Божинката избухна. A Левски кога?

Казват, че всичко е добре, щом свърши добре. Но ФК Левски отдавна не се вписва в никакви постулати и народни поговорки. На "Герена" никога денят не си личи от сутринта, а на сърдиткопетковците торбата им никога не е празна, все има нещо вътре, като в повечето случаи това е в достатъчно големи количества.

Централната избирателна комисия още не бе обявила окончателните официални резултати, когато Левски чрез балотаж успя да влезе във футболния Европарламент. Пак с клизма, пак с триста зора, пак с последния възможен влак.

Близо 7 хиляди ентусиасти станаха живи свидетели на тези импровизирани избори. И цяло полувреме, дори до средата на второто, се чудеха как пък така винаги пред очите им се случват едни и същи събития. Миналата година по това време Левски пак игра бараж, но вкара цели 4 гола на традиционно трудния Черно море. Състоянието на тима и тогава не бе добро, финансовото състояния още по-зле, а треньор бе дефанзивният майстор Делио Роси. Сега сините направо измъчиха и топката, и зрителите си. Куриозното е, че сегашната формация на Левски след Роси бе водена от откровено офанзивния Славиша Стоянович, от разнообразния Гошо Дерменджиев и от изключителния мотиватор и ценител на сините юноши Георги Тодоров. А на сцената резултатът в края на сезона е един нищо неиграещ и неставащ за гледане отбор.

Друг куриоз - Етър на Краси Балъков, който се водеше по-затворен треньор, си игра своя си стил. Виолетовите само малко бавиха любезните си домакини, да видят да не би сините да са се променили коренно за няколко дни. Жалко е наистина за Етър, че Балъков отива в националния, този тим заслужаваше да бъде развит, да помъдрее още и догодина да играе по-сериозна роля в първенството. Дано Станислав Генчев да бъде достоен продължител на идеите на именития си досегашен старши. В моментите, в които Левски опитваше да прави преса във виолетовата (в случая бялата) половина, хората на Балъков за миг не се огънаха, не се опитваха да кюскат топката в реката, или пък просто да я разкарат напред, а опитваха с подавания да изнесат играта напред. Етър бе сериозен опонент и игра по-правилен и стойностен футбол. Гостите търсеха своето, на моменти дори трайно държаха топката и с постепенни атаки опитваха да стигнат до удари към Николай Михайлов. Само че нямаха Валери Божинов.

Божинката отново е тук. Когато вкара гол, секунди след появяването си на терена, той в яда си сякаш искаше да изкрещи, че мястото му изобщо не е на резервната скамейка. И това е един от проблемите на сините, ако догодина по това време не искат да им напомняме още от същото. Генерално погледнато, за да е успешен следващият сезон за Левски, в тима трябва да има нападател, който да е класа над Станислав Костов, а Валери Божинов да избухва в ето такива специални и извънредни случаи. И когато на "Герена" има по един такъв с класа отгоре във всяка линия, включително и вратар, ще може до края на първенството да е в битката за титлата (купата е друга бира), пък накрая каквото сабя (в случая съдия) покаже. Няма как, вечният съперник се скъсва да представя нови играчи, докато ти още играеш бараж и нямаш развитие по селекцията. За разградския съперник е още по-ясно, там организационно и структурно, и спортно-технически са доста напред с материала.

Божинката каза, че иска да остане тук. Ясно е, че той и следващият треньор трябва да спрат да си спомнят за минали събития и фрази. Както е ясно, че Божинката, в каквато и да е роля, с какъвто и да е статут, трябва да остане тук. Това момче, когато говори за Левски и особено за публиката на Левски, му треперят челюстите, очите му се присвиват, личи си, че не го прави от куртоазия и в думите му няма и минимална доза показност. Хубаво е в клуба да помислят по въпроса, независимо каква е заплатата на резервата Божинов. Той си изкара парите само с този гол срещу Етър, без появата му се очертаваше сериозна вероятност Левски да гледа Европа през онзи, кривия, макарон.

В задачата се пита: Ами ако Божинката не бе тук? В края на мача, като се замисли човек, Левски нямаше видими перспективи да отърве дузпите. Божинката се появи на точното място в точния момент и избухна така, както той си може. Въпросът от тук насетне е Левски кога ще избухне. Някак си не вярваме, че това ще се случи скоро, но пък нали в края на всеки сезон тези, които напускат стадиона, си казват, че следващия път, като дойдат, ще има нови играчи, по-добър отбор и лека-полека всичко ще се оправи. Така беше и миналата година. А имаше времена, вече станаха 10 години, когато в края на сезона публиката пълнеше стадиона, за да присъства на награждаване, да пее шампионски песни, да пусне една сълза и едва тогава си тръгваше.