Копа Америка – огледало на сокър хегемонията на САЩ

Преди 30 г. Димитър Пенев в типичния си стил характеризира съперника ни на Мондиал’94 Аржентина като „европейските шампиони на Южна Америка“. Днес тази констатация на Стратега от Мировяне не изглежда толкова нелепа, тъй като един поглед върху започналата днес Копа Америка ни показва, че тя реално се е превърнала в първенство на целия американски материк.

Макар официално да е под егидата на КОНМЕБОЛ (Южноамериканската футболна конфедерация), настоящото издание включва 6 представители на КОНКАКАФ (Конфедерацията на Северна, Централна Америка и Карибския басейн), а самото то се провежда на територията на САЩ. Всъщност тази надпревара е част от дългогодишната американска експанзия, целяща да превърне сокъра в атрактивен маркетингов продукт за местния пазар.

Първият комерсиален бум на най-великата игра зад Океана е в края на 70-те години, когато в местната НАСЛ се подвизават звезди като Пеле, Франц Бекенбауер, Йохан Кройф, Джордж Бест и др. Недобрият мениджмънт води до залеза на лигата и нейното пренасяне в залата. На 4 юли 1988 г., навръх Деня на независимостта, САЩ получава своя втори шанс, след като на конгреса на ФИФА в Цюрих е определено тя да бъде домакин на Мондиал’94.

Решението е крайно непопулярно – за последно националният отбор играе на световни финали през 1950 г., страната няма собствена професионална лига (МЛС е замислена през 1993 г. и осъществена 3 г. по-късно), а за да бъдат убедени големите телевизионни компании в страната да закупят правата на шампионата, се предлагат изменения в правилника като разширяване на вратата и по-чести паузи, в които мога да бъдат пускани реклами.

Всичко се променя когато начело на Американската сокър федерация през 1990 г. застава Алън Ротънбърг. Той има сериозен административен опит в този спорт, тъй като под негово ръководство футболният турнир на олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 г. е посетен от 1,4 млн. души, а събиращия над 100 000 зрители „Роуз Боул“ е разпродаден няколко пъти.

Ротенбърг се радва на пълната подкрепа на държавния секретар на САЩ от 1973 до 1977 г. Хенри Кисинджър. Знаменитият дипломат бе най-големият застъпник за навлизането на сокъра в американското общество и приживе бе най-известният почитател на Гройтер Фюрт – немски отбор от неговото родно място. Обединените усилия на двамата превръщат Мондиал’94 в най-успешните световни финали с 2,5 млн. зрители и приходи от близо 50 млн. долара.

Въпреки гафа с участието на Даяна Рос в церемонията по откриването, Мондиал'94 в САЩ са най-успешните световни финали в историята

САЩ затвърждават реномето си на отличен домакин и през 1999 г., когато приемат световните финали за жени, а успехът на момичетата на Тони ДиЧико в спора за трофея срещу Китай е наблюдаван от над 90 000 зрители, което е световен рекорд за дамска спортна надпревара. Още от 1991 г. Страната на неограничените възможности е перманентен домакин на регионалната надпревара Голд Къп, която само понякога си поделя с Мексико и Канада (през 2019 г. се включват Коста Рика и Ямайка).

През 2016 г. именно тя е домакин на специалното юбилейно издание, посветено на 100-годишнината на надпреварата. Макар че един от водещите футболни администратори в страната Чък Блейзър е основна част от корупционна афера около ФИФА, избухнала през 2015 г., това по никакъв начин не се отразява на позициите на САЩ в международния футбол.

Така никой не се изненадва, когато през март 2023 г. световната футболна централа определя Щатите за домакин на световните финали през 2026 г., в които за пръв път ще се срещнат 48 отбора. Да, кандидатурата е съвместна с Мексико и Канада, но съотношението на стадионите показва кой ще изнесе реалната тежест (11 са в САЩ, 3 в Мексико и само 2 в Канада).

Въпреки че в списъка фигурира и стадион „Ацтека“, където Пеле и Диего Марадона в миналото са вдигали световната титла, техният наследник Лионел Меси няма да може да направи това, тъй като финалът е насрочен за стадион „МетЛайф“ в Ийст Ръдърфорд, Ню Джърси. За разлика от Мондиала в Катар, който бе най-компактният, американското първенство ще създаде много логистични трудности за фенове и отбори, тъй като двете му крайни точки Ванкувър и Мексико Сити са отдалечени на 3946 км една от друга.

Освен това остава отворен въпросът по какъв начин ще бъдат допускани фенове от Европа, след като дори Русия либерализира граничния режим за привържениците на Мондиал 2018. При всички положения САЩ доказаха многократно, че имат желание и възможност да организират големи футболни форуми, което съвпада с все по-силната комерсиализация на най-великата игра.