Кой беше Радомир Антич, единственият човек, който е водил Реал, Барса и Атлетико?

Футболният свят е виждал много трофейни, харизматични, симпатични и антипатични треньори, но не е виждал много от тези, на които титлата „джентълмен“ да приляга повече от на Радомир Антич. Новината, че Антич е починал на 71 години предизвика реакция из целия свят. С него се прощават известни футболисти, най-големите клубове и най-големите футболни съюзи.

Реакцията след смъртта на големия треньор не е само, за да се потвърди крилата фраза „за мъртвия само добро“, защото онова, която обявиха Атлетико Мадрид, Реал Мадрид, Барселона, Лутън Таун, казаното в Сърбия, както и написаното по света от множество играчи и други футболни фактори, показва че си е отишла истинска легенда.

Човекът, когото наричаха Мистър

Просто е. Не е възможно да сте единствения човек, който е водил Атлетико Мадрид, Реал Мадрид и Барселона и отново е изключително високо ценен и на трите посочени адреса, а да не сте специален типаж. За такъв уникален успех са нужни човешки качества, които рядко се виждат. В края на краищата не без причина прякорът на Антич е Мистър.

Преди и след него Сърбия има срамни резултати. С него се класира на Световното през 2010 г., където побеждава Германия. Да постигне такъв успех в хаоса, който през тези години властва в Сърбия, може само силен характер, който излъчва спокойствие и джентълменски маниери.

Но не е възможно Антич да се разглежда само през призмата на футболния треньор. Той и преди това, в наглед скромната си кариера на играч, е оставил отпечатък, който се помни и заради който някой за първи път го обявява за легенда.

След престоя в Свобода (Ужице) и Партизан, с който през 1976 г. печели титлата в Югославия, Антич две години играе във Фенербахче, а след това – през 1978 г. преминава в Лутън Таун. По това време отборът играе във второто ниво на английския футбол. В този малък, но стар цели 134 години клуб Антич оставя незаличима следа.

Първо, през 1982 г. с отбора печели промоция в Първа дивизия (тогава най-елитната лига на Англия), а след това, в последния кръг на сезон 1982/83 в директен мач за оставане, влиза като смяна и вкарва победния гол срещу Манчестър Сити, с който Лутън остава в лигата. Неговият гол подлудява от щастие феновете на Лутън, както и тогавашния треньор Дейвид Плийт, за чиято радост след края на мача се говори и днес.

Първо става легенда в Лутън

С този гол Антич става легенда в един малък английски клуб, от 1996 година водещ борба по долните дивизии на Острова, в които футболът е „по-важен от живота“. През настоящия сезон Лутън Таун се движи предпоследен в Чемпиъншип (второто ниво на футбола в Англия).

„Съкрушени сме, след като научихме, че легендата на Лутън Радомир Антич е починал на 71 години. Истински герой за клуба ни заради влизането и оставането в лигата“, написаха в сайта на клуба.

По начина, по който печели сърцата на хората като играч, Антич продължава да го прави и като треньор. Две години работа в Реал Сарагоса (с Наско Сираков в състава – бел. ред.) са достатъчни, за да дойде поканата от Реал Мадрид. Сърбинът сменя на скамейката на Кралския клуб ни повече ни по-малко, а самия Алфредо ди Стефано.

Поема Реал през пролетта на сезон 1990/91, когато Белия балет е голяма криза. Успява да вдигне на крака отбора и показва, че заслужава доверието на клуба. Сезонът завършва с победа над Барселона, а в класирането завършва трети, с четири места по-добре от зимната пауза.

В следващия сезон, между другите, довежда в отбора хърватската звезда на Цървена звезда Роберт Просинечки, но въпреки отличните резултати се разделя с клуба в края на януари 1992 година.

Делото на живота в неговата треньорска кариера се казва Атлетико Мадрид. Преди поемането на големия градски съперник на Реал, води Реал Овиедо, за да може през 1995 да подпише договора си на „Висенте Калдерон“. Още в първия си сезон печели исторически дубъл (титла и купа) в Испания. Този успех се смята за един от най-големите в историята на Атлетико, а Антич щастлив, че още един клуб го обявява за своя легенда.

Атлетико като делото на живота

Любослав Пенев (с 22 гола в 44 мача през шампионския сезон – бел. ред), Диего Симеоне, Милинко Пантич и Кико са големите звезди на този отбор на Атлетико, който демонстрира силата си и на финала за Кралската купа през 1996 г., побеждавайки Барселона на Йохан Кройф.

От 1995 до 2000 година Антич води Атлетико на три пъти, но нищо не може да се сравни с този фантастичен първи сезон, с който влиза в историята на клуба. Треньорът има огромен принос за положителната промяна на клуба – създава се силен отбор, който да може да се бори с Реал и Барса и да ги побеждава, ремонтира се стадионът, спечелва признанието и подкрепата на средната класа – най-голямата част от феновете на Атлетико. Като част от неговото наследство може да се разглежда и периодът на Диего Симеоне, който е основен играч по времето на Антич, а в наши дни е двигателят за завръщането на клуба в призовата тройка на испанския футбол. Със специфичен стил на игра, огромно раздаване на всички, донесли спечелена титла и паметни финали, с подкрепа на феновете и с нов стадион. 20 години по-късно Атлетико отново е фактор в Испания и Европа!

След края на третия си мандат в Атлетико, Антич се завръща в Овиедо и има кратък престой начело на Барселона. Там заменя Луис ван Гаал в началото на 2003 година.

Сред най-важните му ходове на „Ноу Камп“ са преместването на Карлес Пуйол от десния бек в центъра на отбраната и новата, далеч по-офанзивна роля на Шави в полузащитата на тима.

Той напуска клуба през следващото лято, но не заради слаби резултати, а заради поредната промяна в ръководството. Тогава президент на Барселона става Жоан Лапорта, който предприема сериозни реформи, сред които и смяната на треньора – Антич е наследен от Франк Рийкард.

В Атлетико и Барселона Антич има тежки четвъртфинали в Шампионската лига, в които отборите му отпадат след продължения, съответно от Аякс и Ювентус.

На клубно ниво Антич е водил още Селта Виго (2004 г.) и китайските Шандун (2012/13) и Хъбей (2015). Все пак последният етап от неговата треньорска кариера се помни с мандата му начело на националния отбор на Сърбия, който води от 2008 до 2010 година.

Неговият принос начело на Сърбия е достатъчно да се обясни чрез успехите на този отбор преди и след него. В квалификациите за Евро 2008 Сърбия завършва трета, след Полша и Португалия, което не е толкова зле. От друга страна, когато се вземе под внимание, че в тези квалификации отборът завършва наравно като домакин с Финландия и губи гостуването си на Казахстан, става ясно какво е било истинското представяне на отбора.

В Сърбия контролира хаоса
С Антич начело Сърбия печели квалификациите за Мондиал 2010, изпреварвайки Франция, Австрия, Литва, Румъния и Фарьорски острови. В първия мач на Световното Антич губи от Гана, но във втората среща от групата побеждава Германия. В решителния мач за класиране на осминафиналите на сърбите им трябва дори равен срещу Австралия, но те губят с 1:2.

Като национален селекционер Антич започва и квалификациите за Евро 2012, но след домакинско реми със Словения е уволнен и заминава за Китай.

След него отново настъпва хаос. В два мача срещу Естония Сърбия завършва наравно и със загуба, а в последния двубой трябва да се пребори със Словения за място на баражите. Това гостуване завършва с поражение – 0:1. След Антич, Сърбия има цели осем различни треньори. От всички тях само Славолюб Муслин успява да класира отбора на голямо първенство (Мондиал 2018), но той е уволнен преди заминаването за Русия. Там Сърбия победи само Коста Рика, а загуби срещу Бразилия и Швейцария оставиха отбора на трето място в групата.

В последните няколко години Радомир Антич бе коментатор на една от големите испански спортни радиомрежи и се радваше на голямата си фамилия в мадридския си дом или във вилата в Марбея.

Поради това Антич е истиснска футболна легенда в Сърбия, не само заради голямата треньорска кариера на клубно ниво, но и благодарение на успехите с националния отбор. Да станат легенди на едно място могат малцина. Да бъдат легенди на три различни локации (Лутън, Атлетико Мадрид, Сърбия) в три различни страни могат само уникати. Мистър Антич е точно такъв.

Завършваме с краткото послание, с което с него се прости първият му клуб – Свобода (Ужице)

Да си най-големият и да останеш достъпен…
Да си световна звезда, а до стоиш твърдо на земята…
Да си почтен в блатото на сръбския футбол…
Да си полиглот в обкръжението на полуграмотни…
Да си джентълмен…
Да си легенда…
Да си всичко това, което някога и ако бъде по тези калдъръми…
Раде, Анто, Антаро, Мистър…
Лека да ти е черната земя и нека Бог прости душата ти…
Твоята Свобода и твоето Ужице завинаги ще помнят твоето величие.