Ивица Осим: Световното не е за училище

Легендарният треньор Ивица Осим (77) даде пространно интервю за белградския „Спортски журнал”, в което в прав текст заяви, че сръбската федерация е сгрешила със смяната на треньора преди Мондиала и това е една от главните причини за бързото отпадане на отбора от първенството.

Доайенът на югославския и босненския футбол е добре приет във всяка една от бившите югорепублики, защото през дългогодишната си кариера успешно е работил за едни от най-големите местни клубове и с едни от най-големите играчи от региона. Голяма част от тях в момомента са успешни треньори или футболни ръководители в Белград, Загреб, Сараево, Подгорица, Скопие и в много европейски клубни отбори.

„Момчетата родени в нашия регион в края на миналия век помнят двете класирания на Сърбия на Мондиал, започва въведението си „Спортски журнал”. - Казват им че това е огромен успех. Убеждават ги, че не е лесно да се класираш на най-големия световен футболен форум, а евентуалното достигане до осминафинали е сбъднат сън. Тези, които са малко по-големи отлично си спомнят, че заради една пропусната дузпа Югославия загуби ¼-финала на Световното в Италия през 1990 г. Треньор на отбора тогава е Ивица Осим

Утре, 30 юни се навършват 28 години от нещастната загуба от Аржентина във Флоренция. Цели 90 минути „плавите” играят с човек по-малко (Рефик Шабанаджович е изгонен в 31-ата минута на мача), но все пак стигат до дузпите. В нито един момент отборът на Югославия не отстъпва на Марадона и компания. В същото време журналистите тогава не симпатизират на Осим – нито в Загреб, нито в Белград. Пишат за него, че винаги е ядосан, че преди обяд мрази себе си, а следобед мрази себе си и целия свят, но той никога не се е подмазвал на никого.

Ясно е знаел какво иска. Футболен интелектуалец, който винаги е имал визия за отбора и играта. Винаги е казвал какво мисли, независимо от това дали ще се хареса на другите или не. Нищо не боли повече от истината, а Ивица Осим винаги я казва в лицето. Така оценява и показаното на Мондиала до момента.

- Не мога да кажа, че съм възхитен от играта на Световното първенство. Няма нищо специално, което да се отличава от показаното преди това. Няма тактически иновации. Мнозина очакват чудо заради купищата пари, които се въртят във футбола. Някои от предишните първенства бяха доста по-добри. Има изненади, но е безспорно, че всеки класирал се отбор има своите определени качества, започва монолога си Осим.

Той отговаря на журналистическия въпрос за представянето на Сърбия, чиито отбор се прибра в Белград след края на мачовете в груповата фаза. Някогашният треньор на Железничар, Партизан и Югославия е конкретен:

– Гледах мачовете на Сърбия. Знам, че мнозина в Белград няма да са съгласни, но играта на отбора не ми хареса. Имаше много недостатъци и грешки, недопустими за такова голямо състезание. Не мога да кажа, че съм запознат в детайли с възможностите на всички сръбски играчи, но съдейки по това, което знам, мисля, че това не беше най-добрата селекция за първенството. В отбора не бяха извикани играчи, които според мен го заслужаваха. Грешка е и смяната на националния селекционер Славолюб Муслин преди Мондиала. (На негово място бе назначен 44-годишният му заместник Младен Кръстаич, чиито официален дебют бе в Русия - бел.ред.). Треньорът не се сменя след класиране на световно. Само този, който се занимава с треньорска работа или макар и малко разбира от футбол, знае какво означава това, колко е трудно да се оформи добра атмосфера в екипа, да се обиграе отборът, да се изгради разпознаваем и успешен стил на игра. За всичко това трябва повече от година време и когато това е направено и си се класирал на Мондиал сменяш треньора. Всичко това с лекота се разваля и такава грешка се плаща скъпо. Това се случи освен в Сърбия и в няколко други отбора преди Световното и при всички дава негативен ефект. На Мондиал не се учи. Трябва точно да знаеш какво искаш, а не да се луташ от мач на мач. Тук се играе за резултат.

Осим обръща внимание и на още един факт.

„Неуместно е да се сравняват сегашните времена с онези, в които аз бях селекционер, но имам впечатлението, че в този тим на Сърбия няма велики играчи, с каквито разполагах аз. Деян Савичевич, Писки Стойкович и Сафет Сушич по мое време бяха майстори, които само с едно свое решително отиграване можеха да спечелят всеки мач. Това знаеха и съперниците, които се страхуваха от тях. В този отбор на Сърбия няма играчи от подобен калибър, особено в офанзивен план. Може и да греша, но си играта си на терена те не успяха да ме убедят, че имат такава класа. Защо това е така и защо вече няма такива майстори е друга тема, но факт е, че в момента отборът не разполага с такива играчи", откровен е Осим, който никога и на никого не е позволявал да му се бърка в работата и да му налага идеи и играчи, защото всички решения е взимал сам.