Как Кери сплаши Путин от София

По време на посещението си в София американският държавен секретар Джон Кери няколко пъти акцентира върху действието на чл. 5 от Вашингтонския договор – основополагащият документ на НАТО. Текстът се отнася за т.нар. колективна отбрана и това, че нападението над една от държавите членове на Алианса ще се счита за нападение над останалите съюзници. Накратко – нападението над една държава е равносилно на обявяване на война на САЩ.

(Не)видима заплаха

"Като съюзници на България на първо място бих искал да ви уверя, че чл. 5 е солиден и ние като съюзници сме рамо до рамо. Затова днес сме отново заедно. Целта за изграждане на единна и мирна Европа не е завършена като проект. Америка е ангажирана за постигането на една силна и суверенна България. Това е посланието, което бих искал да ви изпратя днес и което обсъдих с президента Плевнелиев", каза Кери, след срещата му с премиера Бойко Борисов.

Вторият в държавната йерархия след президента Барак Обама каза още, че българският премиер е изправен пред взимането на трудни решения в следващите няколко седмици, които са свързани със суверенитета на страната и енергийната сигурност.

"Тук съм, за да кажа на всеки български гражданин, че Америка е абсолютно ангажирана със сигурността, просперитета, здравето и силата на нейните демократични институции”, посочи още Джон Кери.

Изявлението не беше поставено в конкретен контекст и събуди някои подозрения за това дали Кери няма нещо конкретно предвид. Въпреки че агресор не беше назован, не е трудно да се досетим, че неговото вероятно разположение е на изток и името му е Русия или Ислямска държава. 

Опасенията за руска агресия се засилиха съвсем естествено след кризата в Украйна и анексията на Крим. Последва мерене на мускули – и САЩ, и Русия проведоха интензивни учения в близост до размирните украински територии, американски бойни кораби опасаха черноморското крайбрежие на север до Констанца, руски изтребители провокираха граждански и военни самолети на държави от НАТО.

В същото време заплахата от тероризъм след нападенията над редакцията на „Шарли Ебдо“ днес изглежда по-реална от всякога.

Именно в този контекст изявлението на Кери може да се разчете по-скоро като размахан пръст, а не като конспирация. И най-вече, защото задействането на въпросния чл. 5 е тромава процедура.

Блъф от Студената война или реална защита

Вашингтонският договор е подписан на 4 април 1949 г. Оттогава въпросният чл. 5 от него е задействан само веднъж - след атаките на 11 септември 2001 година над кулите близнаци в Ню Йорк. Тогава съветът на Алианса определи като неопровержими получените доказателства за това, че Осама бин Ладен стои зад терористичния акт над САЩ. Това решение даде зелена светлина за влизане на НАТО в Афганистан, в която участие взе и България.

Текстът е препратка към член 51 от Устава на Организацията на обединените нации, който запазва правото на държавите членки на ООН на индивидуална и колективна самоотбрана.

Задействането му обаче е една тежка и тромава процедура, която трябва да мине през индивидуално решение на отделните държави членки. Това означава, че трябва да има решение на парламентите или президентите на всяка една от тях. Именно заради тази особеност има друг текст от договора, който гласи, че всяка държава е длъжна при подобно положение да осигури преди всичко сама териториалната си защита при нападение.

Втори реален ефект от действието на текста е това, че в периода на Студената война САЩ откликват на желанието на европейските държави за разполагане на американски войски – пехотни части и военновъздушни сили, които да подсилят европейските армии на терен. След 1989 година позицията на Алианса е ревизирана, като голяма част от американското въоръжение, включително и ядрено, е изтеглено от Европа, а контингентите – съкратени.

В „задния джоб“

Редица анализатори, включително и аз самият, намекнахме в средата на 90-те години, че член 5 е сложен в „задния джоб” на НАТО, готов за употреба, ако се наложи, и че обстоятелствата извън член 5 все повече ще занимават Алианса и преобладават в ежедневната му политическа и военна дейност, коментира в своя статия от 2006 г. Стенли Слоун, директор на Инициативата на атлантическата общност.

Той обяснява, че днешните операции на Алианса до голяма степен се основават на член 4, според който съюзническите държави „ще се консултират съвместно всеки път, когато по мнение на някоя от тях е възникнала заплаха за териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на която и да е страна по Договора”. Според Слоун този текст „не обещава нищо“, но той приканва страните по Вашингтонския договор да взаимодействат, за да защитят интересите си от всяка заплаха, независимо от коя част на света идва тя.

В този аспект изявлението на Джон Кери в София е трудно да бъде определено като обявяване на война. Днес обаче оръжията на Изтока и Запада са по-близо от всякога. Факт е, че разположените на Кримския полуостров руските бойни способности безпрепятствено могат да достигнат българския и румънския бряг. Това е най-вече и провокация срещу силите на НАТО, които се включват постоянно в съвместни учения.  

В случая изявлението на Кери може да се разчете най-вече като стратегическо - послание към Русия и към други Източноевропейски страни, които имат опасения за сигурността си, със значение: "Не се страхувайте, има чл. 5".