Института за пазарна икономика: TTIP "налива" по 545 евро на всяко домакинство в ЕС

Подписването на Трансантлатическо партньорство за търговия и инвестиции (TTIP) между ЕС и САЩ ще увеличи дохода на европейското домакинство с 545 евро на година. Това твърди анализ на фактите покрай TTIP на Института за пазарна икономика, който бе представен днес в БТА.

В САЩ подписването на споразумението ще налее в домакинствата по 655 евро годишно, сочи още анализът на ИПИ.

Също така TTIP би подпомогнал европейската икономика с 119 млрд. евро годишно, докато в САЩ тази сума е 95 млрд. евро.

Направеният анализ показва нарастващото значение на американския пазар за българските производители на стоки и услуги. Балансът във взаимната търговия остава положителен за България, като износът за САЩ е около 1,5 пъти по-голям от вноса от този пазар. Износът както на стоки, така и на услуги от България за САЩ се увеличава с двуцифрени темпове през последните пет години, като САЩ вече се нарежда сред основните износни пазари за България извън ЕС.

Този ръст е особено впечатляващ, ако се отчита фактът, че около 50% от износа на стоки се облага с мита, сочи анализът.

Един от разпространените митове около подготвяното споразумение е, че от освобождаването на търговията ще спечелят само големите корпорации. От наскоро публикуван анализ на Европейската комисия, “Малките и средни предприятия и Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции”, се вижда, обаче, че малките и средни предприятия (МСП) са активен участник в международната търговия. По-конкретно, 88% от всички износители от ЕС а САЩ са МСП, като 28% от стойността на износа се генерира от МСП. В случая с България, 87% от всички износители за САЩ са МСП, а 40% от износа ни за САЩ се дължи на МСП. Тези данни ясно показват важната роля на малките и средни предприятия както за общия износ от ЕС за САЩ, така и за износа от България за американския пазар.

Друг популярен мит около бъдещото споразумение гласи, че митата във взаимната търговия са относително ниски и тяхното премахване не би имало особен ефект. В случая на България и нейния износ за САЩ, обаче, това не е точно така, защото половината от износа се облага с мита. Т.е. очакваното премахване на митата във взаимната търговия би имало преки положителни ефекти за половината от българския износ за американския пазар. Още повече, че за близо 40% от стоковия износ митническата бариера е относително висока (над 2%), а за редица стоки митата достигат двуцифрени числа. Т.е. прекият позитивен ефект от очакваното премахване на митата ще бъде особено изявен за около 40% от българския износ за САЩ.

В края на пресконференцията бе засегната и темата за т.нар. арбитражи, които ще следят за изпълнението на споразумението между ЕС и САЩ.

Противници на TTIP смятат, че арбитражите ще налагат контрол и дори ще заобикалят държавните закони.

Пример за това бе даден с шистовия газ и с това дали подписването на TTIP добивът ще бъде разрешен.

Отговорът на Петър Ганев от ИПИ бе, че споразумението не може и няма как да налага добив на шистов газ, ако има мораториум, както е в България.

Цялото изследване на Института за пазарна икономика може да видите на този линк.