Битката за БСП
Едва след като Сергей Станишев подаде оставка, стана ясно каква празнина се е отворила в БСП.
За поста му са номинирани невиждан досега брой кандидати - 17. Данните са към четвъртък сутринта, но точно преди конгреса в неделя предстоят повечето местни партийни събрания, след които се очаква бройката да нарасне още.
Въпреки многото кандидати, очевиден избор няма. Всеки си има повече или по-малко кусури, затова битката е по-мръсна от всякога.
За първи път в историята на Столетницата има обвинения за директно купуване на делегати.
Пратеници на алкохолен и оръжеен бос обикалят делегатите и им предлагат облаги, за да гласуват за Корнелия Нинова, заявиха пред OFFNews няколко делегати на конгреса.
Доказателства за това към момента няма. Източниците ни твърдят, че някои от хората, на които е отправено неприлично предложение, ще разкажат за това на самия конгрес. Дали наистина ще се случи - ще разберем в неделя.
Корнелия Нинова
е един от петте кандидати, които имат реален шанс да бъдат избрани за председател на БСП.
Ако това стане, старите седесари могат да почерпят, че са превзели врага отвътре. Подобно на вече бившия премиер Орешарски, Нинова е едно от остриетата на СДС по времето на Иван Костов, но сменя боята със смяната на властта.
Възходът й започва още по време на служебното правителство на Стефан Софиянски. Докато той е кмет Нинова е юрисконсулт на Столичната община. През април 1997 г. Софиянски я назначава за контрольор на специализираната в ембаргови сделки оръжейна фирма ИНКО, майката на т.нар. "неявни фирми".(1)
Корнелия Нинова не се задържа дълго в ИНКО, защото още в първите месеци на правителството на Иван Костов е назначена на по-отговорна длъжност. Тя става едновременно изпълнителен директор на „Техноимпекс” и председател на борда на директорите на „Техноимпортекспорт”. По това време това са двете най-мощни външнотърговски дружества - онези, за които се носеха легендите за червените куфарчета.
Огледални на нея назначения - изпълнителен директор на гиганта ”Техноимпортекспорт” и председател на борда на директорите на „Техноимпекс” получава Грета Дончева.
Според разказа на писателя Петър Христозов при получаването на постовете двете дами събират колектива и Грета Дончева държи следната реч:
„Господа, комунистите вече трябва да се разчистят, те ще си отидат и ще бъдат заместени от хора демократи, кадри на СДС. Ето при мен е директорът на борда г-жа Корнелия Нинова, тя е следовател и всичко ще записва, ще следи кой какво прави и кой краде.“
Още на втория месец от назначаването й започва един от най-големите скандали в кабинета "Костов". Техноимпортекспорт сключва договор да достави 340 тона месо от Белгия "за да поевтинее месото за Коледа". Държавната ТИЕ купува месото за 1,57 долара и го продава с 4% печалба - за 1,63 долара на едноличния търговец "Свилена Дачева", който го продава в търговската мрежа за 4 долара и реализира 133% печалба. На всичко отгоре едноличният търговец плаща само 20% от дължимите пари, а ТИЕ прекратява договора, без да предявява претенции за неполучените пари.
Сделката е съгласувана със зам.-министъра на търговията Александър Тасев, а по времето, когато скандалът избухва в парламента е горещо защитена от другия зам.-министър на търговията Христо Михайловски, зет на вътрешния министър Йордан Соколов.
Скоро двете назначени да борят комунизма във външнотърговските дружества дами се скарват, защото чрез РМД Нинова успява да приватизира "Техноимпекс", което управлява до 2005 г.
По същото време е приватизирано друго голямо външнотърговско дружество - "Минералимпекс", а в съвета на директорите се оказва съпругът на Корнелия Нинова Митко Нинов.
Освен заради късата памет, синьото минало на Корнелия Нинова е позабравено и заради затрупалите го по-нови скандали - с Вальо Топлото и най-вече с "Булгартабак". При последния тя е зам.-министър и е уволнена, заедно с другия зам.-министър в скандала Делян Пеевски.
Най-интересен е въпросът чий човек е Нинова. Добронамереният отговор е, че тя се разбира с всички. Злонамереният е, че винаги е със силния на деня. Менторът й в БСП беше Румен Овчаров, който я назначи за свой заместник в министерството на икономиката. По време на битката между Първанов и Станишев изглеждаше, че е на страната на Първанов, но след победата на Станишев остана при него. Най-големите съмнения обаче са доколко е свързана с корпоративни интереси и доколко е зависима от Делян Пеевски, след като аферите покрай Булгартабак и Вальо Топлото внезапно станаха безинтересни за съдебната власт.
Обвинения за заигравки със СДС има и втората дама с шансове за шеф на БСП - зам.председателят на парламента
Мая Манолова
Тя е виден активист на БСП в Кюстендил, когато за кмет от СДС се кандидатира Петър Паунов, с когото делят една кантора и са твърде близки приятели. Синият Паунов печели триумфално изборите в червения Кюстендил, а социалистите обвиняват Манолова, че е работила за приятеля си, вместо за партията и дори твърдят, че я видели да черпи за победата му.
Към момента Манолова води най-активната и дръзка кампания от всички кандидати. Основното й послание е, че БСП се нуждае от реформа и тя може да я направи. Тази претенция дразни противниците й, които й припомнят, че само допреди дни е била част от екипа на Станишев.
Около кандидатурата й има и формален въпрос. Манолова е председател на контролната комисия на БСП, която следи за редовността на делегатите. Уставът на БСП не казва нищо по въпроса, но според противниците й това е конфликт на интереси и тя няма право да се кандидатира за председател, защото не може да бъде избирана от хора, за които тя се произнася дали имат право да гласуват или не.
Манолова и нейният съпруг – военният министър Ангел Найденов бяха сред малкото, които запазиха добър тон към отцепилия се бивш председател Георги Първанов. Заради това едни я обвиняват, че е негов човек, а други виждат шанс за нормализиране на отношенията с другата лява партия. Към нея обаче никога не е имало обвинения за близост с ДПС и Делян Пеевски.
И Манолова, и Нинова имат значителни шансове да стигнат до балотаж, но председателят вероятно ще бъде избран измежду двамата фаворити - Драгомир Стойнев и Михаил Миков.
Довчерашният министър на икономиката Драгомир Стойнев
бе възприет като кандидатурата на Станишев, след като лично го предложи за зам.-председател на партията на 5 юли, когато обяви оставката си.
Оказа се обаче, че дори и след лансирането от Станишев кандидатурата съвсем не е безспорна. Върху Стойнев тегнат всички негативи от Южен поток. От една страна той не успя да реализира така желания от Русия проект. За сметка на това опита да наложи схеми, при които има съмнения, че големите пари отиват в обръчи от фирми около ДПС.
Не стига това, а се оказа, че Стойнев не е харесван (или поне не е познат) от партийните активисти на ниско и средно ниво. Партийни структури, които се смятат за лоялни към Станишев, настояват предишният председател да издигне друг наследник, защото тоя не го познават.
Така особената партийна демокрация на БСП родила нов фаворит - много по-предвидимият добър стар
Михаил Миков
Той е връстник на най-голямата част от делегатите, всички го познават, присъствал е на хиляди банкети и събрания. Миков е фаворитът на партийния апарат, контролиран от Димитър Дъбов. Никога не е правил резки движения и винаги е бил верен на партията и приятелите си, сред които и Станишев.
Но едновременно с това добре известни са и слабостите му. Според някои негови колеги, той е неоперативен, не особено работоспособен, хаотичен и старомоден.
"Сергей си тръгна, за да има промяна. Каква промяна да очакваме от Мишо Миков, който през цялото време беше до Сергей? Все едно си избираме втори Сергей, само че с 20 години по-стар и без европейска визия.", коментира пред OFFNews един от делегатите на конгреса.
Както при Стойнев, така и при Миков има съмнения за обвързаност с ДПС. Миков написа и прокара скандалните поправки в закона за ДАНС, които позволиха Пеевски да стане шеф на тайните служби.
Той прокара назначението на Георги Христозов за шеф на БЕХ, а именно Христозов беше ключовият играч в енергийните дела на КТБ.
И не на последно място – Миков е човекът за преговори с ДПС, е от малкото политици в левицата, които запазиха добри отношения с коалиционния партньор и не затвориха вратичката пред него.
Почти сигурно е, че Драгомир Стойнев и Михаил Миков ще играят в един отбор. Ако единият стане председател, другият ще му е заместник.
Има още един кандидат, който ще вземе значителен брой гласове и това е Янаки Стоилов, но категорично няма шанс за поста.
Янаки Стоилов
е чист и неопетнен, никой никога не го е подозирал в задкулисни договорки, даже беше сред първите, които заговориха за корпоративните зависимости в БСП. Той е един от четиримата, които отказаха да гласуват назначението на Пеевски в ДАНС. Проблемът му е, че на 50 години е същото добро момче като на 25 и където го хванат, там го бият на избори.
Янаки Стоилов е кандидатът на лявото крило в БСП, за което от 15 г. се чака да се отцепи и все не се отцепва.
През 1993 г. в края на епохата на Лилов и Луканов, Янаки е безспорния фаворит за председател на БСП. Постът му е уговорен, делегатите го харесват. В последния момент младият Янаки се уплашва и се оттегля. От немай къде БСП избира Жан Виденов, който е със същия профил като Стоилов.
Оттогава важните фактори в БСП не гледат сериозно на него. А и има защо. Янаки Стоилов – председател, означава връщане на БСП 20 години назад, възраждане на спорове за и против НАТО, на социалистически модели на икономиката, обструкции към Европейския съюз и най-вероятно разцепване на БСП.
Всички кандидатури нататък са политическа екзотика.
Георги Кадиев
е много обичан от журналистите заради хубавия си изказ и смелостта да се опълчва срещу партийните повели. В БСП обаче това не се цени. Най-консервативните го смятат за предател, а по-умерените за опасен. Малко вероятно е Кадиев да събере гласовете дори на най-близкия си приятелски кръг.
Георги Гергов
Това умилително съчетание на бизнес и социализъм, вероятно ще събере повече гласове от Кадиев. При оспорван балотаж може да се окаже ключов фактор за кого ще гласуват хората на Гергов.
Борислав Гуцанов
от Варна също е кандидат, за който конгресът е добър начин да покаже, че има тежест в партията.
Вероятно подобни са и мотивите на бившия организационен секретар Красимир Янков.
И Гуцанов, и Янков нямат шанс за първото място, но имат бъдеще в партията и колкото повече гласове изкарат, толкова по-добри позиции ще си осигурят в бъдеще.
Нататък кандидатите са като в оня виц дето за един депутат гласували трима и така жена му го хванала, че има любовница.
Милко Багдасаров от Кърджали е може би най-битият на избори човек във вселената, а Красимир Премянов е най-яркото олицетворение на най-лошото от времето на Жан Виденов. Останалите са все познати лица, но без никакви шансове:
Депутатът и бивш кмет на Смолян Дора Янкова, бившият кмет на Благоевград и царски министър Костадин Паскалев, наскоро избраният за председател на парламентарната група на БСП Атанас Мерджанов. Кандидатирал се е даже разузнавачът Бриго Аспарухов.
И сред всичките 17 кандидатури има една, която е абсолютно безспорна и ако участва в гласуването ще спечели от първи тур с огромно мнозинство. В
Стефан Данаилов, Ламбо, Майор Деянов, Сергей
социалистите виждат месията си, единственият човек, който може да ги преведе през тези трудни за тях времена.
Без да го питат, много партийни структури са го издигнали. Големият актьор обаче е тежко болен. Въпреки непрекъснатите молби, отказва да поеме кръст, който здравето му не позволява.
Лидерите на БСП не са се отказали от опитите си да го убедят, но е много, много малко вероятно да успеят.
Така при липсата на Ламбо и Станишев изборът става много труден.
Разбира се, преди да гласува, всеки делегат ще си пресметне колективния интерес и ще си зададе въпроса кой председател как ще се отрази на статуса на организацията, която го е издигнала. Ще се запита за личния си интерес – дали ще му е уютно в партията, няма ли новият председател да почне чистка, от която да пострада. Ще се присети за старата битка между червени и сини и за омразата си към седесарите. Ще се замисли кой е човек на Станишев и кой на Първанов.
Но най-важният въпрос за бъдещето на партията, а и въобще за демокрацията в страната може да се окаже: Кое ще е по-важно за новия лидер на БСП – партийните или корпоративните интереси?
----------
(1) "Индустриално коопериране" (ИНКО) е създадена със секретна заповед Министерския съвет от 1975 г. като външнотърговското дружество със задача да осъществява внос на ембаргово оборудване за изпълнение на програмите от стратегическите направления на електрониката и машиностроенето и други технологии, попадащи в забранителния списък на КОКОМ.
Заради ИНКО в българското законодателство специално е въведен уникалният термин "неявна фирма". В строго поверителна заповед от април 1983 г. на министър-председателя Гриша Филипов на дружеството е наредено "да разкрива свои неявни фирми в Западна Европа и в други оперативно интересни райони за извършване на търговско-производствена дейност, като се използват основно средства във валута, натрупани от специфична реекспортна дейност на дирекцията". (http://www.capital.bg/blogove/dosieta/durjavna_sigurnost/2010/09/03/955781_durjavna_sigurnost_chast_22neiavnite_firmi_i_inko/)