предложената стратегия e протекционистка, централизирана и базирана на принудителното прилагане. На иновациите е отделено малко внимание, което идва да ни припомни, защо Европа е родила толкова малко от страхотните нови компании в света през последния половин век, отбелязва авторът. Той с право посочва, че осъществяването на сделката няма да бъде проста работа, както се вижда от публикувания по-рано през януари документ как ще се финансира преходът към нисковъглеродна икономика.

Какво, как и колко за България

7,5 милиарда евро от Фонда за справедлив преход ще бъдат разпределени между страните-членки, които ще получат различни средства, за да постигнат климатичните цели. Полша например, чиято енергетика е зависима от въглищата на 80% и която не даде одобрение на проекта по време на срещата на върха на ЕС през декември, ще вземе големия дял - 2 млрд. евро. България е с пета по размер сума, равняваща се на 458 милиона евро. Те ще бъдат заделени от европейския бюджет за България между 2021-2027 г., за да ѝ помогнат да осъществи преход към по-чиста икономика. “За всяко едно евро от парите от Фонда за справедлив преход България трябва да пренасочи 1,5 евро от средствата, които Еврокомисията ще ѝ отпусне по Европейския фонд за регионално развитие, Социалния и Кохезионния фонд. Така тя ще разполага с 1,71 милиарда евро за 7 години, за да трансформира икономиката си така, че тя да не зависи от въглищата и да намали въглеродните газове. Така бюджетните пари, заедно с еврофондовете и националното съфинансиране, трябва да осигурят по разчетите на Европейската комисия, инвестиции от 6,1 милиарда евро за седем години”, писа „Свободна Европа“.

Според министър-председателя Бойко Борисов закриването на въглищните ТЕЦ-ове и преминаването към екологични енергийни мощности ще струва на страната ни 20 милиарда евро. Борисов посочи, че намира за парадоксално искането на Евросъюза за закриване на въглищните ТЕЦ-ове. "От срещите ми с лидерите извън ЕС не виждам в тях дори мисъл да наподобяват това, което предприема Европа. И то е парадоксално, защото Европа е отговорна едва за около 9% от въглеродните емисии. И ако ги свали на 5-4%, дори няма да се усети в глобалния свят", коментира още той. “Още по-лошо е това лицемерие - аз им го казах - ако тук в Европа нашите мощности, металургията, ТЕЦ-ове на въглища имат филтри, които намаляват въглеродните окиси, а в Китай, Индия или някъде другаде дали си правят този труд и някой ги следи?”, попита риторично Борисов.

Дотук сметката наистина не излиза. Още повече, че парите, които България ще получи от Брюксел, по никакъв начин няма да могат да компенсират унищожаването на въглищната индустрия, електроцентрали и въгледобив и всички произтичащи последствия от това. Това мнение се споделя и от енергийния експерт Илиян Василев, според когото затварянето на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн ще струва в пъти повече от обещаваните от Европа пари. „Сега ни омайват с някакви 470 милиона евро от еврофондове, предназначени за преходния период. Тези пари обаче са абсолютно несъвместими в сравнение с милиардите загуби, които България ще понесе от затварянето на Мариците. Ефектът от затварянето на тази централи е сравним с ядрен удар върху двете общини. Не ви искам ни парите, ни фондовете, защото загубите от Мариците ще са с милиарди, докато ни примамват със стотици“, коментира Василев. Други експерти също смятат, че последствията ще бъдат пагубни – като се започне от това, че хиляди ще останат без работа и се стигне до това, че енергийната сигурност и независимост на страната ще бъдат компрометирани. За да компенсира енергията от затворените въглищни ТЕЦ-ове, които в момента осигуряват 45% от електричеството, България ще се наложи да внася ток. Експертът Боян Рашев неотдавна заяви, че ако България иска да запази донякъде енергийната си независимост, трябва да разчита на лигнитните въглища в голям процент от енергопроизводството си. Според него Зелената сделка по никакъв начин не се съобразява с икономическата и енергийната реалност в Източна Европа и в бъдеще ще доведе до много проблеми между тази част на Стария континент и западната му част. Нещо повече, според Рашев Зелената сделка е новата Желязна завеса, разделяща Изтока от Запада, развитите от развиващите се страни, като този път в основата ѝ лежи не политическа идеология, а екологични фикции за спасяването на света.

Илиян Василев от своя страна обръща внимание и на екологичния аспект на въглищното енергопроизводство, заявявайки, че „старозагорци дишат един от най-чистия въздух в България“. Всъщност, пропагандираното мнение, че въглищните централи са замърсяващи, изобщо не отговаря на действителността. Само един пример - ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“, която е най-екологичната в България, само през изминалата година с напредналите си внедрени технологии е постигнала средногодишна ефективност на сероочистване от над 97%. И в същото време именно ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ през 2019 г. осигури 8,3% от електроенергията, потребена в страната. Енергия влязла във всеки дом и фабрика.

Неотдавна в своя публична лекция, наречена „Годината на Грета“, Боян Рашев заяви, че въглищата, нефтът и газът захранват света. Ако разсъждаваме в национални категории, въпросът е как България ще успее да се справи с отказа от въглищна енергия и няма ли Зелената сделка, която в основата си има благородни цели, да означава икономическо и енергийно бедствие за страната ни? Може би е добре всички да последваме съвета на Мнучин към Грета и да поучим икономика, преди на висок глас да призоваваме за унищожаването на един жизнено важен сектор от енергетиката, какъвто е въгледобивът и въглищните централи.