Проф. Валери Димитров: Пътят към нищото

Статиите на Петър Волгин "Как големите пари създадоха неолиберализма" и последвалата я "В защита на държавата" провокираха бурен дебат, в който се включиха Владимир Каролев, Евгений Дайнов, Светослав Салкин, Димитър Чуровски, Евгений Кънев и Калин Манолов.

Всички статии можете да видите през този линк.

За нас е чест, че към дебата се включва и икономистът проф. Валери Димитров, понастоящем председател на Сметната палата.

Проф. Валери Димитров

Статията на Петър Волгин: „Как големите пари създадоха неолиберализма”, публикувана в OFFNews, е откровено глуповато писание! Равнището на мисловното творение на известния журналист не надхвърля това на агитационна ширпотреба, произведена в пропаганден отдел на районен комитет на БКП! И това не се определя пряко от интелектуалното равнище на автора! Петър Волгин е очевидно интелигентен и умен автор, с доста познания и с претенции да се изявява като „идеолог”, като интелектуалец и в полето на големите икономически и политически идеи! Но това, което превръща статията му в нискокачествена пропагандна конфекция, е именно ниското, лошо качество на идеите, проповядвани от него! Както и това, че очевидно не познава добре идеите, които критикува!

Не бих обърнал никакво внимание на оперетната атака на Волгин срещу неолиберализма, ако тя не е сама по себе си симптоматична за кръстоносния поход, който се води в България срещу капитализма и всички идеи, които го защищават. Обстоятелството, че се води от талантлив журналист, макар и с плитки познания, който настървено обработва съзнанието на голямата аудитория на национална медия, не е безобидно. Затова сметнах, че все някой трябваше да реагира.

Когато глупави, фалшиви идеи станат верую дори на умни хора, те неизменно ги поставят в глупаво, нелепо и дори смешно положение! Дори и да си ангел, когато станеш проповедник на евангелието на дявола, няма как да не изглеждаш като дяволски слуга! Идеите имат собствен живот, често стават демоничен господар на повярвалите в тях личности, касти, съсловия, класи, нации! Или както проницателно и пророчески го е казал Маркс в прочутите си „Тезиси за Фойербах”: Идеите стават материална сила, когато овладеят масите! Най-типичен пример – идеите на самия Маркс и идеите на нацизма! Идеите имат значение! И добрите, и лошите! И верните, и фалшивите!

Е, да видим какво идейно верую проповядва Волгин и срещу какви идеи води борба! Преди всичко самото заглавие на статията доста точно разкрива смисъла на волгиновото послание. Прочетено от друг зрителен ъгъл: големите пари имат огромно значение, идеите сами по себе си нямат особено значение! Просто те придобиват смисъл чрез големите пари!

Смъртоносно послание още в началото...! Хм…! Да видим по-нататък!

Волгин твърди, че „големите пари” създали „неолиберализма”, за да легитимират идейно и морално награбеното! Цитирам: „И понеже е много по-престижно да твърдиш, че защищаваш идеи, а не огромното си благосъстояние, представителите на финансовия истъблишмънт започват да създават фондации, центрове, общества и всевъзможни други структури, които уж защищават принципите на свободния пазар, но всъщност имат за цел да пазят статуквото от революционни преобразувания”! И още: „...в крайна сметка не действителността захранва либертарианската мисъл, а парите на щедрите спонсори”! Да, това наистина е възхитителната, мирогледна волгинова идея, която е смислов център на цялото му творение!

Авторът осмива и открито се подиграва на „либертарианските клишета и мантри” за това, че, цитирам: „пазарът е изначално добър, а държавата-лоша, че приватизацията на държавни активи е философският камък на просперитета, че богатите са богати, защото са умни, а бедните са бедни, защото са глупави, че егоизмът е най-прекрасното човешко качество, а солидарността – най-вредното; че всеки опит да е поправено, дори в минимална степен, социалното неравенство, ще доведе до тоталитаризъм и ГУЛАГ”. Тези либертариански мантри довели, според Волгин, в крайна сметка до най-голямата криза в човешката история от близо един век (има се предвид кризата след 2008 г.). Последният акорд на Волгин е впечатляващ: „Фалитът на Лемън Брадърс и последвалата световна финансова и икономическа криза са естественият резултат от господството, от вярата, че егоизмът и стремежът към максимална печалба могат да създадат един истински справедлив свят. Е, не могат...!” Край на шедьовъра...! Присъда над неолибералщината и либертарианщината, която, както се казва, не подлежи на обжалване!

Дааа...! Как да не се съгласиш с нашия пъргав и умен журналист - „идеолог” и с неговите победоносни възгласи за очевидната за всички нелепост на цитираните мантри и клишета. Така Волгин безмилостно се разправя с тези смешни идейни продукти, обслужващи глобалния финансов истъблишмънт. С такива карикатури лесно се воюва, те са нелепи и смешни плашила, които умникът Волгин лесно „събаря от коня”. Бурни и продължителни ръкопляскания...! Прогресивната общественост е във възторг...!

Самият Волгин не си прави труда да поясни съдържанието на понятието неолиберализъм и либертарианство! Очевидно за него те са подразбиращи се и явно включват всички неприятни нему идеи в защита на свободния пазар, приватизацията, егоизма, социалното неравенство, защита на богатите и статуквото в полза на олигархията. Очевидно във волгиновите представи „митичния свободен пазар” и „здравословния егоизъм” водят до хаос, социално неравенство, бедност и ограбване на мнозинството, натрупване на богатство и ресурси при експлоататорското малцинство, свирепост на нравите, породена от жаждата за пари и прочее прелести! Зад тези плашещи картинки май наднича татко Маркс със стройната си теория за експлоатация на пролетариата от буржоазията! Е, може би няма да се стигне до революция и диктатура на пролетариата, но пък затова пък тук трябва да излезе на сцената добродетелната и мъдра държава, която да въведе ред в хаоса, да обуздае вълчия свободен пазар, да въздаде социална справедливост, като нахрани бедните и сложи намордник на алчността на богатите! Ето го евангелието на социализма, независимо от това дали е фабиански, социалдемократически и т.н. И така, откровен социализъм срещу неолиберализъм!

Ако напуснем полето на журналистическото съчинение и обърнем поглед към сериозни изследвания на неолиберализма ще се установи, че като цяло понятието се отнася до набор от идеи, стоящ най-близо до класическия либерализъм от 19 век.

Така например в изследването си за неолиберализма Daniel Steаdman Jones (Masters of the Universe: Hayek, Fridman, and the Birth of Neoliberal Politics) отнася към това идейно течение философa Карл Попър, най-видните представители на Австрийската икономическа школа след Втората световна война Лудвиг фон Мизес и Фридрих фон Хайек, авторите от Чикагската школа начело с Милтън Фридман, ордолибералите в Западна Германия, вдъхновили реформите на Ерхард и германското икономическо чудо, представителите на школата на „публичния избор” (Бюканън, Тулок). Виждането на автора не е безспорно, но така или иначе очертава определен кръг мислители и школи, които счита за принадлежащи, в най-широк смисъл, към неолиберализма. Личности и школи с концептуални различия и дори противоречия помежду си, но обединени от идеите за защита на индивидуалната свобода, правото на частна собственост и свободата на договаряне, свободния конкурентен пазар, ограничената държава и върховенството на закона! Поначало това са, с ред исторически, национални и регионални отклонения, характерните особености на модерната капиталистическа цивилизация! Много от посочените лица са редовни участници в сбирките на обществото „Мон Пелерин”!

Сред изброените неолиберални школи се откроява Австрийската школа, като най-могъщ и успешен идеен противник на социализма във всичките му разновидности и ефективен защитник на свободния капитализъм от типа laissez-faire. Неслучайно Роналд Рейгън признава на среща с вдовицата на Мизес, че често се е „съветвал” с негови книги, а Маргарет Тачър изрично изтъква огромното значение на идеите на Хайек и по-специално на големия му труд „Конституция на свободата” за нейните възгледи! Ще дам само три примера за научните постижения на „австрийците”.

Още през далечната 1920 г. Мизес публикува статия, в която доказва, че социализмът като икономическа система е обречен. Поради одържавяването на средствата за производство, липса на свободен конкурентен пазар и съответния му ценови механизъм икономическо изчисление е невъзможно! Липсата на икономическо изчисление прави невъзможно предприемачеството и така програмира неефективност и обрича стопанската дейност при социализма на провал. Следва яростен отговор от икономисти марксисти начело с Оскар Ланге и нестихващ с десетилетия публичен дебат с австрийците. В края на краищата социализмът претърпява пълен икономически крах, т.е., пророчеството се сбъдва, макар и след 70 години! Оказа се, че Мизес е бил прав!

Мизес и Хайек създават и развиват Австрийската теория за бизнес цикъла, в основата на която стои идеята за лошата намеса на държавата в лицето на централните банки, които, при масовото напускане на златния стандарт в 20 век, инфлационно наводняват пазарите с евтини необезпечени пари, деформират ценовия механизъм и инвестиционния процес и така пораждат огромен брой провалени бизнес проекти и съответно периодични кризи! Тази теория предсказва и дава успешно обяснение и на сегашната криза!

Ученикът на Мизес, Джордж Рейзман, в изследването си „Капитализмът”, резултат от многогодишен труд, обосновава разумността на свободния laissez-faire капитализъм и подлага на критичен анализ всички антикапиталистически доктрини, включително интерпретацията от Маркс в „Капитала” на трудовата теория на стойността, и теориите му за принадената стойност и за експлоатацията! Оборва категорично и убедително теорията на принадената стойност и на експлоатацията. Същевременно разкрива и грешките на класиците Адам Смит и Дейвид Рикардо, легитимирали порочната логически, фалшива теория на Карл Маркс!

Давам тези примери, за да стане ясно за какви изключителни умове става въпрос! Да не говорим за другите австрийски автори, сред които се открояват Хенри Хазлит и Мъри Родбард, за човекът-епоха Милтън Фридман, за нобеловите лауреати Бюканън и Стиглер, създали коренно нови парадигми в икономическата теория. Всички посочени личности са автентични изследователи и „истинотърсачи”, за които научното творчеството е смисъл на живота им! Трябва да си пълен глупак да смяташ, че тези хора генерират идеи, за да обслужват интересите на богатите, на финансовата олигархия. Да, те са били финансирани от фондове и фондации на богати, предимно американски предприемачи, и активно са разпространявали своите идеи! Мизес, Хайек, Родбард и особено Фридман, са били изключително активни при популяризиране на идеите си, но са го правили, защото са вярвали в тях, а не за да бъдат духовни прислужници на нечии користни интереси!

И още нещо много важно за тези автори. Никога и никъде те не са защищавали богатите срещу бедните. Грубата, гнусна левичарска лъжа, е общо място в писанията на всички духовни волгинови братя. Тя се повтаря по гьобелсовски отново и отново, въпреки очевидната й неистинност и фалш. Да, свободният пазар, на който, както казва Мизес, потребителят е господар, произвежда богатство и го натрупва при енергичните, умните и преприемчивите, съумели по най-добър начин да задоволят изискванията на потребителите. Това обаче не е кастово натрупано богатство чрез ограбване, измама и насилие. На свободния пазар богатството е динамична, непрекъснато променяща се величина, като непрекъснато богаташи се разоряват, а бедняци стават приказно богати под диктатурата на потребителя! Но това, което е по-важно е, че на свободния пазар богатството, създадено от предприемачите, има социална функция и е в полза на всички. В огромната си част то се състои от капиталови стоки, които при действието си, под ръководството на предприемачите при осъществяването на бизнес проекти, генерират работни места и работни заплати. Повече богатство като капиталови стоки, повече работни места и работни заплати. Повече работни заплати, повече потребление и съответно повече потребителски стоки. В крайна сметка, огромна част от богатството на предприемачите и капиталистите се потребява именно от работниците под формата на работни заплати и съответно стоки за потребление. Просто защото разходите за работни заплати са абсолютно неизбежен разход в производствения процес. При това, с развитие на капитализма, относително все по-нарастващ разход, за сметка на печалбите на предприемачите и капиталистите при все по намаляващи цени поради изобилието от потребителски стоки и услуги. Разбира се, при здрави, неинфлационни пари, неманипулирани от правителството. Това е описано и анализирано убедително от Рейзман в изследването му за капитализма. Е, да пролеем тук, заедно с другаря Волгин, по една сълза за горчивата съдба на експлоатираните пролетарии!

Разбира се, за левичарското пишещо братство е изгодно да поддържа лъжливата феодално-кастова представа за богатство, натрупано за сметка на обезправените, охранявано с оръжие и служещо само за личното потребление, преяждане и разврат на управляващата клика!

Проблемът в статията на Волгин е именно оскъдният й идеен багаж, който в крайна сметка се свежда до няколко мизерни пропагандни клишетата, с които той „разбива” неолибералните „мантри”! Тези клишета не са създадени от „неолибералите”, те са продукт на собствената му мисъл. Мисъл, която създава карикатури на „вражеските” идеи.

„Пазарът е изначално добър, а държавата лоша”! Кой неолиберал твърди точно това? В какво пазарът е добър, а държавата лоша? Очевидно съотношението „пазар-държава” е окарикатурено. Само либертарианците-анархисти начело с Мъри Ротбард поставят под съмнение самото съществуване на държавата! При Мизес, Хайек, Фридман, няма подобни постулати! За тях държавата категорично е необходима и полезна. Но тези мислители категорично обосновават и доказват лошите последици от изкривяването на пазара в резултат на неудачните държавни намеси, особено при манипулирането на парите.

„Приватизацията на държавни активи е философският камък на просперитета”! Не е ясно кой точно го е казал, но тук Волгин по принцип е прав. Иронията му обаче му е неуместна! Очевидно под „неолиберална приватизация” той разбира разграбване на публични активи и подаръци на приятели, за сметка на обществото. Но нито един от посочените автори не е защитник на такъв тип приватизация, характерна за „приятелския” капитализъм, замърсен с политически и бюрократичен фаворитизъм. Както отбелязва Фридман, приватизацията трябва да стане при спазване на правила за установяване на конкурентен пазар и като цяло при наличие на върховенство на закона! В България са налице и чисто емпирични доказателства за разликата между приватизирани и неприватизирани компании. Достатъчно е да се сравни състоянието на неприватизирания държавен банков сектор в периода 1992-1996 г., преди и по време на кризата, и сега, когато банковата система е почти изцяло приватизирана! Или жалкото състояние на сегашните дружества с държавно и общинско участие, огромна част от която практически са банкрутирали. Ярка илюстрация на това какво става, когато чиновниците заместят предприемачите!

„Богатите са богати, защото са умни, бедните са бедни, защото са глупави”. Кой точно твърди това и в какъв контекст? Поредното окарикатуряване! Да, при по-автентичен капитализъм, доближаващ се до модела laissez-faire, т.е. защитена частна собственост и индивидуални права, свободен пазар и върховенство на закона, липса на политически и бюрократичен фаворитизъм, предприемчиви, умни и енергични индивиди имат шанса да забогатеят неимоверно, като предложат на потребителите стоки и услуги, които те предпочитат. Такива са успешните истории, например, на Хенри Форд, Рокфелер, Бил Гейтс, Стив Джобс, Джеф Безос. При приятелския капитализъм, фаворизиращ връзките с политици и бюрократи (Латинска Америка, Русия, Близкия Изток), и при феодално-кастовата система, характерна и за тоталитарния социализъм, чийто прелести добре познаваме в България, е вярно обратното! Богати са тези, които са на власт. Тук политическата и бюрократичната власт, упражнявана от затворени касти, кланове и клики генерира богатство за сметка на непривилегированите!

„Егоизмът е най-прекрасното човешко качество, а солидарността – най-вредното; всеки опит за поправяне, дори в минимална степен на социалното неравенство, ще доведе до тоталитаризъм и ГУЛАГ”!? Поредни карикатурни и изопачаващи твърдения с неясно авторство! Е, по отношение на егоизма би могло да се предположи, че Волгин има предвид ненавистната Айн Ранд. Все пак алтруизмът е нещо толкова прекрасно и високоморално! Но това е само възможно предположение. Волгин не я споменава изрично.

Човешкият егоизъм не е най-прекрасното човешко качество, а реалност, която позволява на всеки човек да намери мястото си в системата на разделението на труда и да служи на себе си, служейки на другите, като им предоставя стоки и услуги, които те желаят! Доброволно, без насилие! Идея, чудесно изразена от Адам Смит с метафората за невидимата ръка на пазара, защищавана и развивана от класическите либерални автори и от Австрийските икономисти! Солидарността е прекрасно човешко качество, при условие, че е доброволна, а не принудителна! Принудителната, насилствена солидарност, и принудителното човешко равенство на тоталитарните колективистични общества, са едни от най-отвратителните явления в човешката история! И наистина водят до ГУЛАГ! При държавите със смесена икономика принудителното изравняване на социалното неравенство води до уродливата, раздута до неимоверност „социална държава”, с големи маси хора, зависими от социални трансфери и държавни подаяния, от една страна, и огромните публични дългове, дефицити и инфлационни финансирания, от друга страна! С всички корупционни прелести на раздутия разпределителен апарат, който става желана плячка за политици и висши бюрократи, обсебени от патологична жажда за пари и власт! Случващият се пред очите ни крах на ред социални държави в Южна Европа е показателен!

И най-после, величественото волгиново презрение към Хайек и книгата му „Пътят към робството”! Според журналиста австрийският икономист защищавал тезата, че всеки опит за планиране от страна на държавата неизбежно води до тоталитаризъм! Трябвало да се остави всичко на невидимата ръка на пазара! Следващите десетилетия показали пълната несъстоятелност на тази теза! Дааа...! И тук са необходими бурни овации...! Хайек си намери майстора! С две елегантни фрази, нашият герой унищожава репутацията на този очевидно несъстоятелен автор - ,,книжен тигър” на неолиберализма! Само че, за съжаление, този приказен сюжет съществува единствено в главата на Волгин! „Пътят към робството” не е елементарно книжле, позволяващо подобни оперетни атаки и „победи”! Хайек никога не е твърдял, че опитите за планиране неминуемо водят до тоталитаризъм! Той изрично подчертава, че подобно развитие не е неизбежно! Големият икономист просто предупреждава за риска от подобно развитие, от пълзящ тоталитаризъм, налаган чрез все по-всеобхватно централизирано планиране. Това се случва в исторически контекст, при който Хайек е наблюдавал обезсмислянето на частната собственост и пазара чрез държавното планиране в Германия след идването на нацистите на власт. В нацистка Германия няма формално одържавяване на икономиката, но е налице фактическо одържавяване чрез планиране, което изцяло замества пазарния механизъм. Това е добре описано от Мизес в книгата му „Всемогъщото правителство. Възходът на тоталната държава и тоталната война.”, издадена след Втората световна война в САЩ. Хайек е наблюдавал внимателно и опитите на фабианците за постепенно, нереволюционно налагане на социализъм в Англия. Особено активни обществено и медийно в това отношение са съпрузите Уеб, които активно пропагандират икономическата система на болшевишка Русия. Имало е и още нещо. Изкушението на следвоенните западни правителства да запазят икономическия механизъм от военните години с характерното централизирано разпределяне на ресурси (капиталови и потребителски стоки и работна ръка) е факт и почти всеобщо убеждение. Тук може да се припомни борбата на „неолиберала” Лудвиг Ерхард, участник и в сбирките на обществото „Мон Пелерин”, с окупационната американска администрация в Германия за отмяна на ценовите ограничения, поставило началото за изумително бързото възстановяване на страната.

В нападките си срещу неолиберализма Волгин изобщо не е оригинален. Всъщност той плътно следва пропагандна технология, която има дълга история.

Такива пропагандни похвати описва и анализира Мизес в посочената книга за всемогъщото правителство. Австрийският мислител специално се спира на явлението „полилогизъм”, което стои в основата на марксистката и нацистката пропаганда. Той изтъква, цитирам: „…още през 19 век Маркс и марксистите издигат идеята, че мисълта е детерминирана от класовата позиция на мислителя. Мисленето произвежда не истина, а „идеологии”. Това означава, в контекста на марксовата философия, разкриване на себичния интерес на социалната класа, към която принадлежи съответния мислител. Поради това е безсмислено да се дискутира каквото и да било с хора от друга класа. Не е необходимо идеологиите да се оборват чрез критичен логически анализ, те трябва да се отхвърлят чрез демаскиране на класовата позиция, на социалното минало на техния автор. Така марксистите не дискутират по същество физични теории, те просто разкриват техния буржоазен произход”. Мизес обосновава, че полилогизмът е свидетелство за неспособността на марксизма да опровергае чрез метода на логическия анализ идеите на буржоазните икономисти и подчертава същевременно, че политическият успех на тази марксистка „стратегема” е безпрецедентен. Тя осигурява защита срещу всеки рационален критицизъм на абсурдите на марксистката икономика и социология. Нацистите също вървят по този път, като твърдят, че истинската наука и логика е арийска. Както язвително пише Мизес: „Според марксистите Рикардо, Фройд, Бергсон и Айнщайн грешат, защото са буржоа, според нацистите те грешат, защото са евреи”. В заключение той отсъжда, цитирам: „Полилогизмът не е нито философия, нито епистемология. Това е подход на тесночели фанатици, които не могат да си представят, че някой друг може да бъде по-рационален и умен от тях. Полилогизмът не е наука, а е заместване на рацоналността и науката със суеверия. Той е характеристика на мисленето в епоха на хаос.” (Цит. съч., с. 150-153).

Тук трябва да се добави и още нещо. Подобен подход към идеите, който ги лишава от всякаква собствена стойност и отношение към истината, е напълно логичен за нацистите и марксистите-ленинци! В техния мироглед светът е бойно поле, място за непримирима война между класите (според марксизма-ленинизма), или между расите и нациите (според нацизма)! При подобна мисловна схема идеите нямат стойност сами по себе си: те обслужват класови или расови интереси в безмилостната им борба!

Обезценяването на идеите намира израз, разбира се, и в преднамереното окарикатуряване, изопачаване и оглупяване на „буржоазните идеи”. Това е пропаганден похват, доведен до съвършенство от Ленин и от поколения професионални проповедници на марксизма-ленинизма, изхранвани от яслата на тоталитарната соц държава. Нацистите също имат сериозни постижения в тази насока, но пък твърде кратка история. Е, сега, нацистите и ленинистите ги няма, но затова пък сега цели стада от западни, а отскоро и източни левичари интелектуалци усърдно следват тази технология, заредени с марксоиден и лениноиден устрем.

Разбира се, пропагандата не се свежда само до производството на идейни карикатури. Тя задължително включва, в съответствие и в продължение на изобретения от марксистите принцип на полилогизма, грандиозното твърдение, считано от левичарите за неподлежаща на доказване аксиома, че неолибералните идеи по същество защищават користните, мръсни интереси на глобалната капиталистическа класа, на финансовата олигархия, на експлоататорите, които ограбват труда на работещите и заграбват ресурсите на цели нации и народи. Как да не си спомни тук човек за Ленин с прочутите му изрази, заместващи всякакви факти, логика и аргументи, за „платените сикофанти на буржоазията” и „Кому это выгодно?”

И така, първо се окарикатурява и оглупява „вражеската” идея, и второ, разкрива се чий користен интерес тя обслужва. С други думи, идеята се свежда просто до прислужник, лакей на користни антиобществени интереси!

Има и трето – личността на съответния автор, като създател и разпространител на „непрогресивни” идеи се оплюва и обругава, приписват й се ред морални пороци, за да се създаде почти криминален и лесно продаваем сюжет: мръсни и подли хора създават и разпространяват мръсни и подли идеи, за да защищават мръсни и подли интереси! Това пропагандно „ноу хау” е особено характерно за сталинските борци с реакционната буржоазна идеология!

В обобщение, левичарският, наследен от марксизма, ленинизма, сталинизма и нацизма пропаганден рецептурник за борба с вражеска идея включва:

1) окарикатуряването, преднамереното оглупяване на тази идея,

2) окичването й с етикета на „идея-лакей” на користен антиобществен интерес (богатото малцинство, на буржоазията, на финансовата олигархия, на глобалните господари на света, плутокрацията и т.н.),

3) яростно оплюване и обругаване на автора на идеята, окачествяването му не като изследовател, стремящ се към научна истина, а като духовен подлец или поне като заблуден глупак, който не оценява фундаменталния въпрос: „Кому это выгодно?”

Е, именно с подобен пропагандно-идеен багаж Волгин громи неолиберализма. Трябва да се отбележи, че Волгин следва плътно първите две стъпки на левичарския пропаганден рецептурник – окарикатуряване и етикетирането на неолибералните идеи като лакеи на финансовата олигархия. Но за негова чест, все пак не стига до обругаване на личностите на неолибералните мислители!

Естествено, в това пропагандно меню изцяло отсъства въпросът дали тези идеи имат отношение към истината, т.е. дали истинноста или съответно неистинноста им се подкрепят или опровергават с логически и емпирични доказателства и аргументи. Този въпрос изобщо не интересува Волгин и подобните нему. Неговата пропагандна логика е по ленински проста. Неолибералните идеи се подкрепят от богатите, защото са изгодни за мръсните им, користни интереси, следователно това се вредни, порочни идеи, срещу които трябва да се изправи световната прогресивната общественост. Полилогизъм в чист вид!

Дали една идея се подкрепя от бедни или от богати, християни или мюсюлмани, бели или чернокожи, дали някой плаща за нейното разпространяване или не, няма никакво отношение към нейната истинност и способността й да издържи критичен логически анализ и тестовете на емпиричното доказване ! Да, факт е, че определени бизнес кръгове, най-вече в САЩ, са подкрепяли финансово, а и сега подкрепят разпространението на идеите на индивидуалните права и най-вече правото на частна собственост, свободата на договаряне, свободния пазар, малката, ограничена държава и върховенството на закона. Типични примери са институтите „Кейто” и „Мизес”. Е, и !? Значи ли това, че тези идеи са неверни, вредни за обществото, логически и морално порочни! Не, разбира се! Такива са те само в уродливия пропаганден свят на прогресивните леви интелектуалци от типа на Волгин, в който свят между лъжата и истината няма разлика. Има само: Кому ето выгодно? Това е път, който води към нищото!

И още нещо: демонстрираното от Петър Волгин пренебрежение към неолиберализма ясно показва характерното за много леви интелектуалци в провинциална България невежество в областта на икономическите идеи. Все пак, за да се осмелиш да критикуваш идеите на титани на мисълта като Мизес, Хайек, Фридман, трябва да ги познаваш! Иначе неизбежно се превръщаш в карикатурен персонаж от комедия дел арте. Аз лично, например, съм противник на идеологията на марксизма, считам я за най-зловещата идеология на модерното робовладелство, довела до най-страшните и най-масови човешки жертвоприношения в историята. Но я познавам добре, постарал съм се прочета практически всички основни трудове на Маркс, Енгелс и Ленин. Дяволът трябва да се познава добре!

Е, ако смятате неолиберализма за дявол, за злото на съвременния свят, поне се запознайте с него, г-н Волгин! Поради това смятам, че следва да се пообразовате в тази област. Отвращението към неолиберализма и либертарианството не бива да води до невежество! Защото, както е казал Спиноза: „Невежеството не е аргумент”!

И така позволявам си да направя скромен принос за попълване на празнините във Вашите икономически познания, като Ви предложа да прочетете следните няколко книги:

The Clash of Economic Ideas, by Lawrence White;

Masters of the Universe, by Daniel Steadman Jones;

Neoliberalism: National and Regional Experiments with Global Ideas, by Eric Hellener;

The Road from Mont Pelerin: The Making of the Neoliberal Thought Collective, by Philip Mirovski and Dieter Plehwe;

Radicals for Capitalism: A Freewhеleeing History of the Modern American Libertarian Movement, by Brian Doherty;

Critical Libertarianism: Kant, Austrian Economics, and the Night-watchman State, by Marcus Verhaegh;

The Constituion of Liberty, by F.A.Hayek;

Liberalism, by Ludvig von Mises;

Omnipotent Government: The Rise of the Total State and Total War, by Ludvig von Mises;

Capitalism: A Treatise on Economics, by George Reisman.

Capitalism and Freedom, by Milton Friedman.

Всички посочени заглавия са достъпни и могат да се закупят чрез сайта на Amazon.com в електронна форма или на хартиен носител.

Във всички написано тук спазвах мизесовия принцип: уважение към личността на човека, с чиито идеи спориш, но никакъв компромис към фалшивите и логически порочни идеи, които той защищава. Самият Мизес изрично подчертава в спомените си, че винаги се е отнасял към опонентите си като към хора, убедени в идеите, които изповядват и искрено търсещи истината!

До доказване на противното ...