Любимият кавалер на Старата дама

Някои хора изглеждат създадени един за друг. Подобни истории в живота много – любов от пръв поглед, семейство, деца и живели щастливо до края на дните си. В света на музиката също - три-четири момчета се събират, правят група и създават изключителна музика, която ги надживява и ще ги надживее. В света на футбола пък има хора, които са създадени за определени клубове.

В по-романтичното минало на играта примерите са много повече, но и в модерния свят се развиват подобни истории. В следващите редове ще стане дума за една такава - връзката между Пал Дардай и Херта Берлин.

Националът на Унгария започва кариерата си в родния Печ, където играе успешно пет години. През 1996-а се мести в Будапеща, но след само един сезон там подписва с Херта. Това се случва през януари 1997-а – столичани са във Втора Бундеслига, но печелят промоция в елита.

Година по-късно Старата дама е на трето място, като Дардай записва 21 мача за клуба. Краят на бляскавата кариера е през 2011-а (макар че тук той вече не блести и има само един мач през сезона – пак във Втора Бундеслига), все още в Херта. За отбора от Берлин той записва 286 мача в Бундеслигата и е рекордьор по този показател. Година по-късно унгарецът започва работа като треньор в клуба – на отбора за юноши до 15 години.

На 5 февруари 2015-а е назначен за временен треньор и дебютира с победа над Майнц (2:0) два дни по-късно. В края на сезона – след като само един гол раздели тима от 16-ия Хамбургер - подписа постоянен договор с клуба и оттогава Херта бавно, но сигурно върви нагоре.

Тимът се класира във втори пореден сезон за Европа и отпадането от Брьондби (2:3 общ резултат) преди година не е учудващо – Дардай е участник в предпоследният случай, в който Херта игра в Европа. Тогава – през 2009-а, три кръга преди края отборът още имаше шанс да стане шампион, но в крайна сметка остана четвърти. По онова време Бундеслигата имаше право на три отбора в Шампионската лига и столичани играха в лига Европа. И в резултат отпаднаха във Втора Бундеслига. Същото стана и през 2012-а: Херта пак игра в Европа и отпадна в плейофа за попълване на Първа/Втора Бундеслига, когато загуби от Фортуна Дюселдорф. Сега това е немислимо. Откакто Дардай е начело, подобни отчайващи флуктуации са част от миналото.

Както написах още в началото, в Германия съдят какво можеш по това, което правиш срещу Байерн. През миналия сезон баварците изстрадаха точката в Берлин с гол в 96-а минута. Тогава Херта игра типично в свой стил – много прибрано, без никакви рискове, с много тичане и раздаване.

В неделя също имаше тичане и раздаване. Но и съвсем различен футбол. В отсъствието на наказания лидер и голмайстор Ведад Ибишевич, Дардай имаше друг план. За разлика от Вили Саньол, който разчиташе връщането на Робен, Рибери, Хумелс и Боатенг да оправи нещата. Херта играеше с бързи пасове по земята и с много атаки отдясно. 

Вайзер и Леки се възползваха от липсата на синхрон между Алаба и Рибери и ги попиляха – Херта вилнееше отдясно, топката се пращаше към винаги свободен човек на границата на наказателното поле, който стреляше, и въпреки това Байерн водеше с 2:0 след 50 минути игра. Тогава обаче само за шест минути синьо-белите изравниха.

Първо Генки Харагучи, който за първи път през този сезон беше титуляр, рязко се превърна в Диего Марадона и размина като колчета трима национали на Германия – Кимих, Боатенг и Хумелс – за да поднесе топката на Дуда за 1:2, който вкара първия си гол в елита. После игралият много силно като централен нападател Саломон Калу избута своя съотборник Рекик, за да се възползва от грешката на Толисо и да реализира отблизо за 2:2.

Но не бяха само грешките и слабостите на Байерн. Херта игра смело и с много вяра. Херта нападаше и стреляше към вратата. През миналия сезон столичани не го правеха – те бяха най-неприятният и скучен отбор за коментиране. Когато Херта прие Хофенхайм преди 11 месеца, първото полувреме завърши с един гол (автогол), но без нито един точен удар във вратите. В неделя Херта отправи 10 удара към вратата на Байерн. Не е достатъчно? През миналия сезон столичани имаха общо 347 удари към съперниковите врати – само Дармщадт имаше по-малко – като една пета от тях (71) бяха на сметката на Ибишевич. Сега той гледаше отстрани.

Дардай и генералният мениджър Михаел Преец (те играха пет години заедно в Берлин) правят малки крачки, но засега те са само в правилна посока. Дори и с транферите – Матю Леки не се разписа през миналия сезон за Инголщадт, през този вече има четири гола. Карим Рекик изглежда стабилен централен защитник, а Дейви Зелке със сигурност ще вкарва голове щом се възстанови от контузията си. И Херта дори е на финансова печалба от трансферите си, защото продаде Джон Антъни Брукс на Волфсбург за 20 милиона евро, а похарчи около 10 милиона.

Задачата пред Дардай сега е да направи така, че Херта може да преодолее синдрома втори полусезон, защото досега при него винаги столичани играят по-силно през първата половина от сезона. Но стъпка по стъпка и това може да се случи. Все пак унгарският треньор разполага с трима младежки национали – Вайзер, Зелке и Щарк, които станаха европейски шампиони това лято. Идеята с привличането на Зелке всъщност беше той да играе заедно с Ибишевич (стил Манджукич и Игуаин в Ювентус), но засега няма как да се случи. Но пък когато той се оправи, Дардай ще има избор как да подреди състава си. А това е непривичен лукс за него.

Дългосрочната цел пред унгареца, Преец и Херта обаче е след осем години. През 2018-а клубът трябва да реши дали ще има нов стадион. Реално опциите са две – изграждане на нов стадион до „Олимпиящадион“ - на което кметството на Берлин се муси, защото ще има 75-хилядна арена, която ще се използва от дъжд на вятър или местене в Лудвигсфелде – град на юг от Берлин (22 минути с влак от Централна гара). Кметът и градчето в Бранденбург са готови да опънат червения килим за Старата дама (включително евтина земя, данъчни облекчения), а пък Байерн и Шалке показаха, че стадиони извън големия град вършат добра работа.

Освен това управата на Берлин не може да наложи вето, защото проектът ще е изцяло с частно финансиране – тоест този вариант изглежда много по-реален. Каквото и да се случи, планът на Херта е да има нов стадион през 2025-а. И със сигурност Любимият кавалер на Старата дама ще иска да е там за първия танц.

Място в историята:
Шинджи Кагауа. С великолепния си гол срещу Аугсбург той стана най-резултатният японец в Бундеслигата. Кагауа вече има 38 гола – един повече от Шинджи Оказаки.

Важните неща от кръга:

Борусия Дортмунд не игра добре, но спечели в Аугсбург с 2:1 и увеличи аванса си на върха на класирането. Но точно с подобни измъкнати победи се става шампион. Освен Кагауа, се разписа и Ярмоленко, който вкара гол с пета – първи за него в Бундеслигата и първи на украинец за Борусия. Дортмунд остана и единственият отбор без загуба, след като
Хановер и Хофенхайм паднаха за първи път.

Хановер загуби в Мьонхенгладбах с 1:2, въпреки че Мартин Харник вкара петия си гол през сезона. Победният гол за Гладбах дойде от дузпа в добавеното време, която реферът Кристиан Дингерт проверяваше две минути с видео асистента. Хофе падна с 2:3 във Фрайбург, като също както в четвъртък в Разград, откри резултата, но не задържа аванса си. Това бе първа победа за Фрайбург през сезона.

Голмайсторът на Втора Бундеслига Симон Тероде най-накрая откри сметката си в елита. Той се разписа минута, след като влезе в игра, с първото си докосване до топката. Това обаче не беше достатъчно и Щутгарт загуби с 1:2 във Франкфурт. Орлите играха 30 минути с човек по-малко и вкараха победния гол в добавеното време чрез странична ножица на Себастиен Алер.

Байерн Мюнхен за първи път в историята си пропиля аванс от два гола в два последователни мача в Бундеслигата.
Франк Рибери ще отсъства дълго заради контузия в коляното, макар все оше от клуба да не са дали официална диагноза (първоначалната е за скъсани връзки). Което може би е добре за Байерн, защото след чак след неговата травма и излизането на Робен, играта на баварците стана по-бърза и по-балансирана. Чарлс Арангис от Байер Леверкузен няма да играе месец заради контузия в прасеца (което е ужасна новина за Чили), Джон Кордоба (Кьолн) и Рани Кедира (Аугсбург) също бяха сменени принудително заради травми.

Кьолн вкара първия си гол от втория кръг насам и игра добре, но отново загуби. Този път от Лайпциг с 1:2. Дори и Клаудио Писаро не успя да помогне на козлите, но мениджърът Йорг Шмадке е категоричен, че постът на треньора Петер Щьогер е напълно сигурен.

Втора Бундеслига:
Холщайн Кийл излезе първи след 3:0 над Бохум. Северняците имат равен брой точки с Фортуна Дюселдорф, който в понеделник вечер приема Дуисбург на Илия Груев. Арминия Билефелд и Унион записаха важни победи като гости над Нюрнберг и Ауе, същото направи и Санкт Паули в Брауншвайг (макар и само благодарение на вратаря Робин Химелман, който спаси всичко, което можеше, включително и дузпа). Кайзерлсаутерн спечели за първи път през сезона – 3:0 над Фюрт.

Трета Бундеслига:
Тим Даненберг изигра своя мач номер 279 в Трета Бундеслига и вече е футболистът с най-много мачове в историята на третия ешелон. Той е играл за Брауншвайг, Зандхаузен, Кийл и Кемниц, а в момента е в Оснабрюк. Рекордът му обаче беше помрачен от загубата с 1:4 в дербито с Пройсен Мюнстер.

Цитатите:

„Вече не сме най-силният отбор в Германия“ – Вили Саньол след 2:2 в Берлин.

„Има надежда с тези младоци“ – треньорът на Хамбургер Маркус Гисдол за Тацуя Ито, Василье Яневич и Фийте Аро, които играха в дербито на Севера срещу Вердер.

„Имахме огромен късмет с победата – това беше най-слабият ни мач, откакто съм в Дортмунд“ – треньорът на Борусия Петер Бос признава очевидното.