Войната по море на фронта в Украйна (видео)
Главната стратегическа цел, с която започна нахлуването в Украйна, беше тя да бъде подчинена напълно и да бъде инкорпорирана в състава на нов Съветски съюз под доминацията на Русия и лично на Путин.
В началния период на войната, до средата на 2023 година, на Черноморския флот се възлагаше задачата във взаимодействие със сухопътната групировка на Запорожко-Херсонското направление да стовари оперативен морски десант за овладяването на Одеса и Николаев с последващо настъпление за съединяване с руската групировка в Приднестровието за лишаване на Украйна от излаз на Черно Море и от пристанища ѝ в делтата на Дунав.
Днес, тридесет месеца по-късно, целите са редуцирани до това Русия да съхрани сухопътния си коридор към Крим, като гаранция, че Крим остава „завинаги“ в състава на Руската федерация. В това число и защото Крим е неотменима предпоставка за „господството“ на Русия в Черно море. Счита се, че „пълзящата“ окупация от 2014 година досега на завладените територии в Донецка и в Луганска области вече е необратима.
В рамките на този замисъл на Черноморския флот на Русия продължава да се отдава първостепенна стратегическа роля.
Систематичните комбинирани удари с дългобойни оръжия по цялата територия на Крим, в това число и по корабния състав и по обектите за базиране на ВМС обаче понастоящем водят до това, че Черноморският флот е лишен от способностите да води настъпателни действия по море и във въздуха и губи териториалния обхват на своята бойна мощ.
На 13 май в Русия беше отбелязана двеста четиридесет и първата годишнина от създаването на Черноморския флот, когато с указ на императрицата Екатерина Велика се обединяват Азовската и Днепровската флотилии.
Тази година обаче, за пръв път от края на Втората световна война, традиционният парад по този повод на Черноморския флот в Главната военно-морска база в Севастопол беше отменен, въпреки че Черноморският флот е едно от петте стратегически военно-морски обединения на Русия наред със Северния, Тихоокеанския, Балтийския флотове и Каспийския.
В апогея на могъществото на Съветския съюз Черноморският флот имаше в свой състав 835 бойни и спомагателни кораби и катери, като част от тях бяха оперативно подчинени на Шеста оперативна ескадра в Средиземно море. В бойния състав на Черноморския флот бяха включени и 400 бойни самолети и вертолети, от тях - 75 носители на ядрено оръжие (стратегическите ракетоносци Ту-22М).
През съветския период силите на този флот бяха сведени в 2 дивизии противолодъчни и десантни кораби, една дивизия подводни лодки, две авиационни дивизии, една дивизия брегова отбрана и стотици отделни подразделения и части.
По това време Черноморският флот разполагаше с добре оборудвани основни бази в Севастопол, Одеса, Измаил, Черноморское, Поти, Николаев, Донузлав, Феодосия и Новоросийск.
За Крим неоснователно се стича, че основополагаща негова характеристика е като най-големият морски курорт в северното Причерноморие.
Всъщност днес той е превърнат в огромен, „непотопяем самолетоносач“ на Русия, където са развърнати около 250 бази и райони за бойно използване на сухопътните войнски, на Въздушно-космическите войски и на Черноморския флот. На територия от само 27 000 квадратни километра.
Две години след началото на войната обаче, Украйна, която е напълно лишена от класически надводен и подводен корабен състав, успешно се противопоставя на проекцията на мощта на руската противовъздушна отбрана в Крим и на военно-морските сили на Русия в Черно море.
Следва на стр. 2