Евгени Кирилов: България е на опашката по усвояване на евросредства

Евгени Кирилов е член на Европейския парламент, избран с листата на БСП, първи заместник-председател на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент, Член на Подкомисията по отбрана и сигурност.

Къде е България сред останалите европейски членове по усвояване на евросредства в края на 2012?

През декември 2012 г. България продължава да е на опашката по усвояване на средствата от структурните фондове. Сред 27-те държави членки на ЕС страната ни е на 24-о място при Европейския фонд за регионално развитие, на 26-о място при Европейския социален фонд и на 14-о място от 15-те държави, които ползват Кохезионния фонд.

България изостава с близо 15% от средното ниво на усвояване. От първенците е назад с близо 50% или с два пъти по-малко усвоени средства. Сред държавите, които стоят начело, има както нови държави членки (Естония, Литва, Латвия, Словения), така и държави, които бяха сериозно засегнати от кризата (Испания, Ирландия).
 

Има ли риск за автоматично освобождаване, т.е. загуба на средства в края на 2013 г. и имате ли приблизителна прогноза на каква сума ще възлиза загубата?

Рискът от загубване на европейски средства от структурните фондове в края на 2013 г. е много голям. Надявам се, че ще бъдат положени максимални усилия на всички нива сумата на загубените средства да бъде колкото може по-малка. Изглежда обаче невъзможно и граничещо с чудо усвояването на над 1,9 млрд. евро за една година след като досега, от началото на периода за 6 години, България е усвоила малко над 2,1 млрд. евро.
 
Прави впечатление, че голяма част от верифицираните разходи за 2012 г. за първи път са просто верифицирани аванси на общини (ПРСР и ОП "Околна среда"). Този подход е допустим по регламент, но не замъглява ли картината на реално усвоените средства? Не прикрива ли и риск от връщане на средства по започнати, но недовършени проекти?

Верифицирането на разходите се прави по строго определени правила. Независимо от това дали по даден проект са вложени пари, които са получени авансово от бенефициентите или са техни собствени, които впоследствие им се възстановяват, признаването на тези пари за правилно разходвани става на базата на документи. Ако правилата не се спазват и неизразходвани средства се обявят за усвоени, това е нарушение, което би довело до негативни последици. Реално усвоените средства са тези, които са изплатени на бенефициентите, като се предполага, че преди плащането разходите са били щателно проверени и признати за коректни. При положение, че авансовите плащания, за които още няма оправдателни документи, се разглеждат като усвоени, това създава предпоставка за изкривяване на картината на реално усвоените средства. Това изкривяване не може да бъде безкрайно, защото и за авансовите плащания има срок да бъдат отчетени иначе трябва да се върнат. Още в края на тази година ще има известна яснота, а съвсем ясно ще стане в края на 2015 г. дали управляващите са си позволили да изкривят картината на усвоените от България средства.
 
 
Важна тема, която вълнува бенефициентите, най-вече общините, са финансовите корекции. Каква е стойността на финансовите корекции по оперативните програми в България до момента и каква е Вашата прогноза за размера им в края на програмния период?

Тази информация е налична на национално ниво и в Европейския парламент не разполагаме с нея.
 
Създава се впечатление, че финансовите корекции се налагат на общи основания от националните звена и с една единствена цел - да нямаме проблеми с Брюксел. Не смятате ли, че отиването в такава крайност е риск за националните ни интереси?

Национален интерес е да не се загубват средства както от европейския бюджет, които са отпуснати на България по политиката на сближаване, така и от националния. Именно затова за изразходването на тези средства има правила и те трябва да се спазват. При извършени нередности следва да се правят корекции и когато нередностите се засекат и коригират в държавата-членка, тогава рискът от спиране и загубване на средства е много по-малък и дори се избягва. Въпросът е защо се стига до налагането на финансови корекции и доколко общините са изцяло отговорни за нарушенията и дали трябва сами да понесат последиците. Справедливостта изисква да се направи честна преценка в каква степен централната администрация и в каква степен регионалните власти са отговорни за проблемите, които налагат корекции и тежестта да се поеме солидарно. Иначе рискуваме да обезкуражим общините, а и другите бенефициенти да кандидатстват с европроекти в бъдеще, което далеч не е в интерес на България като най-изостаналата държава в ЕС.
 
Смятате ли, че България пълноценно се възползва от възможността за достъп до еврофондовете. Доколко инвестираните средства успяват да доведат до по-добра бизнес среда, образование, заетост, здравеопазване?

За съжаление не мога да дам положителен отговор на този въпрос. Безспорно през изминалите години бяха вложени средства за реализиране на проекти в различни сектори, но ефектът от тях все още е ограничен. Ниският жизнен стандарт на населението, слабите икономически показатели, растящата безработица особено сред младите хора, спадът в образованието, изоставането на страната като цяло и засилването на вътрешнорегионалните различия потвърждават това.

Фактът, че представителите на Европейската комисия очертават като проблеми и предизвикателства пред страната същите въпроси като от преди 7 години показва, че възможностите, които сме имали не са били изцяло използвани. Самото изоставане в изразходването на средствата е знак, че сме пропуснали и продължаваме да пропускаме ползи.

Има и друг момент. Ефектът от европейските средства не се измерва единствено с вложените финансови ресурси, а с реалната промяна, която трябва да засегне живота на хората и средата за бизнес. След като такава промяна е трудно откриваема, следва да се запитаме доколко и малкото вложени средства отговарят на реалните нужди или в някои случаи просто се търси начин да бъдат отчетени за усвоени, без да имат добавена стойност.
 
Регламентите за сегашния програмен период даваха ред възможности за опростяване на правилата за достъп до фондовете, но на практика тези възможности не бяха оползотворени напълно. Дори бяха създадени допълнителни затруднения пред бенефициентите (ниски проценти на авансите, банкови гаранции по програмите за бизнеса, безкрайно дълги периоди на оценка и пр.). Има ли механизъм, с който Брюксел да гарантира облекчен достъп до еврофондовете в страните през следващия програмен период?

Това, което се прави в Брюксел е да се приемат регламентите, които очертават задължителната правна рамка за използване на европейските средства. Под натиска на Европейския парламент бяха въведени промени в посока на улесняване на някои правила и процедури още в средата на този програмен период. Като докладчик на Европейския парламент през 2009-2010 г. застанах твърдо зад подобна позиция за опростяване на правилата. Европейските институции обаче не могат да се намесват при определянето на процедурите и правилата в отделните държави членки на национално и на регионално ниво. Тук ключова е ролята на националната администрация. Това, което се опитваме да направим сега при подготовката и преговорите за регламентите за следващия програмен период, е да запазим вече постигнатото до момента опростяване на процедурите и да въведем нови облекчения. Много е важно обаче и нашата администрация да извлече поуки от натрупания през изминалите години опит от усвояването на европейските средства и в партньорство със заинтересованите участници в политиката на сближаване на национално ниво да създаде едни по-добри и по-малко сложни правила за бъдеще.
 
ЕП и ЕК положиха доста усилия да обвържат бюджета за 2014-2020 с целите на Европа 2020 и националните програми за реформи. Как ЕК ще гарантира, че средствата на европейските      данъкоплатци, в това число и на българските, ще бъдат използвани за планираните реформи?

За да се осигури влагането на европейските средства в такива проекти, които да доведат до реализиране на целите на политиката на сближаване и на Стратегията Европа 2020, в програмните документи ще бъдат заложени ясни и ограничени на брой приоритети и индикатори за тяхното отчитане. Стратегическите и програмните документи досега са били и ще продължат да бъдат инструментът, който направлява посоката, в която се инвестират европейските средства. Наборът от документи за следващия програмен период ще включва Обща стратегическа рамка, която ще се приеме на ниво ЕС, Договори за партньорство, които ще се изготвят от държавите-членки и ще се одобряват от ЕК, оперативни програми, оценки за напредъка и други. Своеобразен механизъм за гарантиране, че средствата ще се влагат за необходимите реформи на национално ниво, ще бъдат множеството условия, които ще обвържат отпускането на помощта от ЕС с изпълнението на предварително поети ангажименти. Това накратко означава, че ако поетите пред ЕК обещания, залегнали в Договора за партньорство, не се спазят, то европейските пари въобще няма да влязат или ще бъдат спирани.