С мантинели срещу коронавируса

Ако премиера не го бива да управлява, нека поне ръководството на здравната система да пази достойнството си, препоръчва Веселин Стойнев в коментар за DW.

В социалните мрежи се надигна възмущение от думите на премиера "Работата носи свобода". Човекът искал преболедувалите от коронавирус бързо да се върнат на работа, но явно не е подозирал, че това е лозунгът над портала на концлагера Аушвиц. Всъщност цялото изречение на Борисов бе: "Работата носи свобода, работата носи удоволствие, работата носи живот". Но явно инспекциите с джипката, по време на които се изричат подобни мъдри мисли, са станали толкова непоносими за мнозина, че дори е безсмислено да са напълно коректни към репликите в този бутафорен сериал.

Но точно в тази серия беквокали на задната седалка бяха не министри и директори с все някакво отношение към посетения обект - път, тръбопровод или завод, а здравният министър Костадин Ангелов и директорът на "Пирогов" Асен Балтов. Професори медици на ключови позиции насред епидемията разглеждат с възторг мантинели! Дават ли си сметка професор Ангелов и професор Балтов колко се е сринал авторитетът им пред здравното съсловие и цялото общество, влизайки в ролята на блюдолизци на един премиер самохвалко? Който явно си е съчинил позитивен сценарий как кризата отминава и всички се връщат на работа. Двамата здравни експерти трябва само да кимат одобрително, а мизансцен, естествено, е любимият на Борисов асфалт.

Как статистиката стана оптимистична

Че трябва да се гледа позитивно на нещата, независимо какво в действителност се вижда, стана ясно и от заръката на премиера при пловдивската му визита на следващия ден: "Обяснявайте, че недостиг на лекарства няма, има презапасяване". Така де, има ги лекарствата, но не там, където трябва и където са нужни, накратко - има-няма. А самият здравен министър изведнъж взе да обръща внимание само на излекуваните и нещата вече изглеждат розови: 5000 излекувани само за седмица! Защо ли толкова месеци досега здравните власти все изтъкваха числата на заразените и починалите? Които изобщо не намаляват, но стига сме се втренчвали в тях.

Това, че броят на излекуваните расте, изглежда не се дължи само на отслабването на вируса, а и на скрита политика за освобождаване на легла. След като болниците се препълниха и в паниката заразени влизаха с връзки дори без да се нуждаят от болнично лечение, но от страх, че ако такова се наложи по-късно, няма да има къде, сега май целенасочено се поопразват, за да се освободят легла за наистина тежко болни. А щом е изписан, болният вече не се води болен, нищо, че продължава да боледува у дома. На оптимистичната статистика помага и това, че от месец вече не е задължително да ти правят PCR тест и той да е отрицателен, за да те изпишат.

Въпреки, че новият здравен министър е уважаван медик и човек с управленски опит (като шеф на голяма болница), отново се усеща управленски дефицит в системата. Закъснялото търсене на решение с преструктурирането на болници и разкриването на болнични легла създаде организационно напрежение и открити конфликти. За да осигури допълнителни 200 легла по заповед на министъра, директорът на столичната "Александровска болница" нареди преместването на Клиниката по нефрология и трансплантация. Това доведе до колективната оставка на целия ѝ персонал, а болни с трансплантации от цялата страна излязоха на протест.

"Яко ще се мре"?

Още по-ужасяваща е заповедта на здравния министър за временно спиране на плановите операции и допускането на такива само в малък брой случаи. Това застрашава здравето и живота на редица хора, които ще пострадат от закъсняло диагностициране и от последващо извършване на вече спешни операции при по-голям риск. Съсредоточаването на усилията на цялата здравна система върху епидемията от коронавирус засенчва всички останали болести, а хора със социално значими заболявания - онкоболни, хипертоници, диабетици и други, сериозно рискуват здравето и живота си. Дано онази реплика на професор Мутафчийски "яко ще се мре" не се окаже прокоба за болните от друго, а не от Ковид-19. И ако започне яко да се мре и да се страда, най-малкият проблем на министерството ще е, че ще има яко съдебни дела срещу него.

На този фон поне елементарните ограничителни мерки, с които на всичкото отгоре имаме опит от пролетта, е непростимо да са необмислени. Като отменената междувременно забрана за възрастните да пазаруват в магазините в друго време, освен между 8 и 10 ч. Изводът е мантинелно прост: ако премиера не го бива да управлява, то поне ръководството на здравеопазването трябва да е оправно и да пази достойнство. Иначе за изнемогващите медици, оставени да се борят сами срещу епидемията, не остава друго, освен: Господ да им е на помощ!