Защо повечето са млади мъже?
Младите, несемейни мъже, които искат убежище, нерядко са склонни към агресия. Водени от архаични морални и религиозни представи, те създават и най-много проблеми. А точно тази група бежанци е най-многобройна. Защо?
Този въпрос си задават милиони хора, включително и в България. Отговор търсят и редица германски медии. Александър Андреев подбра факти и мнения от седмичника „Ди Цайт”, от всекидневника „Зюддойче Цайтунг” и от информационния портал „ИнФранкен”.
В Германия пристигат десетки хиляди кандидати са политическо убежище, а това поражда все повече трудности – независимо от гостоприемството, което германците демонстрираха. Приютите са претоварени, общинските служби и полицията работят на предела на силите си. В това всекидневие се случват и скандални неща: мюсюлмани атакуват християни, сунити се бият с шиити, араби се отнасят зле със североафриканци, чеченски екстремисти се държат агресивно с либерални сирийци, мъжете гледат на жените като на лесна плячка. Не всички бежанци са миролюбиви и дружелюбни, независимо че са попаднали в миролюбива и дружелюбна Германия.
Най-често напрежения възникват при раздаването на храна или пък около санитарните помещения, тоест – там, където човешката нужда неизбежно сблъсква хората. В един приют в Касел наскоро се сбиха афганистанци и албанци, 14 души бяха ранени. Подобни побоища имаше в Лайпциг, в Елванген, в Дрезден. Повечето сбивания възникват именно там, където на едно място са събрани много млади мъже, които не виждат непосредствена перспектива. За мнозина от тях насилието е нещо естествено, а религиозните, етническите и културните различия са вентил за агресията.
Културни различия
В един претъпкан лагер за бежанци в германския град Дармщад вече от седмици на пристигащите се раздават листовки с напътствието, че в Германия на мъжете е забранено да опипват жена без нейното съгласие. В Берлин пък разделят бежанците, като в едно от помещенията на Олимпийското село се разпределят семействата с жени и с деца, а в друго – несемейните мъже. Това са предпазни мерки. Правозащитните организации предупреждават, че младите, несемейни мъже, които кандидатстват за убежище, потенциално създават най-големи проблеми. А точно тази група бежанци е най-многобройна. От Сирия, от Афганистан, от Еритрея, от Нигерия или Албания – 60% до 70% от бежанците са мъже на възраст между 18 и 30 години, твърди Комисариатът за бежанците на ООН. От тях пък 80 на сто са мюсюлмани, при това – сунитско-арабски, а не турски. В Германия това са няколкостотин хиляди души. Две трети от кандидатите за политическо убежище в страната през 2014 година са били мъже. Мнозина си задават въпроса: Защо?
Много сирийски семейства бягат от войната в съседни страни. В Ливан, например, вече са пристигнали 4 милиона сирийски бежанци, които живеят в ужасяващи условия. Доста тях се опитват да продължат нататък. От междинните лагери в страните-съседки на Сирия на път поемат най-вече млади мъже. Те вярват, че имат най-добри шансове да оцелеят по време на това трудно и опасно пътешествие. Освен всичко друго, в повечето страни, откъдето произхождат бежанците, младите мъже имат по-добро образование от своите връстнички, тоест – разполагат с повече ресурс да се справят в чужбина. По време на бягството си тези млади мъже често нарушават правилата и законите, прерязват гранични заграждения или отказват да дават пръстови отпечатъци. Само в Германия десетки хиляди вече са се изплъзнали от задължението да се регистрират и вече никой не знае къде се намират. Най-вече млади мъже участват и в побоища в приютите за бежанци. Или пък дърпат внезапната спирачка на влака, който ги извозва до лагера, и побягват нанякъде – защото не искат да бъдат „разпределяни”, а предпочитат сами да решават съдбата си.
Предизвикателствата пред младите мюсюлмани са много
И най-вече тези млади мъже носят бремето на очакванията, с което са ги натоварили техните семейства: да си намерят бързо работа, да започнат да изпращат пари, да приберат и роднините си. Тези млади мъже са подложени на огромен натиск. И логично нарастват опасенията, че скоро може да изпаднат в разочарование и гняв. Че някои от тях може враждебно да настръхнат, да започнат да се събират в банди или пък да залитнат към групите на религиозните екстремисти. Тъкмо поради това както в канцлерството, така и на съвещанията по сигурността, които провеждат полицейските органи и тайните служби, младите мъже-мюсюлмани са централна тема.
Разбира се, тези млади мъже са различни – като националност, като образование, като религиозна ориентация или социално положение. Много често за тяхна сметка се нагорещяват политически страсти. А мнозина от тях са добре образовани и амбициозни. Тъкмо на тях се надява германската икономика, която спешно търси работна ръка за промишлеността и дребните производства.
В същото време дългогодишните проучвания показват, че именно младите мюсюлмани най-трудно се справят с такива трудности като първоначалните неуспехи или нежеланието на обществото да ги приеме. Често пъти това наранява тяхното усещане за мъжественост, а те самите стават лесно избухливи и залитат към крайните форми на религията или към строгите правила на патриархалното семейство. В една разработка на Федералната служба за миграцията и бежанците пише: „В сравнение с християните, при мюсюлманите е много по-разпространено класическото разпределение на ролите, в което жената отговаря за домакинството и семейството, а мъжът – за препитанието.” В друго изследване по поръчение на Министерството на семейството се казва, че склонността на някои млади мюсюлмани към насилие се обяснява с тяхната представа за мъжественост и с решимостта им на всяка цена да защитят онова, което наричат „семейна чест”. Хората, които пристигат в Германия с редица архаични морални представи в главите си, трябва да свикнат с факта, че тук еднополови двойки могат да се целуват на улицата. И че не всички, които се надяват на свобода, благоденствие и щастие в Германия, наистина ще бъдат свободни, благоденстващи и щастливи. С тези факти особено трудно ще се примирят тъкмо младите мъже.
Как Германия може да ги интегрира?
Но едно общество, което приема толкова много емигранти, трябва да се научи да се справя с подобни проблеми. От всичко най-важно изглежда тези млади мъже бързо да получат съответно образование и да си намерят работа. Трябва още подробно да им се обясни как функционира конституционният ред в Германия, каква е тукашната култура, какви са взаимоотношенията между мъжете и жените. Защото – нека не си правим илюзии – повечето от тези хора ще останат тук задълго. Така че на Германия сега ѝ трябват повече социални работници и полицаи от мюсюлманското вероизповедание, прилично религиозно образование и мюсюлмански общности за вярващите, които по този начин да осъзнаят, че се попаднали в религиозно толерантна страна, където обществото запазва хомогенността си, въпреки различията. На Германия ѝ трябват нови жилищно-строителни програми, специалисти в детските градини и училищата, в професионалното образование и квалификация.
Икономиката ще спечели от новия трудов потенциал, тъй че сега трябва предварително да даде своята лепта за решаването на тази трудна и доста скъпа задача.