„Конфедерация на генералите“ или кой бди над армията

Броят на чиновниците в Министерството на отбраната, които са пенсионирани военни, но назначени на работа в администрацията, се пази в строга тайна. Това стана ясно преди близо два месеца от отговор на Министерството на отбраната до OFFNews.

Тогава отправеното искане за справка за броя на пенсионерите под пагон, назначени в администрацията на ведомството, беше отклонено към НОИ, с обяснението, че в МО не се пази подобна информация. Отговорът дойде на фона на твърденията на синдикатите, че от общо 980 щатни бройки в МО – цивилни и военни, над 400 длъжности, предвидени за цивилните, са заети от военни пенсионери.

“Нищо за нас – без нас”

По-подробен анализ показва съществуването на „генералска конфедерация“, която „захранва“ с кадри администрацията в областта на отбраната. Тази обща „банка“ от кадри е съставена от четири неправителствени организации, една от които беше под ръководството на военния министър, преди той да поеме поста в МО.

Свързващото звено - КООСО - Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната, включва поредица от неправителствени организации, сред които водеща роля имат Асоциацията на завършилите колежа на НАТО в РИМ (АЗКОН), Съюз на офицерите от резерва „Атлантик“ (СОРА), Център за изследване на асиметричните рискове и заплахи за сигурността в Югоизточна Европа и Черноморския регион (ЦИАРЗС в ЮЕ и ЧР) и Центъра за изследване на националната сигурност (ЦИНС). Всички те са обединени под лозунга “Нищо за нас – без нас”.

Като генерал резервист военният министър Аню Ангелов до 2009 година оглавява последната от четирите организации - ЦИНС. Мястото му в Центъра заема о.р. генерал-майор Съби Събев, който в момента работи в Института за перспективни изследвания на отбраната във ВА „Г. С. Раковски”, като продължава да бъде начело и на ЦИНС. Под негово ръководство са издадени няколко научни публикации в сферата на сигурността и отбраната. Интересното в случая е, че като ръководител на ЦИНС генерал Събев е посочил като място за контакти адреса на Военната академия. В същото време Събев е член и на УС на СОРА, където е и директор на „Програми и проекти“.

Като негов колега в института на академията работи и капитан I ранг Янцислав Янакиев, секретар на АЗКОН. От своя страна военният министър Аню Ангелов е почетен член на тази организация (популярна още като Римския клуб), като преминал курса за офицери в Колежа по отбраната на НАТО в Рим.

Вероятно като жест на благодарност за почетното членство, председателят на клуба – полковник от резерва Иван Василев Иванов, е назначен от Ангелов през 2009 година за директор на Дирекция „Управление на човешките ресурси“.

В края на 2012 година той освободи поста с мотиви за несъгласие с политиката на военния министър. Интересното в случая е, че това несъгласие той изразява едва в края на мандата на Ангелов, като министър. Запознати с отношенията между двамата твърдят, че по-скоро ставало въпрос за опит на министъра да „внедри“ свои хора в опозиционните среди, така че следващото правителство да не търси отговорност от него. Искреността на Иванов по отношение на мотивите му за напускане би проличала, ако той отнеме почетното членство на Ангелов в АЗКОН, твърдят наблюдатели. В поредицата от твърдения се сочи още и, че Иванов вече е направил поредица от „совалки“ в централите на опозиционно настроени партии.

Обвързаностите не свършват дотук. Името на друг пенсиониран военен, председател на неправителствена организация, също изплува от редиците на Министерството на отбраната. Подполковникът от запаса Илия Налбантов (също пенсионер), който в момента е служител на експертна длъжност в МО, е председател на Сдружение „Джордж Маршал“-България. Макар че става въпрос за сдружение с нестопанска цел, то управлява значителен финансов ресурс, който, според устава на сдружението, се генерира освен от членски внос, но и от „дарения; завещания; реализация на проекти, финансирани от други организации с нестопанска цел; финансови средства от изпълнение на договори, сключени с ведомства.“

Друг човек от „Джордж Маршал“-България пък - Тодор Тагарев, беше назначен през 2009 година за директор на „Терем“, когато Аню Ангелов беше зам. военен министър.

На върха на пирамидата от генерали стои не кой да е, а секретарят по сигурността на президента ген.-майор от резерва Стоимен Стоименов. Според сайта на Центъра за изследване на асиметричните рискове и заплахи за сигурността в Югоизточна Европа и Черноморския регион Стоименов все още е негов председател. От своя страна Центърът е член на Конфедерацията, а тя пък се оглавява също от Стоименов.

Като секретар на президента Стоименов не би трябвало да е в конфликт на интереси, тъй като не е държавен служител. Сдруженията, които той оглавява пък не са в списъка на юридическите лица с нестопанска цел, които могат да получават субсидии от централния бюджет. В същото време обаче в устава на ЦИАРЗС в ЮЕ и ЧР е записано, че центърът може да извършва допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната му дейност, като: реализиране на програми за обучение и квалификация по проблемите на сигурността; извършване на консултанска и информационна дейност; издаването на информационни материали за осъществяваната дейност; организиране и участие в международни прояви, което поставя под сериозно съмнение съществуването на възможност за възползване от поста в услуга на частни интереси.

Пир по време на рапорти

Дали в посочените случаи става въпрос за конфликт на интереси – това би трябвало да посочат компетентните органи.

Със сигурност е ясно, че неправителствените организации по подразбиране играят ролята на балансьор между обществото и властта и би трябвало да са коректив на държавната политика, когато тя накърнява правата на гражданското общество. В същото време обаче техни представители заемат висши държавнически постове в подкрепа на държавната политика.

Така е записано и в задачите на КООСО – да бъде партньор, опонент и коректив на държавните институции при решаване на въпросите, свързани със задоволяване на потребностите и интересите на пенсионерите и възрастните хора и за удовлетворяване на техните специфични потребности и интереси.

Последното вероятно го правят доста добре. На фона на социалното недоволство в армията и масовите рапорти за напускане заради несъгласие с политиката на ведомството спрямо военнослужещите, простите изчисления показват, че пенсионираните генерали преживяват доста добре.

Като чиновници те имат месечни доходи, които в повечето случаи надвишават 2000 лв. Пенсията, която взимат е една от най-високите – около 700 лв. Ако към това се прибави и работата на тези хора по проекти, свързани с посочените организации, в които членуват, то това ги прави едни от най-скъпо платените военни експерти.

Може и да има защо да са добре платени, но съмненията, че домогването до държавната хранилка не става без приятелска подкрепа, сваля доверието в институциите.