Райчев: БСП е крастава жаба, който я целуне – взема властта

„БСП трябва да се примири с ролята си на средна по размер партия. Това не е партия, която по принцип може да вземе сама властта, следователно Станишев и евентуалните му наследници не могат да бъдат нищо повече от „кинг мейкъри“ - имаш възможност да създадеш цар, но не и да бъдеш. В известен смисъл тя е краставата жаба. Който я целуне – става принц.“

Това заяви социологът Андрей Райчев по време на дискусия за политическия септември, организирана от Института „Иван Хаджийски“.

Той бе категоричен, че протестите са укрепили позициите на БСП и са покачили електората й над 1 млн. избиратели.

Според Райчев най-сериозното предизвикателство предстои пред традиционната десница, която след май не успя да прекрачи прага на парламента.

„През май СДС умря. Вместо да се заемат с анализ на смъртта си, понеже Иван Костов слезе, те се обявиха за вече във властта. Забравиха, че не са си решили главния въпрос, основния проблем, а той ги превърна в джудже, в лилипут, когото даже не пускат в парламента. И това е именно отношението към Бойко Борисов – той ту беше клоун, ту беше спасител. Хем просят власт от силния батко, хем после го плюят“, коментира Райчев.

По думите му десницата трябва да направи сериозен вътрешен анализ, ако желае да преодолее разединението.

Проф. Петър-Емил Митев също изтъкна, че кабинетът се подхранва от факта, че няма достатъчно качествена и обединена опозиция. Той изтъкна, че протестите са и ще бъдат Ахилесовата пета за управляващите, но подчерта, че те имат полезна профилактична роля за правителството, тъй като го предпазват от грешки.

Според Митев кабинетът тепърва ще утвърждава позициите си заради желанието на хората за стабилност и поради факта, че предстои изработването на бюджет за следващата година.

„Много работи сигурно могат да се видят като минуси в действията на Орешарски, но е безспорно, че той е добър финансит. Той е по-добър финансист от Дянков и ще направи по-добър бюджет от него, ще направи социален бюджет, който ще бъде фактор за стабилизацията на кабинета и по-специално - ще съдейства за предотвратяването на граждански протести“, коментира Петър-Емил Митев.

Първан Симеонов от „Галъп“ пък изтъкна, че оттук нататък протестите ще се трансформират от масови в творчески, но подчерта, че протестът може да избухне отново, особено през зимата.

Според него в тази политическа ситуация партиите нямат много възможности за маневриране. Най-интересна, според Симеонов, е възможността на ГЕРБ, които имат шанс да заемат активно ролята си на опозиция. Политологът прогнозира, че БСП и ДПС ще печелят политическо време чрез харчене на средства, с които да потушат огнищата на социално напрежение.

Симеонов също наблегна на сложните отношения между Реформаторския блок и ГЕРБ, като подчерта, че двете партии зависят една от друга.

„Реформаторският блок няма как да бъде всеобхватна, огромна партия и да има електорален бум. В най-добрия случай е нишова партия, която да заеме нишата си, но тя не е толкова голяма. Единственият шанс за управление минава през ГЕРБ - голяма трудност, защото блокът е в борба с ГЕРБ, но въпреки това трябва да си остави вратичка по някакъв начин за взаимодействие. Трябва да бие ГЕРБ и да държи ГЕРБ пригоден за сътрудничество“, каза Симеонов.

Според политолога бившите управляващи също са в деликатно положение, защото бъдещо тяхно управление зависи от симпатиите на Реформаторския блок, а едновременно с това двете формации се бият за избирателите на дясното пространство.

Борис Попиванов също коментира, че в следващите месеци взаимодействието между ГЕРБ и Реформаторския блок ще излезе на преден план. Според него обаче главният въпрос ще бъде коя от двете партии ще успее да се наложи като изразител на протестиращите.

По думите на Попиванов септември е донесъл промяна, защото от основна тема протестът се е превърнал в просто една от темите. Той бе категоричен, че протестът е преминал в нова, по-слабо интензивна фаза, защото се е политизирал след завръщането на депутатите.

„Политическият септември не иска да бъде май, намалява вероятността на следващите европейски избори през май да има и парламентарни“, заключи Борис Попиванов.