Максим Заяков: Различни играчи имат интерес Булсатком да бъде смачкан

На 3 юли 2017 г. в 9,30 часа първият български геостационарен комуникационен сателит BulgariaSat-1 достигна българската позиция на геостационарната орбита. Там го занесе ракета носител Falcon 9 на компанията на визионера Илон Мъск SpaceX, полетяла от Космическия център Кенеди на НАСА във Флорида. Положителната новината за големия космически пробив бе твърде нестандартна за българските реалности и привлече световно внимание. Две години по-късно нещата си "дойдоха на мястото". Тв компанията Булсатком и собственикът на спътника България Сат, които имаха общи акционери, срещнаха сериозни финансови затруднения и в крайна сметка се разделиха. А новите собственици на Булсатком преди дни дадоха пресконференция, на която обвиниха неразумните инвестиционни решения на предшествениците си за финансовото състояние на тв доставчика. По този повод OFFNews потърси мнението на Максим Заяков, един от основателите на Булсатком.

Ето разговора ни с него:

- Г-н Заяков, търся Ви, за да изясним актуалните отношения между Булсатком и България Сат. Телевизионната компания, която основахте, вече не е ваша, нали така?

- Новите собственици на Булсатком всъщност са наложени от заемодателите на компанията. Новите собственици в момента са на практика банките.

- Според тях компанията е затънала в дългове заради неразумните ви планове да изстреляте собствен сателит в космоса.

- Некоректно е да се твърди такова нещо. Това не отговаря на фактите.

Много се говори за отношенията между Булсатком и България САТ. Булсатком е най-големият оператор и доставчик на сателитна телевизия в България. За мен като съосновател и предприемач е важно тя да е успешна.

Най-естественото развитие на фирма като Булсатком, което да осигури растеж както у нас, така и извън пределите на страната, беше да използва собствен сателит. Това щеше да ни превърне в международен играч и да помогне да стъпим на нови пазари. Към днешна дата е очевидно, че това не се харесава на всички.

Проектът никога не е включвал ангажимент на Булсатком за целия спътник, а само за капацитета, който е необходим на компанията, т.е. не е вярно, че целият сателит е бил за Булсатком. Нужният на Булсатком капацитет беше договорен при еквивалентни условия като при всеки друг сателит.

Вноската на Булсатком за бъдещо ползаване на капацитет се изрази в 24,5 милиона евро като част от кредита от 85 млн. евро отпуснат на тв компанията от банките, част от които още са в този консорциум, а други са продали вземанията си. Въпросните 24,5 млн. евро не са излизали от оборота на Булсатком, а са преведени директно от кредиторите към производителя на сателита - американската компания SSL. И обърнете внимание - това беше изискване на самите банки като условие гарантиращо развитието на Булсатком, виждайки ясно ситуацията на пазара и възможностите да вървим напред. Останалите 60 млн. евро от кредита, влязоха през 2014 г. за други проекти на дружеството като развитието на фиксирана и мобилна мрежа. Трябва да имаме предвид и че до сега 80% от приходите на Булсатком са от сателитната телевизия. Вижда се ясно как са били разпределени парите на банките и кои са причините, които са довели до тази ситуация. 28% от парите са отишли за услугата, осигуряваща 80 процента от бизнеса, а 72% от кредита са използвани за останалите 20 процента от приходите.

- Излиза, че проектът за телефонните услуги е изял парите!

- Опростявам калкулацията, но си представете - 80 млн. евро са похарчени за фиксирани мрежи, които имат около 160 000 плащащи абонати. Рекапитулацията показва разход от 500 евро на абонат, които при 10-12 лева такса на абонат се изплащат за 100 години. Това е отговорът на този въпрос. Всеки финансов анализатор може да погледне и да го види в баланса на фирмата.

По-важното е, че след като сателита беше готов бе направено всичко възможно Булсатком да не го ползва.

- Това е много интересно! Обяснете, кой имаше интерес Булсатком да не използва спътника?

- През ноември 2017 г. бе направена среща между България Сат, американските ни партньори (Ексимбанк) и лондонските кредитори на Булсатком. На нея бяха предложени нови условия за ползване на сателита от страна на България Сат. Предложихме намалени цени, гратисни периоди, но ни беше отказано да се преговаря. Важно е да уточня, че по онова време Blantyre Capital и Българска банка за развитие (ББР) не бяха част от клуба на кредиторите.

- Кой отказа да се търси решение и да се преговаря?

- Изненадващо същите Лондонски банкери на Булсатком, които през 2014 г. настояваха проекта за използването на новия спътник на българската позиция на геостационарната орбита да бъде изрично включен в ангажимента на Булсатком, въпреки че България Сат не е дъщерно дружество на Булсатком. Отношенията между Булсатком и България Сат винаги са се основавали на търговско споразумение.

- Значи лондонските кредитори на Булсатком играха на тази среща срещу България Сат и американската Ексимбанк, така ли?

- Не мога да твърдя, че това е търсен ефект, но това е резултата и в момента ситуацията е такава.

- И какво е обяснението? Има ли логика?

- Аз лично не намирам бизнес логика. За себе си нямам отговор. Проектът за сателита е резултат от детайлен анализ на пазара и потенциала на Булсатком към онзи момент, както от експертите на финансовите институции кредитирали Булсатком, така и от експертите на финансиращите България Сат. Той не е приумица на отделен човек или експеримент. Всички кредитори са направили своите анализи преди да подкрепят проекта. В последвалите събития обаче не намирам бизнес логиката. Можем да спекулираме по темата, но това няма да е продуктивно за никого.

- Не знаете кой стои зад схемата?

- Не мога да се ангажирам с твърдения за схеми, нито да давам оценки. Сега собствеността е в кредиторите, които заедно с мениджмънта на компанията взимат решенията за развитието на Булсатком. Това е изцяло в техните правомощия. Как, в какви направления ще решат те.

Във всички случаи обаче е некоректно и спекулативно е да се твърди, че едва ли не единствената причина за финансовата криза, с която трябва да се справя компанията е проекта за сателита и задължения към България Сат.

- А как държавната Българска банка за развитие се оказаха кредитор?

- Чрез изкупуване на дълга от старите кредитори.

За мен моментът, в който разбрах, че компанията няма да се развива и няма перспективи, камо ли за излизане на чужди пазари беше отказа да се използва сателита както беше договорено и по проект. От страна на България Сат предложихме по-ниски цени, по-добри условия, гратисни периоди. Предложихме разходите за обръщане на антените към новия сателит да се оберат от гратисен период. Всичко това беше отказано.

- България Сат в момента чия собственост е?

- Моя, имам и миноритарен партньор от Гърция. Ние продължаваме да работим с подкрепата на американски партньори. Кредита за сателита от Ексимбанк е даден и се изплаща от България Сат от ден първи.
Аз упражнявам мажоритарен контрол върху собствеността на платформата в Сърбия. Клиентите ни там не са много - 35 000, но се увеличават след като се заех с нея, след застоя предизвикан преди това. В Сърбия прехвърлихме антените от Хелас Сат на България Сат и от това спечелихме клиенти. Предлагаме по-високо качество, повече програми, по-добра услуга.

- Освен мрежата в Сърбия други клиенти имате ли?

- Да, има няколко по-малки клиенти и работим по няколко много големи. Не мога да ги разкривам, защото темата е много чувствителна. Искам изрично да подчертая, че въпреки че Булсатком не изпълни договора си с България Сат, предвидените в договора ни неустойки не са претендирани до ден днешен.

- А защо не сте ги предявили, щом имате това право по договор?

- Все още преговаряме по-скоро за споразумение.. А и както стана ясно Булсатком от година и повече е в договорни отношения за използване на Хелас Сат за период от 10 години, въпреки предшестващите ни усилията да изградим и използваме спътник на по-благоприятна за региона и съответно по-перспективна по отношение на услугите геостационарна позиция. Претенция от наша страна въпреки всичко това до момента не е предявена. Сегашните собственици говорят за 300 милиона долара задължение за неизпълнение на договора, което е некоректно. Не може да се твърди за наличието на дълг при положение, че ние не сме го претендирали.

- Ще предявите ли претенция и за неизпълнение на договора с Булсатком?

- На този етап преговаряме за споразумение и не сме я предявили.

- Подозирате ли, че зад тази история с лондонските кредитори на Булсатком има скрити интереси на чисто български играчи?

- Напълно възможно е, да има всякакви играчи, които искат Булсатком да бъде смачкан така че да бъде достъпен на по-ниска цена за евентуални купувачи, а настоящите инвеститори да търсят бърз изход, което все пак е тяхно право и това е нормално в бизнеса. Може и да греша. Предстои да видим.