Как пламна конфликтът между радикалния ислям и европейските карикатуристи

Конфликтът между радикалните последователи на исляма и западните сатирици не започва от "Шарли Ебдо". И често причините за непропорционалната реакция на екстремистите остава непонятна за обикновения европеец.

Кои са ключовите моменти от този сблъсък на цивилизации:

1988

Всичко започва в Обединеното кралство през 1988 година, когато индийският писател Салман Рушди написва романа "Сатанински строфи", в който разказва за живота в едно обикновено мюсюлманско село. Особено забележителен е фактът, че един от героите поразително прилича на Мохамед и, както казват мюсюлманите, е представен "в лоша светлина".

След като прочели романа, много мюсюлмани били възмутени. Иранският аятолах Хомейни издава фетва срещу непокорния писател, като обявил за главата му сумата от 2 800 000  щатски долара. В името на Аллах, разбира се. Но, слава Богу, Рушди не е живял в Иран, а в Англия и всичко приключило с няколко неуспешни опита за покушение, предотвратени от службите на Нейно Величество.

2004

През 2004 г. излиза драмата Submission (Покорност), филм за четири мюсюлманки, малтретирани по различни начини. Филмът съдържа монолозите на тези жени и акцентира върху три стиха от Корана, които дават власт на мъжете над жените. 

Почти веднага след пускането на филма, режисьорът му, Тео ван Гог, е застрелян, намушкан и осакатен пред десетки свидетели от млад радикален марокански мюсюлманин с холандски паспорт.

Авторът на книгата, по която е направен филмът - Аян Хирси Али, бежанец от Сомалия, сега член на холандския парламент, живее в нелегалност от края на 2003 г, страхувайки се от покушение.

Убийството на Тео ван Гог прави много силно впечатление на европейците - те започват да се страхуват. В края на 2004 г. датският писател Кяре Блуитген (Kåre Bluitgen) написва детска книжка за живота на пророка Мохамед, но се оплаква пред местната преса, че не може да намери за илюстратори: всички са му отказали, страхувайки се за живота си. Впоследствие, художници се намерили, но настоявали за анонимност.

2005

След този случай, на Флеминг Роуз,  редактор на културния отдел на вестник Jyllands-Posten, му хрумва да напише писмо до членовете на Съюза на карикатуристите и да ги помоли да нарисуват Мохамед, както те го виждат. След това да публикува работите им. В същото време настоява всички да подпишат своите рисунки - в противен случай работата им няма да бъде публикувана.

На 30 септември 2005 г. Jyllands-Posten, излизащ на датски език в тираж 150 000, публикува 12 карикатури на пророка Мохамед. Ето страницата на датския вестник:

Както може да видите, тези карикатури изглеждат съвсем невинно, но най-неочаквано предизвикаха масово възмущение сред мюсюлманите от цял свят. В Дания и в редица мюсюлмански страни се случва верига от драматични събития, напомнящи на предвоенна хроника - настъпват масови безредици, подпалено е посолството на Дания в Дамаск, има десетки ранени и даже убити.

Въпреки стотиците статии, филми, телевизионни и радио репортажи, посветени на това събитие, истинските причини за избухването на чудовищната омраза в ислямските страни и до днес е неизвестна.

Остават въпросите: 

• Карикатури в по-голямата си част са напълно безобидни, някои от тях не се присмиват на ценностите на исляма, а по-скоро на личности и събития от датското общество, които чужденците не разбират. Как биха могли да причинят такава ужасна експлозия на омраза и религиозен фанатизъм.

• Jyllands-Posten е вестник, който излиза само на датски, а този език не е широко разпространен.
• Тиражът на вестника е само 150 000 копия и едва ли се разпространява извън Дания по простата причина, че няма кой да го прочете. Как мюсюлманите по цял свят от САЩ до Индонезия са разбрали за тази публикация?
• От публикуването (09.30.2005) до първите демонстрации (07.12.2005) са повече от два месеца. Защо вярващите са чакали два месеца?

2007

20-годишният хиндуистки карикатурист от Бангладеш, може би за да нахрани гладуващото си семейство, публикува в местен вестник мини-комикс за мюсюлманството. В него - рисунка на Мохамед, там са изобразени само котка и двама араби. Споменато е само името на Мохамед. Бедният индиец не е имал представа, че дори и това е достатъчно да предизвика гнева на мюсюлманската общност. Авторът е арестуван, неговите творби са забранени и лидерите на исляма в Индия искат неговата екзекуция. Нещо повече, случаят провокира кланета в Нигерия.

Превод от бенгалски: 

Как се казваш?
Бабу 
Трябва да използваш приставката "Мохамед" пред името си. Какво е името на баща ти?
Мохамед Абу
Какво имаш в ръцете си?
Мохамед котка

Почти по същото време никому непознатият художник Ларс Уилкс в Швеция решава да спечели популярност и да се превърне в герой. Той рисува няколко не много талантливи картини, които изпраща до шведски галерии, но никой не приема. Но Ларс Вилкс не се отчайва и праща сканиранирани копия на своите произведения до шведски вестници:

В крайна сметка един малък регионален вестник - Nerikes Allehanda, публикува творенията на Уилкс, може би за да запълни празно пространство. И историята се повтаря: Рисунките толкова смущават Осама бин Ладен, че Ал Кайда дава награда от 100 000 долара за главата на Уилкс и 50 000 долара за редактора на вестника. Уилкс е под специална защита от полицията.

2008

В Судан 54-годишната Джилиън Гибънс е осъдена на 15 дни затвор за "обида на религията и подбуждане към расова омраза", защото позволила на свои ученици да нарекат плюшено мече Мохамед, на името на мюсюлманския пророк. Мохамед обаче е и едно от най-популярните имена в арабския свят.

Учителката е осъдена, след като хиляди суданци протестират с искане британката да бъде екзекутирана.

2010

През пролетта на 2010 г. Осама бин Ладен за първи път гледа South Park. Oтново реагира предвидимо, обявявайки джихад на сериала. Предлага награда за главите на авторите Мат Стоун и Трей Паркър.

В отговор, Моли Норис, известен американски карикатурист обявява 20-ти май за Everybody Draw Mohammed Day , в който всеки да нарисува Мохамед и да го качи в интернет. 

Пакистанските власти предварително блокират Facebook. Йеменската клетка на Ал Кайда незабавно слага Моли Норис в черния си списък.

Защо?

Причините за бурната реакция на радикалните мюсюлмани са разнообразни и трудно разбираеми за европейците.

Една от тях е, че съществува забрана в исляма да се изобразява пророкa и не само него, а и всяко живо същество, защото художникът не бива да се опитва да имитира Бога.

Също така не е зле да си припомним на колко години е исляма. Сравнявайки го с историята на други религии, като християнството, и ако направим някои прости сметки, може да стигнем до извода: част от мюсюлманите живеят в момента в Средновековието. С всички последствия.