50% от българите искат да сме част от ЕС и НАТО, а 17% - да гравитираме около Русия и Китай

Ако българите бяха изправени пред хипотетичен избор, 49,9% биха избрали България да е част от демократичния свят, т.е. от Европейския съюз, НАТО и пр., 25,5% не могат да определят коя алтернатива предпочитат, а едва 17,1% биха избрали друг тип интеграционни общности около Русия и Китай. Останалите се затрудняват да отговорят, показва проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, публикувано на сайта на социологическата агенция.

Изследването е осъществено между 28 август и 5 септември т.г. сред 802-ма души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.

Данните показват, че при най-младите убеждението, че мястото на България е в ЕС и НАТО, достига до над 70%, докато при най-възрастните картината е разнородна, но и там натрупванията в полза на европейския път на развитие са най-осезателни, посочват социолозите.

Последните наблюдения се потвърждават и от директен отговор на въпроса за личните възгледи - 48,8% са в „западна“ посока, а в „източна“ са 20,6%. И тук обаче сериозен е делът на онези, които не могат да определят – 30,6 на сто, допълват социолозите.

Доверието в ЕС остава традиционно високо. За периода от септември 2023 до септември 2024 г. има известно повишение от 54,2% на 59,5%. В същото време недоверието към ЕС спада за периода от 37,1% на 28,3%. В предходни периоди данните са били и още по-положителни. Въпреки колебанията, ясно е, че общественият избор е насочен категорично към ЕС и на фона на българските национални институции образът на европейските институции и ЕС, като цяло, изглежда безспорен, коментират от „Галъп интернешънъл болкан“.

Данните показват, че само за година доверието в НАТО се е увеличило от 32% на 40,1%, докато недоверието е намаляло от 53,5% на 45,4%.

Според социолозите ръстът в доверието на българите към ЕС и НАТО е многофакторно обусловен, но във всички случаи сред причините за него следва да се открои ролята на двата съюза като генератор на сигурност, защита, икономическо развитие и стабилност за България на фона на геополитическите турбуленции и заплахи.

„Галъп интернешънъл болкан“ направи експериментална проверка на отношението към различни страни, които са примери за глобални и европейски фактори, информират от агенцията. От него става ясно, че най-високо одобрение получава Германия – 49,9% доверие, следвана от Унгария с 41 на сто, но и с немалки дялове на колебание, Франция - с 38,9%, и Великобритания – 37,3 на сто.

Проучването показва и нов спад в доверието на българите към Русия след началото на руската агресия срещу Украйна, настоящото изследване регистрира 30% доверие. Съпоставката с аналогичните данни от изследванията на „Галъп интернешънъл болкан“ през 2021, 2022 и 2023 г. показва устойчиво нарастване на недоверието към страната. През септември 2021 г., т.е. преди нападението срещу Украйна, рейтингът на Русия е бил положителен (+2), но през септември 2022 г., т.е. след началото на агресията, вече е отрицателен, -15. През 2023 г. това отрицателно ниво се запазва (-14), а през настоящата година бележи нов спад до -22: „доверие“ заявяват 30%, а „недоверие – 52% от запитаните.

Доверието към САЩ е в рамките на традиционните стойности между 26-31%. Настоящото изследване регистрира доверие към САЩ от 27,2%. Данните, натрупани от мониторинга през годините показват, че текущият политически стил на управление в дадена страна оказва влияние върху цялостния неин образ у нас, отбелязват социолозите.

В настоящото изследване пример в това отношение е Унгария – регистрира се доверие от 41%, което може да се обясни със симпатиите на българите към по-категоричното отстояване на национални позиции в рамите на ЕС, което демонстрира унгарският политически елит, посочват от „Галъп интернешънъл болкан“.

Що се отнася до Китай, страната се приема с доверие от едва 23,6% от българите и значително недоверие от 52,4%. Това може да се обясни както с недостатъчното познаване и културните различия, така и със заявеното предпочитание на мнозинството от българите към демократичните модели в Европа, коментират от агенцията.

Според социолозите с възрастта и политическите пристрастия структурата на мненията се променя. Носталгични, провокирани от пропаганда или пък от дейността на вътрешни актьори, настроения се обостриха особено в хода на руската агресия срещу Украйна. Въпреки това обаче водещото предпочитание в масовото съзнание на българите към демократичните държави е устойчиво, е основният извод от проучването.