Топ 10 на безумията в образованието
Топ 10 на "безумията в образованието" класира Центърът за демографска политика. №1 е сериозният дял на ученици, които показват много ниско ниво на грамотност. След него е класиран фактът, че интелигентността на нацията ни намалява. На трето място е фактът, че над 1/3 от учениците в България не завършват средното си образование.
Ето пълния списък с коментарите на ЦДП за всеки факт в класацията.
1. България е на първо място по неграмотност в Европейския съюз. За 2012 г. по грамотност (Literacy) сме на 53-то място в света, далеч преди нас по грамотност са Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Туркменистан, Тонга и др. (http://www.photius.com/rankings/population/literacy) Според доклад на ЕК по Конвергентната програма за 2012-2015 г., процентът на хората с трудности при четене у нас е най-високият в ЕС. Неграмотните българки граждани, по данни на ЦДП, вече са между 50-60%. По официални данни 41% от лицата до 16 г. са неграмотни (за сравнение, във Финландия този процент е 8,1%). Социалното министерство посочва, че близо 70% от хората без работа у нас са напълно неграмотни. Българският език е чужд за голяма част от българските ученици. По данни на МОМН вече над половината от учениците в I-III клас нямат за майчин език българския. Те имат проблеми при усвояването му.
2. Интелигентността на нацията (National IQ Scores) намалява. Българите дълги години гордо заемаха челни места по този критерий, а сега в списъка от 113 страни по интелигентност ние сме едва на 47-мо място, много далеч след страни като Монголия, Молдова, Казахстан и др. (www.photius.com/rankings/index). Една от причините за този тъжен факт е състоянието на образователната ни система. У нас отличниците в училище са 2,8%, докато във Финландия са 14,5%, т.е. близо пет пъти повече.
3. По официални данни на ЕК, процентът на българчетата, които не завършват започнатото си образование, е 38% (http://harmonia1.com/node/100). Близо една трета от учениците, задължени по закон да се образоват, не ходят на училище.
4. В България са налице огромни увеличаващи се разлики в образователната практика и в резултатите от нея между училищата в големите градове и малките селища, между училищата в София и училищата в провинцията. Съществени разлики има в резултатността на обучението при различните социални слоеве: за съжаление по-добрите резултати са при ученици от богати семейства, докато децата на бедните се учат значително по-зле. Обучението в елитните държавни училища със специален прием за деца на богаташи и управляващи, издържани от бюджета, е много по-добро в сравнение с училищата за по-бедни. Следователно, у нас не може да се говори за равен старт, равни права и равни възможности в образованието.
5. Висшето образование както в държавните, така и в частните висши училища се базира единствено на принципа за търсене на максимална финансова изгода и максимална печалба, което не кореспондира с академичните изисквания на съвременното модерно образование. По тази причина голям процент от „обучаващите се” студенти в нашите университети са турци. Те получават платена диплома в някои случаи, без даже да знаят български език.
Липсват всякакви връзки на университетите с бизнеса, произвеждат се масово ненужни специалисти, в България голям процент от дипломираните през последните години магистри са по право, мениджмънт, маркетинг и др., при положение, че наситеността с такива кадри отдавна е много над потребностите на обществото. В университетите има ненужни факултети, които обслужват само интересите на застарелите преподаватели. Много от преподавателите и от ректорите са бивши агенти на Държавна сигурност (и сега ректори са агент Оазис, агент Базов). Същото се отнася и до образователните министри през прехода. Този факт – ДС в образованието – влияе зле не само на имиджа на образователната ни система, но и на самата образователна практика.
6. В България отдавна функционира цяла индустрия за фалшиви дипломи. Офертата „Продавам дипломи” според Google се среща 69 800 пъти (на 01.02.2013 г.) През 2010 г. това число беше по-малко – 55 400 пъти (13.05.2010 г.) Пак Google показва, че днес търсенията с „Купувам диплома” са 1200 на брой. Самите портали за продажби на фалшиви дипломи (www.oferti.bg; www.predloji.com; www.dalavera.net; www.obyavi.bg и др.) са от най-посещаваните. Гарантира се използването на истинските печати на висшите училища и вкарването на „дипломирания” клиент в регистрите на МОМН. Ако имаме предвид, че сделките по продажба на фалшиви дипломи не се извършват само по електронен път, нещата са още по-драматични. По наши данни през последните 20 години между 350 000 – 400 000 български граждани и голям брой чужденци са придобили фалшиви дипломи за образование и фалшиви документи за квалификация. Хора с фалшиви дипломи заемат и в момента високи управленски постове в държавата и в местното самоуправление. В България има пазар на научни звания и степени, те се предлагат и се купуват.
7. За разлика от закритата вече Висша атестационна комисия, у нас продължава да функционира Национална агенция за оценяване и акредитация. Въпреки че висшите училища в България са прекалено много (над 50) за рязко намаляващото ни население, тази агенция акредитира (даде положителна оценка): Пернишки европейски университет, университет в Бухово, университет в Добрич, Висш богословски университет в столицата София и др.(http://www.neaa.government.bg/bg/projects/high_schools_opening), узакони безброй правни факултети, безброй филиали навсякъде из страната.
8. Фонд „Научни изследвания” финансира с милиони лева „научни” проекти на такива „научни институти” като квартална бръснарница, мандра за кашкавал, фирма за изработка на сандъчета за музейни експонати и др. В числото на шестте „главни експерти”, оценяващи научните проекти на професорите и академиците, влизат: гардеробиерка-разпоредителка в софийски театър, лице със средно професионално образование (май по обществено хранене), колеги на бившия министър от НБУ.
9. Задължението родителите да предоставят деца на 4 години в детски заведения (държавни и частни) за обучение, без да имат правото да преценяват и да вземат решение в рамките на семейството. По безумен начин не е искано становище на здравните институции в България, не е отчетено състоянието на детските заведения, тяхната локация по българските селища и т.н.
10. Безумие е в най-бедния регион в ЕС, в най-бързо намаляващата по население в света държава и в най-често напусканата от младите си поданици страна студентските такси, даже и в държавните университети, издържани от бюджета и печелещи значителни суми от турските си студенти, непрекъснато и рязко да се увеличават, като последното увеличение е със средно 8% в СУ, по 9% в други университети и т.н. Този факт очевидно не съответства на демографските реалии и на тенденциите в страната за обезлюдяване и за емигриране на младите хора. Няма реакция и на щедро финансираните програми на страни от ЕС за привличане на образовани наши младежи в тези страни.
Както е известно, висшето образование в редица европейски страни е безплатно. Държавите, в които обученията за бакалавър и магистър са безплатни, са Австрия, Дания, Финландия, Норвегия и Швеция. В Кипър, Малта, Гърция и Шотландия се плаща само за магистърските програми. В по-голямата част от Германия висшето образование също е безплатно.