Николай Неновски сменя Лена Русeнова в Управителния съвет на БНБ

Проф. Николай Неновски е назначен от президента за член на Управителния съвет на Българската народна банка, считано от 13 юни.

Указът на ген. Румен Радев е обнарован във вчерашния брой на Държавен вестник.

Връщайки се в УС на БНБ от квотата на държавния глава, проф. Неновски ще смени доц. д-р Лена Русенова, чийто мандат изтича.

Проф. Неновски (56 г.) е завършил икономика в Московския държавен университет „М. Ломоносов“ (1984 – 1989), където баща му, конституционният съдия проф. Нено Неновски е бил редовен аспирант. Учи икономика и финанси във Франция и Швейцария (1990 – 1996). Защитава докторат в Института по икономика на БАН през 1995. Преподава във Франция. Ръководи Центъра за парични и икономически изследвания към Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София.

Кариерата му е посветена на изследвания в областта на паричните теории и паричната политика.

Работи в БНБ от 1996 г., а от 2002 г. 2008 г. е член на управителния ѝ съвет.

Става член на Надзорния съвет на Българска банка за развитие на 4 юли 2014 г. Три месеца по-късно е освободен.

На 4 януари 2020 г. ЕКИП (Експертен клуб за икономика и политика) публикува статия на проф. Неновски от 30 октомври 2019 г., в която той пише по повод дискусията за влизането на България в чакалнята на еврозоната:

"Когато една къща гори или вътре се бият, или има скандал, никой нормален човек не би се стремил да влезе. Освен ако не иска да изгори, да гаси огъня или да се бие. Твърди се, че българите имали здрав разум и “селски“ прагматизъм (селския прагматизъм оценявам високо). Пак известният английски икономист казва, че „за да видиш това, което е под носа ти е нужно постоянно да се бориш“.

Затова никак не разбирам дискусията за членство, за кандидатстване, за чакалня, за влак, за домашно, и за прочие мъчителни физически и умствени движения в посока към еврозоната. В другите страни такава дискусия няма (дори в Румъния нещата стоят по-внимателно). Или ако разбирам нещата, мога да предположа две основни причини: първата – глупост, втората – политическа мотивираност за получаване на еврофондове (които между другото скоро ще спрат) или някакви други неясни лични облаги. Европейският съюз и еврозоната са на кръстопът, а равнището на несигурност никога досега не е било по-високо. И държа да подчертая, че като казвам това, не отричам европейския избор на България, за мен той е повече от ясен".

На 10 април премиерът Бойко Борисов обяви, че до края на месеца страната ни ще кандидатства в еврозоната и обеща да бъдем приети. "Тази криза ни показа, че тези, които са в чакалнята и в Еврозоната, ще получат милиони, а другите ще теглят кредити. Ще кандидатстваме в Еврозоната до края на април. Убеден съм, че ще бъдем приети", каза той тогава.

Ден по-късно финансовият министър Владислав Горанов каза: "Само една от българските банки трябва да вдигне от 70 до 100% капиталовите си резерви, това е последното условие пред страната ни, за да изпълни изискванията на ЕЦБ за присъединяване към банковия съюз и чакалнята на еврозоната".

Попитан за оценката си за еврозоната в сегашната ситуация в интервю за OFFNews, бившият министър-председател Иван Костов заяви: "Големите предизвикателства и рискът от разпадане стоят точно пред еврозоната. Източна Европа изглежда се справя по-добре с епидемията, която е и основна причина за кризата. Вероятно на по-късна фаза ние ще понесем по-тежки икономически последствия".

Отиващата си от УС на БНБ доц. д-р Лена Русенова е член на УС на БНБ от 13 юни 2014 г. От 2008 г. е редовен член на Европейския икономически и социален комитет в Брюксел. Между 2000 г. и 2012 г. е главен икономист последователно на Европейския институт и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. От началото на 1998 г. до края на 1999 г. работи в Мисията на Световната банка в България. Участва в работата и диалога на банката с Министерство на финансите, БНБ и Международния валутен фонд по проблемите на макроикономическата политика и преструктурирането на банковия сектор. От средата на 1996 г. до средата на 1997 г. е главен икономист и член на УС на БНБ. Участва в преговорите с МВФ и Световната банка за въвеждане на паричен съвет. Създава и ръководи изследователски екип, който работи върху избора на резервна валута за паричния съвет и курса на фиксиране на лева към нея. Съосновател е на Комисията по ценни книжа и фондови борси (сега Комисия за финансов надзор).

Завършва Английската гимназия в София и Икономическия факултет на Московския държавен университет „М. Ломоносов”. Докторската ѝ дисертация е върху монетаристката концепция за инфлацията. Специализира в Stanford University, Wharton Business School, University of Pennsylvania и е Фулбрайтов стипендиант в университета „Джордж Мейсън”.