Прокуратурата призна за слабости в разследването

Основна причина за оправдателните присъди по знакови дела са пропуските в разследването, сочи един от основните изводи в годишния доклад за работата на прокуратурата. От анализа става ясно, че МВР и прокурорите, които би следвало да контролират дейността на разследващите, са в основата на провала във важни дела. Държавното обвинение сочи като знакови делата, свързани с конкретни тежки престъпления - организирана престъпност, източване на банкомати и карти, корупция, данъчни престъпления, пране на пари, трафик на наркотици, трафик на хора, както и престъпления, свързани със злоупотреби с европейските фондове.

След срещата си с президента Росен Плевнелиев миналата седмица главният прокурор Борис Велчев изрази резерви към това как Европейската комисия определя делата с висок обществен интерес, като изрази съмнение, че наблюдаваните от комисията дела са представителна извадка за работата на съдебната система.

"Обобщавайки причините, довели до постановяване на оправдателни присъди по дела с особен обществен интерес, може да се направи извод, че пропуските и слабостите са в досъдебната фаза и действията на прокурора след завършване на разследването. При разследването не се изясняват всички факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказването, липсва яснота относно обема доказателства, които следва да се съберат, както и какви следствено процесуални действия да бъдат извършени за тяхното установяване. По значителна част от делата, оправдателните присъди са постановени поради внасяне на необосновани обвинителни актове. Това изисква от наблюдаващите прокурори да извършват всестранна проверка на събрания доказателствен материал по делото, да проверяват налице ли са доказателства за обективните и субективни признаци на престъплението и за специалната цел, когато е предвидена в състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение, да съобразяват решенията си за внасяне на обвинителен акт с трайната съдебна практика", се казва в доклада.

В него се правят препоръки наблюдаващите прокурори да упражняват по-строг и ефективен контрол върху органите на разследването.

През изминалата година за изброените тежки престъпления окончателно осъдени са били общо 4828 лица, което е 10% от всички осъдени, отчита докладът. Оправданите с влязла в сила присъда по тези дела са общо 155, което е 13% от всички 1191 оправдани през отчетения период. Заключенията в анализа показват, че провалите по дела с особен обществен интерес са по вина на полицията и на прокурора след края на разследването.

Сред конкретно обсъдените дела в доклада са трите оправдателни присъди срещу бившия шеф на Държавен фонд "Земеделие" Асен Друмев и делото за смъртта на Ангел Димитров-Чората, по което бяха оправдани петима полицаи. За него  изводите на прокуратурата са, че "налице е непълнота на разследването, изразяващо се в несъбиране на достатъчно доказателства за изясняване механизма на причиняване смъртта на пострадалия".

Сред анализираните дела не е това срещу братята Красимир и Николай Маринови-Маргините, които бяха оправдани на три инстанции за подготовка на 3 убийства, макар съучастниците им в престъпната група да получиха различни присъди. Окончателните присъди на ВКС са от тази година, но предните два акта са от 2011.