Закон за вечността на ректора

Законодателни промени, които могат да доведат до доживотно закрепостяване на едни и същи хора на ръководните позиции в университетите, нагнетяват напрежение в академичните среди и предизвикват остри коментари.

Проектозаконът за изменения в Закона за висшето образование бе внесен в НС на 22 януари от четирима депутати от Коалиция за България и ДПС, начело с лидерите им Сергей Станишев и Лютви Местан.

Той предвижда отпадане на законовото ограничение, според което един ректор не може да заема този пост повече от два последователни мандата. Ограничението, което се отнасяше също за деканите, директорите на департаменти, филиали и колежи, както и на техните заместници, се заменя с текст, развързващ ръцете на университетите сами да решават този въпрос.

Редакцията на чл. 31, ал. 2 от ЗВО, предложена от депутатите Местан, Станишев, Милко Багдасаров (Коалиция за България) и Алиосман Имамов (ДПС, зам.-председател на НС и на парламентарната комисия по образование), предвижда мандатността вече да се определя не със закона, а в правилника за дейността на висшето училище. С други думи висшето училище само ще решава дали ректорът да може да бъде избиран веднъж, два, три пъти на поста или изобщо да няма ограничение.

За кого се прави промяната?

Ректорите, които в момента управляват втори мандат, са първите, които евентуалното отпадане на ограничението за броя мандати би облагодетелствало. Сред тях са ръководителите на най-големите висши училища – на Софийския университет проф. Иван Илчев, на Медицинския университет в София проф. Ваньо Митев, както и на Великотърновския университет проф. Пламен Легкоступ, показа справка на OFFNews.

OFFNews ги потърси за коментар по подготвяната промяна.

„Официално становище във връзка с предложените промени в Закона за висшето образование няма. Проф. Илчев няма намерение да предлага този въпрос за обсъждане пред Общото събрание на Университета. Ако въобще се налага да се обсъжда, то мнението му е, че въпросът трябва да бъде повдигнат от нов ректор“, отговориха от Софийския университет на запитването ни.

На въпрос дали ректорът на СУ проф. Илчев би се кандидатирал за трети мандат, ако законът и правилникът позволяват, от Алма матер отговориха, че той „категорично няма да се кандидатира за трети мандат“.

Проф. Легкоступ, ректор на Великотърновския университет, се обяви „за“ подготвяните промени.

„Винаги съм смятал, че в нашата държава мандатността трябва да се уеднакви. Защо Президентът и ректорите да имат брой мандати, а депутатите и кметовете да нямат? Или всички имат, или всички нямат. Опитът ми като ректор показва, че един мандат от четири години не дава възможност да се реализират идеите на ректора и на управленския екип. Дори и два не стигат. Ако един ректор или декан работи добре и прави доста неща за университета или факултета си, защо да няма възможност да продължава да го прави? Ако не е на мястото си, то той няма да бъде избран и за втори мандат. А такива случаи не са рядкост. Ако тази поправка в ЗВО се приеме, то това ще бъде само една възможност. Всяко Общо събрание ще решава какво да прави. Дали да остави броя на мандатите на два, дали да ги направи три или да няма ограничение в броя им. Но забележете, утре то може да реши да са три, например, но след година да промени решението си. Т.е такова решение не е завинаги. Освен това не е никак лесно да си ректор, декан или директор. Вярно е, че незаменими хора няма, но хората с необходимия управленски потенциал не са никак много“, бе коментарът му за OFFNews.

На въпроса ни дали би се кандидатирал за трети мандат, проф. Легкоступ отговори с:
„На втория Ви въпрос нямам еднозначен отговор! Имам много започнати неща, които трябва да довършвам, а и доста нови идеи. От друга страна става все по-тежко да си ректор. На този етап смятам, че вероятността да го направя е 50 на 50“.

OFFNews изпрати същите въпроси и на ректора на Медицинския университет в София, но все още чакаме отговорите на проф. Митев.

Реакция

Остра бе реакцията срещу прокарваните промени на Сдружението на младите учени КОГИТО, Гражданско движение за защита на науката и образованието и Сдружението за европейско качество във висшето образование.

В отворено писмо, публикувано от в. „Капитал“, техните ръководства заявиха, че „в грубо нарушение на демократичните практики въобще не е проведено обществено обсъждане с представители на академичните преподаватели, студентите, неправителствения сектор“.

Според писмото, „единствена причина за поправката е силният лобистки натиск на Съвета на ректорите – казионна организация на ръководителите на нароилите се в България над 50 висши училища, повечето от които държавни“.

В него се твърди още, че премахването на мандатността от закона „ще донесе още повече безконтролност“ и че това е „пълна абдикация на държавата от висшето образование и от политиката в тази област“. „Подобно решение -пишат от организациите - директно стимулира феодализирането на тези нереформирани и неефективни структури, повечето издържани с парите на българските данъкоплатци.“

„Горчива истина е, че университети са превърнати в инкубатори за политически креатури - "калинки", които набързо и лесно се снабдяват с дипломи, за да заемат важни постове в държавното управление, а политически лидери чрез обръчи от фирми – обществени поръчки за милиони“, допълват авторите на писмото.

„Принципите на изборност и мандатност са фундаментални в демократичните държави, включително в академичната автономия. Те са превенция срещу възможността за несменяемо управление корупционни практики. При сегашните условия заложената в българските закони мандатност е единствената, макар и слаба гаранция срещу непрестанните опити за установяване на монопол и произвол от политическата, икономическата и научната олигархия. Защото научна олигархия съществува и е проблем, по който трябва да започне широк обществен дебат!“, пишат още те и добавят, че поправката е „проява на явен лобизъм“.

От организациите заявяват също готовността си за протестни действия и настояват за незабавно оттегляне на внесеното изменение.

Защита

Основният вносител – Лютви Местан – вчера, по време на заседание на комисията по образование в парламента, пламенно защити проекта си.

„Това е разширяване на университетската автономия. Ако е лошо да няма ограничение, университетите няма да го направят. С промените даваме възможност на най-интелигентната част от българското общество да решава. Ако тя иска оковите на закона, добре. Ако академичната общност каже, че дори и при тайното гласуване, ректорът може да повлияе на вота, това е много обидно признание. Аз 17 години работя за разширяване на университетската автономия, но ако някой се чувства по-уютно в окови, може и да се съобразим с уюта“, заяви той.