Депутати искат обяснение: Защо се наложи да плащаме грешни 1,2 млрд. лева за АЕЦ "Белене"

Народните представители Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев отново внасят парламентарен въпрос към министъра на енергетиката Теменужка Петкова с искане арбитражното решение за АЕЦ „Белене“ да им бъде предоставено.

Това е трети сходен въпрос към министър Петкова, след като предните 2 не бяха допуснати от ръководството на Народното събрание поради „несъвместимост с правилника“. Този път освен искане за самото арбитражно решение, депутатите внасят и конкретни въпроси по него.

Основните въпроси, които Славов, Димитров и Андреев задават, са:

1. Какъв е точният размер на главницата, лихвите, съдебните такси и адвокатски възнаграждения по делото и кои правни кантори са защитавали интереса на страната ни?

2. По делото направени ли са възражения от българска страна за липса на подписан Договор за изграждане на АЕЦ Белене, който да съдържа арбитражна клауза, за да може делото да се разглежда от Арбитражния съд в Женева?

3. След постановяване на решението, на основание приложимото международно право, искана ли е неговата отмяна от компетентния съд в Швейцария поради нищожност на арбитражната клауза?

4. В хода на делото правени ли са промени в защитната стратегия на страната ни и защо? Например, първоначално бе обявено, че защитната ни теза е за „неоснователност“ на исковата претенция, докато сега се говори за заплащане „само“ на поръчаното оборудване?

5. По отношение на претендираните наказателни лихви за забава от над 300 000 лв. дневно, направено ли е възражение за недължимост поради незавършеност на производството на цялото оборудване, предмет на делото – т.е. липсва произведено на 100% оборудване, което да ни бъде предадено и очевидно забава има и в руската страна?

„Считаме, че след като Народното събрание приема закон, който вменява финансов ангажимент на всички български данъкоплатци от над 1,2 милиарда лева във връзка със схемата „Белене“, най-малкото, което дължим на българските граждани е публичност и яснота по параметрите на осъдителното решение“, пишат в своя въпрос тримата депутати.

Депутатите напомнят на министър Петкова, че според Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) при надделяващ обществен интерес, институциите са длъжни да предоставят данните по начин, по който обществото да може да се запознае с тях.

„Естествено идва и въпросът за отговорността, защото не можем да приемем, че само 2 лица, заемали ръководни длъжности в НЕК ЕАД към онзи момент, на своя глава, без да има подписан договор и без да уведомят премиера или министъра на икономиката и енергетиката в Тройната коалиция, са си позволили да поръчат това толкова скъпо оборудване“, пишат народните представители.

Тази седмица Славов и Димитров ще внесат и предложение за допълнение на гласувания миналата седмица на първо четене Закон за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на НЕК.

Те искат в закона да бъде включен текст, който изрично да посочва, че компетентните български органи трябва да „предприемат всички правни и фактически действия за защита на държавния интерес, включително чрез извършване на независима експертиза на предоставеното оборудване, неговото съответствие с поръчаното от НЕК АД, годността му и неналичието на липси.“

Причина за това са подозренията, че единият от поръчаните реактори все още не е напълно готов. В такъв случай страната ни би следвало да обжалва лихвите за забавено плащане, които са в размер на над 300 000 лева дневно или близо 10 милиона лева месечно.