OffNews.bg

Лаконично за бюджета на образованието през 2014-а

Думата „лаконично” идва от древногръцкия регион Лакония. Там се е намирал и град Спарта, жителите на който се отличавали с краткостта на израза. Пример за това е отговорът на писмото на Филип Македонски. В него той предлагал на спартанците да се предадат, защото:

"Ако завладея Спарта със сила, ще унищожа без пощада цялото население и ще изравня града със земята."

На което спартанците отговорили с една дума:

"Ако".

Така че започвам в името на уважаемия Данъкоплатец, който трябва да знае докога и как „ако”-то ще харчи неговите пари.


Ако има икономически ръст от 1,8 % през следващата година, ще съществува и образованието като национален приоритет на правителството. Ако дойдат навреме плащанията от европейските фондове, ще бъдат захранени националните програми. Ако МФ реши, ще разпредели на МОН и може би на МК стоте милиона за училища и университети. Ако ВУЗ-овете създадат бордове за управление и те са послушни в рамките на академичната автономия, ще могат да мислят за финансиране от новия европейски програмен период 2014-2020 г. Ако БСП-ДПС изработят новия проектозакон за училищното образование, той ще влезе в сила от уч.2014/15 г. Ако Стратегията за висше образование бъде изкарана на „бис” от академичното тяло и студентите, ще има ориентирано към пазара висше образование.

Ако... Е, стига вече!


Дойде ред на тъжната конкретика. Процентът за образование от БВП /брутен вътрешен продукт/ трайно и скандално спада от 2009 г . насам – тогава е бил 4,2%, през 2012 – 3,5%, а догодина щял да бъде 3,8%. Скандално е, защото и миналото, и сегашното правителство твърдят, че образованието е политически приоритет. Т.е. ценно е, важно е! В същото време ЕРС, парите за един ученик, нараства с 1,8 %, което са средно само 20 лв. годишно! Прочутите стратегии на МОН са само за 3 години в потвърждение на усещането за това как министерствата са си стегнали багажа и са го сложили до вратата. МФ щяло да преразпределя 143 милиона за средни и висши училища, но по какви правила никой не казва. Финансирането на средищните и защитените училища е свързано най-вече с европейски пари, а не с пари от националния бюджет. В ЗНП е задължително обучението на петгодишните, а рязко увеличение на парите за материално-техническата база в делегирания бюджет няма. Летаргичната и чиновническа система поддържа конфликтни отношенията между министерства, общини, родители. Общинският съвет в еди кой си град преди дни заседаваше под ключ, защото семействата протестират срещу увеличаване на таксите за детска градина.

Студентския празник и...още нещо

Началото на декември винаги е свързан с 8-ми декември. Туристически фирми се надпреварват да редят оферти за купона, където българите нямаме равни...Но през 2013-та студентите показаха, че могат да бъдат истинската съвест на обществото и отхвърлиха поканата на министър Клисарова за поредното обсъждане в стил „Еди кой си конгрес на Партията”. И както повелява нашенската традиция по празници за проблемите на висшето образование „или добро, или нищо”. Сякаш проблемите ги няма. Сякаш академизмът е умрял... „Нищо подобно” – ще отговорят от МОН. То е сътворило поредната Стратегия. Не само това – в нея с курсив има още План за действие, Пътна карта, Визия , Мисия. Свят ти се завива, особено когато видиш Конкретните цели. Защото те са малко на брой, но за сметка на това подредбата им е конюнктурна и издава повърхностно отношение към всички финансови, академични и управленски болежки на висшето образование.
Първата цел трябвало да бъде стимулирането на интереса към висшите училища и разширяване на достъпа до тях, за да се достигнат еди какви си проценти вишисти в еди коя си възраст. Такова било искането на ЕС. Но по-надолу в проекта на Стратегия е написано, че 63045 са приетите студенти през 2013/14, което е с 8 000 по-малко от предвиденото. Дипломиралите се гимназисти това лято са малко повече от 62 000. Повече от 2 години в Алма Матер – Софийския университет има две / !!!/ кандидат-студентски кампании, именно защото има много свободни места и ако не си придирчив, можеш да станеш студент в България само с взети матури. Проблемът е не само в демографската криза в страната нито в големия брой ВУ. Още по-малък фактор е отпадането на ученици от средното образование и то поради бедност. Качеството на висшето образование и реализацията на завършилите бакалаври и магистри са дълбоките корени на кризата. Те са фиксирани като втора и трета цел в Стратегията. БСК вече повече от три години ясно показва, че България има нужда от средни технически кадри, от инженери, лекари и учители. Че се изисква политическа воля, т.е. желание за коренна реформа, която ще е болезнена и не с незабавен ефект, но пък средносрочно ще излекува висшето обраование. Че заради качеството на висшето образование извън България, не просто най-талантливите ще учат в чужбина, но и ще остават да живеят там. Крайно време е МОН да осъзнае академичната автономия и да остави преподавателите и управленските тела на ВУ да преценят мястото си в живота на страната. Крайно време е именно научните центрове, БАН и НПО-тата да обединят усилия и сътворят обща визия и действия, а не да се шири чиновнически произвол. Той създава в повечето случаи корупция, неусвояване на и без това малкото национални средства, както и незащитен публичен интерес. А той е свързан с непрекъсната връзка между бизнеса, пазара на труда и съответните професионални направления. Свързан е и с нова система на стажове. Свързан е и с проумяването, че модернизацията на висшето образование е истинска децентрализация на системата и като управление, и като финансиране. Но това е едва пета, почти последна Конкретна цел в министерската Стратегия.

Стратегии и национални програми – бол, но никакво желание за истински реформи, които в средносрочна перспектива да доведат до прагматично и ориентирано към пазара на труда образование. Нищо, че всички ясно написани евродокументи / за разлика от снобската по стил българска нормативна база/ акцентуват върху знания и умения, които да създават лично, професионално и гражданско самочувствие на зрелостника и вишиста. Именно такива хора искаме да станат децата ни, такива хора да ни лекуват, да учат внуците ни, да управляват държавата.