OffNews.bg

Как бях арестуван (задържаният след блокадата на Орешарски разказва)

Драган Илиев

Това е разказът на Драган Илиев, който беше задържан след блокадата на премиера Пламен Орешарски в София в сряда. Двадесет и осем годишният студент по философия бе арестуван и обвинен в хулиганство, извършено с особена дързост. Причината - отнета в суматохата каска от ръцете на една от полицайките, охраняващи конвоя на премиера. Ето разказа от първо лице на младежа, който той изпрати до OFFNews

На 09.10.2013 по време на шествието против правителството на Премиера Пламен Орешарски, движението зави надясно по улица "6-ти септември". В предната част на шествието имаше 3 униформени служители - 1 жена с каска, 1 лек униформен и един тежък (облечен в протектори) униформен служител. Служителката беше влязла в схватка с един цивилен възрастен гражданин и налагайки и дърпайки го (по-скоро влачейки го) изкрещя "ей сега ще видиш ти" и си хвърли каската на земята, при което продължи да го респектира.

Каската падна на 2 метра фронтално от мен и аз отидох и я вдигнах, като я държах с 2 ръце стоейки. В следващият момент служителката се обърна към мен и крещейки „върни ми каската” се засили срещу мен и ме блъсна при което аз отговорих , че „съм мирен протестиращ и съм взел каската с интенцията да я върна”. На репликата ми, полицайката отвърна: "НЕ, върни ми каската" при което аз повторих: „Спокойно, връщам я мирно, не съм искал да я открадна или да наруша цялостта й, а само да я върна”. Тогава дойдоха и другите двама униформени, които започнаха да ме блъскат вкупом и тримата. Блъскайки ме наляво-надясно, аз отново за трети път повторих: „Мирен протестиращ съм, интенцията ми е да върна каската, не да нарушавам общественият ред.”

Не съм приложил физически контакт с никой от полицаите, докато те от своя страна бяха на ‘фул-контакт’. При тези мои думи аз вече бях предал лично каската в ръцете на служителката, изцяло според първоначалната ми интенция. Служителите отхлабиха хватката, а другите протестиращи ме отделиха. Аз излязох от шествието, буквално огорчен и съмняващ се в правотата на органите, както и в правилността на тяхната методология.

След като продължих сам по булевард „Цар Освободител”, аз се срещнах с Петър, мой приятел и познат. С него имах среща да му дам един буркан с домашна лютеница и един празен буркан, в който да ми сипе домашен пчелен мед. След като му казах, че нося лютеницата и празният буркан, заедно се запътихме към една денонощна закусвалня да си купим АЙРАН. Връщайки се от съответното заведение, отново по същият път – по „Шишман” към паметника на Цар Освободител, един служебен автомобил на МВР ни спря за проверка на личните документи и обиск с думите: „Давайте документи, иначе ви задържаме”!

Ние, разбира се, предадохме своите лични документи и участвахме напълно кооперативно в обиска от страна на органите на реда. След това бяхме повикани на отсрещния тротоар от страната на хотел „Радисън” и там ни беше направена справка. След 15-минутна справка, бяхме обградени от 7 или повече служители, които ни сложиха ограничаващи помощни средства, в случая белезници, като ни беше известено, че ни задържат. На въпросът ни, „на какво основание ни задържате?”, трима от 7-те служители отговориха „ей, сега ще видите защо”! Бяхме откарани в 1-во Районно Полицейско Управление, гр. София, като първоначалното обвинение и към двама ни беше „хулиганство”. След провеждане на съответните процедури в Управлението и след като се видяхме с адвокатът ни, Петър беше освободен след 3 ч. сутринта, без да му се обясни защо сега го пускат, без каквито и да било подробности. Аз останах в Управлението.

Социалният ми статут е ‘неженен’. Родителите ми починаха и живея заедно с брат ми, за когото се грижа. Той е 100% нетрудоспособен инвалидизиран гражданин вследствие на епилепсия, който трябва да приема Трилептал, Ламиктал и Диазепам на дневен принцип. На въпроса кога ще бъда освободен, с цел завръщането ми вкъщи за даване на лекарствата на брат ми, дежурният инспектор, работещ по моят случай ми обясни, че ще бъда освободен сутринта в 8 ч. Когато попитах към 8 ч. сутринта, кога ще бъда освободен, инспектора си погледна часовника и ми даде отговора: „Осем без пет е.” По-късното обвинение в дързък грабеж е натоварено сутринта на 10.10.2013, без моето знание, като на въпросите ми защо процедурите се бавят и защо все още съм държан, отговорите бяха уклончиви, с лека шеговита нотка и изключително неохотни. „Шшшт, тихо, тихо.”

Не съм създавал никакви неудобства на служителите в управлението, като съм спазвал точно и кооперативно всяко тяхно разпореждане.

Обвинен съм в Дързък грабеж и хулиганство, абсолютно недопустими и невъзможни предвид изградената в мен психологическа нагласа. Присъдата може да бъде от 3 до 5 години.

На излизане от 1-во РПУ аз бях уведомен от изключително много граждани, че въпросната служителка - главно действащо лице в тази ситуация, е имала и други провинения и физически атаки спрямо цивилни граждани. Например късане на сутиена на гражданка, открита физическа конфронтация спрямо възрастния човек и спрямо мен.

Като кооперативен и деен член на обществото, аз съм възмутен от повдигнатите обвинения.

Аз съм този, който върна лично каската в ръцете на служителите. Не звучи ли малко пресилено? Цялото това нападение, цялото това обвинение. Човекът, който е буден, социален индивид, връща каската на служителката и след това е задържан за грабеж и хулиганство?