Форум в София: Бъдещето е на баланс между АЕЦ и ВЕИ

На 25 октомври 2017 г. в София се проведе първата дискусия на Експертен клуб „Ядрената енергетика за по-устойчиво бъдеще“. В събитието, организирано от списание „Ютилитис“, участваха експерти и представители на енергийния бизнес от България и чужбина.

Сред ключовите участници бяха Тим Йео, председател на New Nuclear Watch Europe, проф. д-р Атила Асоди, упълномощен представител на унгарското правителство за разширяването на АЕЦ „Пакш“, Вадим Титов, директор на регионалния център на „Росатом“ за Централна Европа и Боян Рашев от denkstatt България, консултант по устойчиво развитие. Модератори на дискусията бяха доц. д-р Атанас Георгиев, гл. редактор на списание „Ютилитис“ и Славчо Нейков, експерт по енергийна политика.

Сред ключовите въпроси, обсъдени по време на дискусията, бяха ролята и мястото на ядрената енергетика в концепцията за устойчива енергетика на бъдещето; възможно ли е да се разчита само на енергия от ВЕИ; къде е пресечната точка на социално поносимите цени на електроенергията и сигурността на енергоснабдяването; как да се постигне баланс между АЕЦ и ВЕИ в търсене на нисковъглероден енергиен микс.

„Атомната енергетика, която е безвъглеродна, може да стане основа на световния енергиен баланс в рамките на постигане на целите по намаляване на изхвърляния в атмосферата CO2 и задържане на покачването на глобалната температурата на ниво 1,5°C – цели, утвърдени от Парижкото споразумение COP 21“, заяви Вадим Титов.

Той уточни, че възобновяемите и атомните източници на енергия трябва да се допълват. При това, като базова мощност, с невисоката си и най-важното - предсказуема стойност, атомната енергетика няма алтернатива. Според Международната агенция по енергетика, за осигуряване на безвъглероден баланс делът на атома в световната енергетика трябва да достигне 25% до 2050 г.

Тим Йео подчерта, че за европейските страни, планиращи изграждане на нови АЕЦ, като Франция, Румъния, Словакия, Чехия, Великобритания и евентуално България, е най-важно да изберат надеждни и доказани технология и доставчици, както и да не се поддават на антиядрени настроения.

„Можем да погледнем Германия, която реши да се откаже от АЕЦ и резултатът е нарастващи въглеродни емисии, увеличаваща се зависимост от внос на природен газ и нарастващи сметки за електроенергия“, коментира Йео.

„Заради проблемите с непостоянството на производството и отсъствието засега на технология за дългосрочно, гъвкаво съхранение на електроенергията, ние мислим, че твърде голяма зависимост от възобновяемите енергийни източници ще застраши безопасността на доставките и може да доведе до увеличаване на цените. Все още ще са необходими базови генериращи мощности и това може да бъде осигурено от газовите електроцентрали или АЕЦ. Днес ние знаем, че газът е по-чист от въглищата, но също знаем, че газът не е достатъчно чист, за да може самостоятелно да помогне за достигане на целевите показатели за намаляване на въглеродните емисии до 2030 г. Затова е необходим значителният принос на атомната енергетика.“

В подкрепа на неговите думи Боян Рашев посочи, че през 2016 г., въпреки милиардите субсидии и бума на ВЕИ, в Германия има ръст на парниковите емисии от почти 10 млн. тона в сравнение с 2015 г. и това се дължи на факта, че се е увеличило производството от въглищни ТЕЦ, за да се балансира производството от ВЕИ.

„Формулата на „модерната енергетика“ е много ВЕИ и страх от атома, което води до повишаване на производството на електроенергия от въглища, което пък обезсмисля Парижкото споразумение за климата“, допълни още Рашев.

В дискусията за мястото на АЕЦ в нисковъглеродната енергетика на бъдещето се включи и Атила Асоди, който представи унгарския опит от проекта за разширяване на АЕЦ „Пакш“. Той подчерта, че Брюксел е дал „зелена светлина“ за строителството на АЕЦ „Пакш“ 2, защото след двугодишно разследване е установил, че АЕЦ „Пакш“ 2 е в съответствие с целите на Договора за Евратом и ще подпомогне тяхното изпълнение. Освен това новата атомна електроцентрала в Унгария обслужва европейските интереси, тъй като увеличава надеждността на доставките на електроенергия в ЕС, каза Асоди. Нещо повече, по думите му Европейската комисия е изчислила в своя доклад от 88 страници за АЕЦ „Пакш“ 2, че очакваната вътрешна норма на възвръщаемост на проекта е средно 7,35% годишно, като тя е изчислена на база целия жизнен цикъл на инвестицията, т.е. десетгодишен период на подготовка и поне 60 години за експлоатация на централата. В резултат на Междуправителствено споразумение с Русия, Унгария печели близо 40% от дейностите, свързани със строителството на АЕЦ „Пакш“ 2. Те ще бъдат възложени на унгарски компании.

И експертите, и представителите на енергийния бизнес се обединиха по време на събитието около идеята, че когато говорим за прогнозируемост и социална поносимост на цените, за сигурност на доставките и за нисковъглеродна енергетика, ВЕИ и АЕЦ не са конкуренти, а се допълват. Те са двете страни на един и същ медал и само в правилен микс могат да постигнат заложените климатични цели, по-устойчиво бъдеще и по екологично чиста енергетика.