Перките в Черно море ще са убежище за риби, една турбина може да отгледа до 4 т миди, твърди експерт (обновена)

Вятърните електроцентрали в Черно море биха могли да допринесат за по-голямо биоразнообразие. Постаментите, върху които се закачат турбините, създават рифов ефект. Един постамент може да издържи колония от 4 тона миди. Те се закрепят автоматично и привличат огромен поток от риби. Ветрените паркове създават убежище за тези риби.

Това заяви пред БНТ енергийният експерт Мартин Владимиров от Център за изследване на демокрацията.

Миналата седмица нов закон за разполагането на вятърни електроцентрали в Черно море мина на първо четене в Народното събрание. Идеята на вносителите от ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България", ДПС и "Има такъв народ" е концесиите им да се дават за срок от 30 години. Новият закон среща и критики сред неправителствения сектор. Димитър Куманов от организацията за обществена полза "Балканка" обяви новия закон за лобистки и за опасен за туризма и риболова в Черно море.

Рибарите имат притеснения, че ще им бъде ограничено правото да ловят калкан. Мартин Владимиров обяви, че край офшорните вятърни паркове ще се създаде естествено скривалище за калкана, така ще да се размножи повече и "всички да спечелим повече".

По думите му вятърните мелници ще бъдат изградени по-навътре в морето, където вятърът е по-силен.

Проф. Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма коментира, че с изграждането на ветропарковете ще бъде нарушен културният елемент на екосистемата - тоест гледката. Според него летният туристически сезон ще бъде застрашен, "ако туристите усетят, че нещо не е така, както им е било обещано".

Мартин Владимиров заяви, че предстои да се направи подробен план за приоритетни зони за разработване на офшорни вятърни паркове. Планът ще включва анализ, оценки на рискове за туризма и други морски дейности.

Вкарването в експлоатация на вятърните паркове ще доведе до по-ниски цена на тока от сегашната. Причината е, че електроенергията от офшорните ветрени паркове е с много по-ниска цена от тока, който се произвежда във въглищните централи, твърди Мартин Владимиров. Ако днес започне строежът на един вятърен парк, той ще приключи чак през 2031-2032 г., уточни той.

На 6 февруари ще има кръгла маса в НС, в която би трябвало да участват всички заинтересовани страни ще бъдат поканени, за да изкажат мнение.

Зелени закони: Ще се създадат повече проблеми, отколкото решения

Междувременно от коалицията на непартийни и неправителствени организации "Зелени закони" излязоха с позиция срещу новия проектозакон за вятърни паркове в Черно море. Според тях новият закон ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши. Част от "Зелени закони" са Тома Белев и Петко Ковачев.

Ето какво написаха от коалицията на НПО-та:

Приетият на първо четене Законопроект за енергията от възобновяеми източници в морските пространства (ЗЕВИМП) отново – след първите спорове, довели до оттеглянето на текста преди 2 години – е представен пред парламента. Той обаче все още съдържа много от същите проблематични предложения и има потенциал да създаде обществено напрежение и междуинституционален хаос.

Този проект урежда концесиите единствено на вятърните електроцентрали в Черно море за срок от 30 години, като напълно пренебрегва други възможни технологични решения. В настоящия си вид, той няма как да постигне основната цел – едновременното развитие на възобновяемите енергийни източници в морските пространства и опазването на морските екосистеми и биологично разнообразие, двата основни стълба на европейската Зелена сделка.

Законопроектът създава излишна бюрокрация, доколкото покрива материя от вече действащи закони. Полето му на действие съвпада със Закона за енергетиката (ЗЕ), за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), за устройство на територията (ЗУТ), за устройството на морските пространства (ЗМПВВППРБ), а също и Закона за концесиите. По-удачен вариант е те да бъдат допълнени, а излизащото извън обхвата им да се организира в много по-кратък и ясен текст.

Цялата координация на държавната политика в сферата на планирането, изграждането и експлоатацията на вятърните електроцентрали е предвидена да бъде отговорност на министъра на енергетиката. Остава под въпрос доколко той ще е подготвен за изпълнението на тези задачи, за които му липсва административен капацитет и исторически опит. Допълнително, част от отговорностите така или иначе са в ресора на други министерства. По сходен начин несвойствени функции се вменяват и на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която трябва да се превърне в комисия за провеждане на концесии за вятърна енергия в морето. Изглежда съмнително, че институциите ще имат възможност да изпълняват и тези, и основните си задачи без да се допускат лоши практики като корупция и изготвяне на некачествени анализи.

Съществени пропуски в текстовете по отношение на законодателството по околната среда могат сериозно да застрашат биоразнообразието в морето. Тревожен е фактът, че се предвижда анализите, свързани с опазване на околната среда, да не играят роля при определянето на приоритетните зони за развитие на вятърната енергия, тъй като не са включени сред причините за отказ от одобрение на въпросните. Няма и определен орган, който да установи наличието, липсата или опасността за възникване на екологични щети – така концесионерите ще бъдат затруднени да избегнат такива последствия.

Същевременно частният интерес на инвеститора е поставен пред обществения интерес за провеждане на предварителни оценки по Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Неясно остава на кой точно етап от процедурата за отдаване на концесия ще се изисква извършването на процедури по оценка на въздействието върху околната среда, екологична оценка и оценка за съвместимост.

Немаловажен проблем е и сгрешената терминология: умишлено или не, вместо „инвестиционно предложение", както е в ЗООС, сегашният проект използва „инвестиционно намерение". Тези неясноти трябва да бъдат изчистени, за да се гарантира опазването на околната среда и равнопоставеността на всички кандидати за концесия.

Това не са единствените проблеми с концесиите в проекта. Чрез въвеждането на двустранните договори за разлика (ДЗР) се урежда държавна помощ като се ликвидира оперативният риск, който ще бъде за сметка на Фонд „Сигурност на електроенергийната система". Така предлаганата форма на концесия не отговаря на изискванията на Закона за концесиите и се нуждае от отделно регулиране. Освен това, подобна помощ се явява форма на нелоялна конкуренция - в момента в страната не е уредена като цяло правната рамка за ДЗР и само инвеститорите в енергия от вятъра в морето ще могат да се възползват от този модел.

Необходими са още много корекции и изглаждане на противоречията, за да се гарантира, че проектът отговаря на екологичните и енергийните цели на страната. Няма съмнения, че от гледна точка на климатичните политики е от изключително значение развитието на ВЕИ да получи приоритет. Това обаче не трябва да става за сметка на другите дейности в морските пространства, туризма, опазването на ландшафта и биоразнообразието.