За кого ще гласуват българските мюсюлмани?

От Освобождението на България от османска власт насам политиката към българските турци и мюсюлмани се променя в зависимост от партийните интереси на различните правителства. Българският политически елит няма последователна политика по етническия въпрос. По българските земи са живели и живеят хора с различна етническа и религиозна принадлежност, но техните проблеми се решават конюнктурно – или според текущата ситуация, или според международната обстановка. Имало е периоди на зачитане на правата на мюсюлманското население, но е имало и периоди на изселване и насилствена асимилация и дискриминация, както се случи по време на т.нар. „възродителен процес“. Общо взето, българските мюсюлмани не са субект, а обект на националната политика на България.

След 9 септември 1944 година новата власт прави опити за привличане на турската общност, за да спечели симпатиите им към партията държава.

В зората на политическите промени през 1989 година се роди Движението за права и свободи с лидер Ахмед Доган, в резултат на което българските турци започнаха да взимат активно участие в политическия живот на България. В началото това беше моноетнически модел с новоизлюпен депесарски елит, който за дълго щеше да държи в зависимост и подчинение своите избиратели, основно турци и мюсюлмани.

Доганизмът работеше на принципа на скачените съдове. Всички провокации от страна на националистическите формации наливаха вода в мелницата на ДПС и стягаха партийните редици. По време на избори т.нар. модел „Доган“ се използваше, за да държи българските турци и мюсюлмани в една партия. Но младото поколение Джен Зи не разбира защо е това деление. Затова те излязоха заедно със своите връстници народностни българи на многохилядните протести през декември 2025 година и се озоваха в светлината на прожекторите. Те категорично заявиха, че не искат само една конкретна партия и лидер да ги представлява.

Кабинетът „Гюров“ – образец за политическо приобщаване на българските турци като субект

Служебното правителство с министър-председател Андрей Гюров видимо е разтълкувало правилно тези послания от протестите и в кабинета има двама министри с турски имена. Нещо невиждано в годините на прехода. Първата стъпка е направена. Това е много висок жест към българските турци и мюсюлмани. Със сигурност ще има и други примери. Само така турците и мюсюлманите могат да се освободят от тежките окови на наследството на доганизма. Това трябва да се утвърди като модел за политическо приобщаване. Така ще се засили националната идентичност на България. Двамата министри в кабинета „Гюров“ не са посочени от Ахмед Доган, това променя контекста на нещата и присъствието им в това правителство. Да, д-р Хасан Адемов е член на Алианса за права и свободи (АПС), но той е един от малцината политици, опазили репутацията си, и в този кабинет той е в качеството си на уважаван експерт в областта на социалната политика.

Парфюмът на високото самочувствие на Доган започна да се разнася с баналното клише „Разумът се завръща“

Избирателите на Алианса за права и свободи силно се разочароваха от Ахмед Доган и едва ли биха му гласували доверие, както по-рано. Доган се опита да построи бъдещето на партията си върху основите на травматичната памет. През годините доганизмът създаде поданическа политическа култура сред българските турци.

По време на тази предизборна кампания апесарите пак търсят убежище в травматичната памет. Някои техни кандидати стигат до крайни изказвания в предизборните си речи, като посочват примери от тежките години на т.нар. „възродителен процес“. Заиграването със страховете на хората, тласкането им към радикални настроения не е политика, това е израз на слабост и липса на политическа визия. Това не показва наличие, а отсъствие на политически разум.

Интересното е, че на предстоящите избори за 52-ри парламент Ахмед Доган не оглавява нито една листа за разлика от предишните избори. Той не иска да доунищожи останките от рухналия мит за великия архитект на „българския етнически модел“. Има и друго – ако АПС не влезе в Народното събрание, Сокола ще има оправдание, като упрекне съпартийците си, че без него те не са способни да се справят сами. Разбира се, АПС ще получи някакъв процент от гласовете на българските мюсюлмани, които може би не могат да преодолеят инерцията и да посегнат към друга бюлетина. Но те едва ли ще бъдат достатъчни за вкарването на новосъздадената партия в парламента. Доганистите вече не са част от политическата долче вита.

С чувство на яростна мъст към Делян Пеевски, който де факто стана единствен законен лидер на Движението за права и свободи и Ахмед Доган остана аут от собствената си партия, Сокола поздрави Румен Радев и пръв заяви подкрепа за бъдещата му формация. В официалната декларация, разпространена от Алианса за права и свободи, Ахмед Доган приветства Румен Радев за решението му да напусне президентския пост и заяви, че именно той е „решаващият фактор за образуването на антимафиотски фронт срещу превзетата държава“. Но Доган казва това чак когато е жестоко „настъпен по чехъла“.

Като президент Румен Радев връчи третия проучвателен мандат на АПС, за да намигне на българските турци и мюсюлмани. Но заиграване с Ахмед Доган би било вредно за неговата формация в бъдеще време. Защото Сокола е част от статуквото, срещу което Румен Радев обещава да води битка. Няма как да бъде забравен фактът, че точно Ахмед Доган е човекът, който на висок глас обяви Делян Пеевски за „феномен“ и всички партийни структури на ДПС го номинираха за лидер на Движението за права и свободи. А Румен Радев и Делян Пеевски са непримирими политически противници.

„Прогресивна България“ най-вероятно ще привлече част от гласовете на българските мюсюлмани. Както и някои от останалите партии, които имат в листите си кандидати с турски имена. Но тук основният въпрос е свързан с идеята за издигането на българските мюсюлмани до равнището на равнопоставен субект редом с народотворческия елемент, а не поставяне на имена в листите само за цвят.

Ще се разпръснат ли гласовете на българските мюсюлмани в други партии?

След разпадането на голямото ДПС при Новото начало остана капиталът, а при доганистите – само кухият идеал. В основата на Новото начало стоеше чистият икономически интерес от това, което лидерът им обещаваше, но при висок успех на „Прогресивна България“ има вероятност те да загубят тези привилегии и да нямат с какво да убеждават хората за разлика от сега. От друга страна, Новото начало сътвори огромна грешка с т.нар. контрапротест в отговор на многохилядните протести в национален мащаб, които доведоха до падането на кабинета „Желязков“. Това отново събуди латентния страх на мюсюлманите, които още помнят „възродителния процес“, че някой пак иска да ги притисне в менгемето на етническата карта. Контрапротестът не постигна желания резултат, по-скоро имаше обратен ефект.

На предстоящите избори на 19 април има вероятност кметовете на Новото начало в смесените региони да са умерено активни по време на предизборната кампания. Причината е, че те също виждат силната вълна, която се формира около Румен Радев. Защото след изборите политическият кошер може да се разбута и те не са никак сигурни дали ще бъдат в изгодна ситуация.

Гласовете на българските турци и мюсюлмани може да се разпръснат и в други партии, ако те намерят точната формула за привличането им. Но още не се забелязват сериозни опити за създаване на реална алтернатива за разбиване на монопола на ДПС-Ново начало и АПС в смесените региони. Хората в тези региони определят обещанията за приобщаване на останалите партии като много шум за нищо преди избори. От друга страна, се наблюдава силна политическа умора.

Българските турци и мюсюлмани са дълбоко разочаровани и с чувство на изоставеност. Мнозина са разколебани за кого да гласуват. Една значителна част въобще няма да отидат до урните.

Постскриптум

Заглавието на настоящата статия е оформено като въпрос не за да посочи отговора, а за да отрази колебанието и политическата безпътица на българските турци и мюсюлмани, породени от липсата на съществено внимание на всички партии към тях по време на прехода, което ги превърна в заложници на етническата карта, която една конкретна партия държеше в ръката си. Никой не отива при тях и не се интересува от положението им. А това задълбочава изолацията на тази общност и я отчуждава от държавата.

Б. ред. - Мехмед Юмер е журналист и външнополитически анализатор. Издател е на сайта obzornews.bg. Статията му е написана специално за OFFNews. Други статии от Мехмед Юмер можете да прочетете тук.

Следете новините ни в GoogleNews