Бюджет 2015 – по-високи данъци и дълг, но без реформи

Законът за държавния бюджет (ЗДБ) за 2015 г. е много трудно да се нарече десен, още по-малко пък реформаторски. Той е базиран на макрорамка, която сама по себе си повдига много въпроси, което предизвиква съмнение, че заложените в него параметри са изпълними и рисковете са добре пресметнати. Бюджетът също така отразява разбирането на правителството, респективно на Министерството на финансите за използване на всяка възможност за увеличаване на данъчните приходи чрез максимално разширяване на данъчната база, като в същото време формално се твърди, че данъчните ставки остават непроменени. И накрая, въпреки предложеното свиване на бюджетния дефицит, в заложеното увеличение на държавния дълг са заложени много сериозни буфери, които могат да достигнат и 1 млрд. лв., което представлява своеобразна форма на презастраховка, в случай че бюджетните приходи излязат извън контрол.

Заложеният ръст на българската икономика през 2015 г. съгласно бюджетната макрорамка е 0.8% в реално изражение. Този ръст на БВП е по-голям от прогнозирания размер на Европейската комисия (ЕК) в нейната есенна прогноза, където цифрата е 0.6%. Основната разлика в двете прогнози е, че според ЕК българската икономика ще регистрира много сериозно намаление на брутното образуване на основен капитал, т.е. на инвестиции, докато съгласно правителствената прогноза този показател ще отбележи минимално увеличение. Този оптимизъм в бюджетната прогноза на МФ е трудно разбираем, имайки предвид, че основният инструмент на правителството в това отношение са средствата от европейските фондове, които е почти изключено да станат достъпни през 2015 г. Дори и да се приеме, че държавния бюджет ще се яви в ролята си на буфер при тяхното усвояване, директно или чрез заем, оптимизмът остава прекален. Трябва да се има предвид също така, че от времето на изготвяне на прогнозата на ЕК до момента на внасяне на ЗДБ в парламента много сериозно се промениха очакванията за движение на цените на енергийните източници и заложената в макрорамката цена на петрола в размер на 91 щ.д./барел за следващата година е също изненадваща. Най-вероятно тази цена ще бъде по-ниска, което ще окаже сериозно отражение на останалите показатели в макрорамката.

На първо място отражение ще има най-вероятно върху инфлацията в страната, тъй като цените на енергоизточниците имат сериозна тежест в инфлационния индекс. При условие, че през 2014 г. ще бъде отчетена дефлация в рамките на около 1.4% и при очаквано намаление на международните цени на петрола и другите енергоизточници, очакването за инфлация не е много обосновано, въпреки че прогнозата е за 0.1% ценово увеличение. Понижението на цените на петрола и енергоизточниците ще окаже влияние и върху износа на България, който всъщност е основният фактор, върху който се базира очакваният ръст на икономиката на България през следващата година. Очакванията са, че износът ще се увеличи с 2.9% през следващата година докато увеличението на вноса ще бъде 2.3% Трябва да се има предвид, че в структурата на износа на България основен дял заемат минералните горива, масла и подобни продукти, както и артикулите, класифицирани само по вида на материала., т.е. необработени суровини и материали и намалението на цената на международните цени на суровините и материалите ще доведе до по-нисък износ. Единствената компенсация при подобно развитие е увеличението на износа на услугите, най-вече туризма. Проблемите в сектора обаче, както и усложнената международна обстановка най-вероятно ще окаже негативно влияние върху туризма в страната, което ще ограничава износът на услуги. Твърде вероятно е заложените параметри на външната търговия да не бъдат постигнати, което ще повлияе и върху икономическия растеж.

Таблица 1. Основни макроикономически показатели

Друг индикатор с противоречив характер в макрорамката е заложеният дефлатор на БВП от 0.4%. Теоретично той-би трябвало да отразява в голяма степен промяната на цените на производител. Тази голяма разлика със стойността на потребителската инфлация предполага, че производствените разходи няма да могат да бъдат компенсирани с увеличение на цените на дребно, което би следвало да доведе до намалена конкурентоспособност на бизнеса. Това също би повлияло негативно на българския износ. Подобно разминаване в размера на инфлацията и на дефлатора в прогнозата на ЕК няма. И накрая, заложеният ръст на потреблението в страната предполага, че то ще бъде основна движеща сила на икономическия растеж, което в случая отново изглежда оптимистично допускане. За сравнение, според прогнозите на ЕК вътрешното потребление през 2015 г. в България се предполага да има нулев принос към изменението на БВП.

От тази гледна точка заложените параметри в приходната част на бюджета не съответстват на заложените параметри в макрорамката, тъй като прогнозираните приходи по определени пера значително надхвърлят ръста на БВП през следващата година, докато при други има драстичен спад. Номинално данъчните приходи са прогнозирани да нараснат с 291 млн. лв. спрямо актуализирания бюджет за 2014 г., като основната част от това увеличение се дължи на три пера:

Корпоративни данъци – очаквано увеличени от 39.5 млн. лв. или 8.5%
Данъци върху доходите на физическите лица – очаквано увеличени от 82.8 млн. лв. или 3.1%
Акцизи – очаквано увеличение от 120.4 млн. лв. или 3%

Таблица 2. Бюджетни приходи

Сериозен принос има и увеличения приход от ДДС в размер на 46.9 млн. лв. или 0.6%, но това е така предвид големия дял на този данък в данъчните приходи на бюджета. Следва да се отбележи обаче, че правителство прогнозира намаление на приходите от мита и митнически такси с 3.11%, което е странно предвид заложения в макрорамката увеличен внос от 2.3%. От друга страна очакваните по-големи постъпления от акцизи биха могли да бъдат обосновани с тяхното повишение, предвид европейските изисквания, както и с предполагаемото подобрение на тяхното събиране, то увеличените данъци върху доходите на физически лица имат конкретни източници и те са свързани с разширената данъчна основа, която законът въвежда. Източниците, които са в основата на очакваните по-високи приходи са следните:

  1.Увеличение на максималния осигурителен доход с 200 лв. до 2600 лв., от което се очакват по-големи данъчни остъпления в размер на 43.1. млн. лв.

  2.Увеличение на минималния осигурителен доход на земеделските производители със 75% до 420 лв., какъвто е за всички останали работещи, от което се очакват данъчни приходи в размер на 12.8 млн. лв.

  3.Увеличение на минималните осигурителни прагове по професии със средно 4%.

  4.Увеличение на данъка върху лихвите, включително и разширяване на основата, върху който този данък се събира с 2 процентни пункта от 8% на 10%, като очакваният данъчен ефект е за допълнителни 40 млн. лв. 

Не трябва да се пропуска и идеята за предоставяне на възможност на общините да начисляват 2% данък общ доход извън десетте процента данък върху доходите, което означава, че в някои общини ще има реално увеличение на данъчните ставки, ако тази идея бъде приета.

Ясно се вижда, че една основна част от допълнителните приходи в бюджета за следващата година се дължи на разширената и увеличена данъчна основа за начисляване на данъците, както и по-високите ставки по някои от тях, което в крайна сметка увеличава данъчното бреме върху фирмите и физическите лица.

Следва да бъде отбелязано, че за разлика от увеличените данъчни приходи в бюджета, които се очакват да нараснат с 1.8%, има драстичен спад на неданъчните приходи, където намалението е 11.2%. Неданъчните приходи се формират основно от държавни и съдебни такси, приходи от държавна собственост и глоби, като намалението на приходите от очаквани глоби и санкции е драстично свито, със 37.5% във връзка с обявената за противоконституционна такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия. Тези очаквания на правителство от по-малко неданъчни приходи означава или сериозно подобрение на икономическата среда в държавата в следствие на подобреното спазването на законите, което да доведе до по-малко съдебни дела, или просто се допуска едно значително влошаване на работата на държавните институции. Последното допускане е в рязък контраст с прокламираното очакване за по-голяма ефективност на тези институции, водеща до по-голяма събираемост на държавните вземания.

Таблица 3. Основни бюджетни параметри – разходи и дефицит 

Разходната част на бюджета е свита с 11.8% спрямо актуализирания бюджет за 2014 г., което е похвално усилие, като основната част на това съкращение се дължи на очакваното съкращаване на разходи за персонал. Това предполага някакво съкращение на държавната администрация, но на този етап това е по-скоро добро пожелание, отколкото реално разписана и планирана реформа. Има и съкращение на капиталовите разходи, което също е смислен ход, но не за това, че тези разходи се съкращават, а заради това, че в това перо винаги има сериозно неизпълнение, което е подов за критика на правителството, че не изпълнява инвестиционната си програма. Всъщност капиталовите разходи са най-смислената част от разходната част на бюджета и тяхното съкращение е по-скоро признание на правителството, че за поредна година няма да може да реализира в пълен обем инвестиционните си намерения.

Така, планираният дефицит на държавния бюджет за 2015 г. възлиза на 2.2 млрд. лв., което представлява намаление от близо 17% спрямо дефицита за 2014 г. В случая по-важен е дефицитът на консолидирана основа, който включва бюджетите на НОИ и НЗОК и който е 2.4%, като по този начин е направен опит недостигът на държавата да се вмести в рамките на ограничението от 3%. Дали това ще бъде постигнато, ще се разбере към края на годината, въпреки че това усилие няма да може да ни спести влизането в процедура по свръхдефицит на ЕК.

И накрая е важно да се коментира планираното увеличение на държавния дълг. Правителството планира поемане на нов държавен дълг в размер на 8.1 млрд. лв. Тази цифра е наистина плашеща, но в интерес на истината следва да се каже, че огромната част от този обем представлява рефинансиране на стар дълг. Увеличението на държавния дълг за следващата година де факто е с 2 млрд. лв. Необходимостта от това увеличение е продиктувано от планирания бюджетен дефицит. От остатъка в размер на 6.1 млрд. лв., 4.2 млрд. лв. са за рефинансиране на дълга в обръщение, който падежира през 2015 г., включително и заемът за 3.5 млрд. лв. поет с актуализацията на бюджета за подкрепа на финансовата система и за финансиране на дефицита за 2014 г. Планиран е и 1 млрд. лв. нов заем от ЕИБ за съфинансиране на европроекти, което е приоритет в програмата на правителството за 2015 г.

Въпреки това, в заложените параметри по дълга се забелязва, че са планирани сериозни буфери, които надхвърлят 1 млрд. лв. и могат спокойно да достигнат до 1.6 млрд. лв. На първо място следва да се отбележи, че планираният дълг за покриване на дефицита за 2015 г. е 2.5 млрд. лв., което е поне със 100 млн. лв. повече от заложения дефицит. Тази цифра може и да претърпи промяна при окончателното приемане на бюджета. На второ място в закона е заложен буфер от 400 млн. лв. с неясно каква цел. Важно е да се припомни, че в актуализацията на бюджета за настоящата година също беше заложен буфер в размер на 400 млн. лв. с цел подпомагане на банковата система. И накрая, следва да се има предвид, че част от заема, отпуснат на ПИБ във връзка с нейната ликвидна подкрепа най-вероятно ще бъде платен през 2015 г., въпреки че неговият падеж е май 2016 г. (за съжаление подробности по плана за преструктуриране на банката не са известни). Така общият буфер, който правителството залага при планирането на дълга може да достигне посочените 1.6 млрд. лв. И основният въпрос, който възниква е защо това се прави. Един от отговорите е, че управляващите допускат неизпълнение на заложените в бюджета параметри, най-вероятно свързани с неговата приходна част. Така, в случай на необходимост, няма да се налага актуализация на бюджета и най-вече дълговия таван, който е фиксиран на 24.5 млрд. лв., представляващ 29.7% от БВП на страната. Въпреки че тази стойност е наполовина под максималния размер от 60%, заложен в Пакта за стабилност и растеж на ЕС, за България това ниво на дълга е сериозна предпоставка за финансова и макроикономическа нестабилност. Кредитният рейтинг на държавата е само две стъпки над неинвестиционния такъв и едно навлизане на държавата в дългова спирала неминуемо ще повлияе на неговото ниво, което пък от своя страна ще окаже негативно влияние върху чуждестранните инвестиции в страната, които и без това са драстично свити. От друга страна залагането на толкова сериозен буфер в размера на дълга говори и че опасенията за стабилността на банковата система в страната не са отминали.

В заключение, проектобюджетът за 2015 г. предлага увеличение на данъчната тежест несъразмерно на очаквания икономически растеж през следващата година в следствие на разширената данъчна основа и повишение на някои от данъчните ставки. Увеличението на държавния дълг е неизбежно предвид планирания бюджетен дефицит. За съжаление правителството съсредоточава своите усилия в намаление на дефицита чрез орязване на разходите без същевременно да предлага сериозни реформи, насочени към активно съживяване на икономическия живот в страната. България отново тръгва по най-трудния възможен път за населението и бизнеса, насочен към свиване на коланите. И ако това поведение би било разбираемо, в случай на сериозна реформаторска ангажираност, то очакваните ограничения с цел единствено постигане на иначе необходимата финансова стабилност се превръща в самоцел, насочена към постигане на определени финансови и фискални показатели без това да доведе до подобрение в икономическото състояние населението и бизнеса. Извън близките до властта привилегировани кръгове!

Препечатваме текста от блога на Юлиан Войнов