Дойче веле: Потулване на срамните тайни

Българското общество явно остава безразлично към престъпленията на комунистическата Държавна сигурност. Вместо да се грижи за жертвите на ДС, една висша институция се погрижи за правата на агентите.

Българският Конституционен съд отмени текстове, съгласно които бивши агенти на ДС нямаха право да заемат ръководни постове в държавните медии, СЕМ и БТА. С аргумента, че така опазва правата на тази категория граждани, съдът на практика им отвори вратите към шефските постове.

Шефът на СЕМ доцент Георги Лозанов вписва това решение в контекста на болезнената неспособност на България да се справи с комунистическото си минало: „В това отношение сме на последно място сред новите членки на Европейския съюз - и в достъпа до архивите на тайните служби, и в създаването на лустрационни практики спрямо уличените агенти и доносници”, казва Лозанов и припомня, че новото решение дойде по инициатива на депутатите от БСП и ДПС. „В известен смисъл съм благодарен на Конституционния съд, че забави решението си по този казус и го обяви едва след тазгодишните избори на шефове на държавните медии. Така поне последните конкурси за генерални директори бяха опазени от претенциите на бивши агенти на ДС. Конкурсите и без това бяха трудни и не ми се мисли как щяха да приключат, ако в състезанието се бяха включили добре тренираните бивши агенти и сътрудници на тайните служби на комунистическата диктатура", казва доцент Лозанов.

Страхът от истината

По-нататък Лозанов казва, че вместо да се разширяват лустрационните текстове по отношение на тази категория служители на режима, Конституционният съд е предпочел досегашните плахи лустрационни ограничения съвсем да отпаднат. "Те и без това бяха останали съвсем малко, след като през последното десетилетие станахме свидетели на педантично съдебно заличаване на минималните достижения на лустрацията. А подобни ограничения са крайно необходими - за да бъдат опазени от зависимости ключово важни за развитието на обществото сфери, сред които медиите заемат особено важно място. Защото именно медиите са точно обратното на тайните служби. Принадлежността на работещите в медиите към агентурния апарат на един репресивен режим създава зависимост, свързана със страха от разкриването на срамната тайна. Затова хич не е случайно, че в българското медийно пространство продължават ясно да звучат гласовете на хора, свързани с Държавна сигурност. Те се опитват да бъдат в центъра на публичността, да влияят върху процесите в нея и дори да манипулират самото разбиране за същността и ролята на Държавна сигурност в комунистическото и посткомунистическото общество. Ето защо у хората остана усещането, че процесът на отваряне на досиетата на ДС протече като мероприятие на самата Държавна сигурност”, казва Лозанов.

Според него решението на Конституционния съд за премахването на лустрационните текстове в медийното законодателство е част от текущото бламиране на Закона за Държавна сигурност и другите тайни служби на комунистическия режим. „Странното е, че Конституционният съд непрекъснато повтаря в своите решения загрижеността си за спазването на правата на тези, които са допринасяли за успеха на репресивните практики на комунистическия режим, вместо да потърси възмездие за уронените права на неговите жертви. Единственият светъл лъч в цялата история е фактът, че хората, които работят в българските обществени медии, вече са си изградили собствена съпротива срещу зависимостите от миналото. Решението на Конституционния съд няма как да промени вътрешните критерии на работещите в тези медии относно подобен род зависимости. Защото в случая става дума не за налагани на обществото решения, а за решения на собствената съвест“, казва Лозанов.

Реставриране на комунизма

И според Екатерина Бончева от Комисията за досиетата, България остава единствената страна от бившия соцлагер, която сякаш прави постоянни опити да реставрира комунизма: „Защото какво означава възстановяването на правото на хора, свързани с репресивния апарат на режима, да заемат ръководни позиции в обществените медии, в БТА и в СЕМ? Всъщност няма какво толкова да се чудим на Конституционния съд, след като всеки десети сред проверените от Комисията по досиетата водещи журналисти и собственици на медии се оказва свързан с Държавна сигурност”.

По повод решението на КС Екатерина Бончева диагностицира и един още по-болезнен проблем: българското общество изобщо не е убедено, че бившите агенти и доносници, поставени на високи постове, всъщност спират европейското развитие на страната. „Тъжна е и пасивността на българските медии и на работещите в тях журналисти към проблема. Тя отново ни напомня за съществуващия монопол в българското медийно пространство и за непрозрачността на собствеността в него”, казва Бончева и припомня, че освен в България и Албания, в другите източноевропейски държави извън ОНД повсеместно бяха приети закони за осветяване на лицата, свързани с репресивния апарат на комунизма. „По мое мнение именно липсата на подобен закон в България е причина за продължителния и нерадостен преход на страната към нормалността. Въпреки засилващия се медиен монопол, Комисията по досиетата с помощта на последните острови на независими и свободомислещи медии ще продължи да настоява за разбулването на мистериите на българския преход през прочита на архивите на Държавна сигурност. Надявам се, че гражданският натиск в тази насока ще продължи”, заключава Бончева.

(Дойче веле)