Кой ли е разказал на Тарант за Шипка и Булаир?
Честито! Агресивният български национализъм се включи успешно в белия расизъм, в християнския фундаментализъм, във войните на цивилизациите, в световния тероризъм.
Съобщено бе, че Брентън Тарант е пребивавал на българска територия от 9 до 15 ноември 2018 година. Пристигнал е на летище "София" с полет от Дубай, а още на 10 ноември е наел автомобил и е посетил Дряново, Плевен, Велико Търново, Благоевград, Пловдив, Асеновград, Бачково, Казанлък и Банско.
Кой ли е донапоил болното му сърце с исторически легенди?
Кой ли вдъхновен младеж с фланелка „България на три морета“ му е разказал за Шипка и Булаир, кой ли е донапоил болното сърце на белия християнски отмъстител с местни мъки, исторически легенди, травматични видения и балканска лудост? Властите твърдят, че Тарант е посетил България като турист. И че досега контакти не са регистрирани.
„Няма установена връзка с България“, обяви министър Захариева.
Може и да е така. Но би следвало да се изчисли математическата вероятност Тарант сам да се е сетил за имената на български християнски мъченици отпреди векове.
Впрочем, самият аз изобщо не изключвам възможността сам да е скроил всичко, сам да се е сетил. Защото не е трудно да стигнеш до травматичните клишета на всеки виктимизиращ себе си национализъм. Тези клишета само изглеждат родни, но всъщност имат глобална болезнена граматика. И по нейните правила Тарант бързо ще се превърне в идол на български или патагонски младежи с бръснати глави.
Спиралата на отмъщението
Но нека спрем дотук. Да замълчим и да помислим за отнетите невинни животи в Крайстчърч. И за всички други, които си отидоха невинни във вече безбройните безумни терористични актове. Откога тече това, свикнахме ли с него, не живеем ли вече с болезнената нужда от такива трагедии, с адреналина на тяхната медийна сензационност?
Да помислим и за това, че спиралата на отмъщението вече се завихря. В момента някъде, в някаква невидима точка на света някой налудничав мюсюлмански младеж се люшка в транс и си повтаря: “Няма да забравим, няма да простим“.
Б. ред. - Коментарът на проф. Александър Кьосев е от Дойче веле.