Войната по море на фронта в Украйна (видео)
От стр. 2
Под въздействие на огневото поразяване с балистически ракети и с далекобойни дронове се наблюдават значителни промени в режима за патрулиране и за бойно използване на основното огнево средство на Черноморския флот - на крилатите ракети с морско базиране, както и на маршрутите и районите за плаване и обектите за базиране на корабния състав.
В края на май не само от базите в Крим, но и от Новоросийск бяха изведени и прехвърлени в Азовско море големите десантни кораби, малките ракетни кораби от проекта 22800 „Каракурт“ – носители на крилати ракети и други спомагателни кораби и катери. За маскировка, те извършват преходи и маневрират по маршрути на гражданския флот и използват стоянки разсредоточено, в непосредствено съседство с транспортни морски съдове.
В открито море в последно време се наблюдават само единични подводни лодки. Отделни удари с крилати ракети с морско базиране се изпълняват единствено от подводни лодки от подводно положение.
В средата на юни, за пръв път от началото на войната малки ракетни кораби тип „Каракурт“ извършиха пуск на четири крилати ракети „Калибър“ от акваторията на Азовско море, не по време на патрулиране в Черно море както досега.
Морските „Калибър“ имат далекобойност около 2000 километра и би било по-безопасно за бъдат изстрелвани дори от акваторията на Каспийско море, но в случая вероятно е надделяло съображението, че изстрелвани от Азовско море, те имат значително по кратко полетно време, което ограничава времето за реакция на украинските сили за противовъздушна отбрана.
Сателитни снимки показват, че всяко денонощие базираните в Новоросийск кораби на Черноморския флот извършват смяна на котвените стоянки вътре в самото пристанище, като се разполагат смесено и непосредствено с граждански съдове.
Отбелязан беше и куриоозен способ за базиране на подводни лодки в Новоросийск - в подводно положение „легнали на дъното“. Като следва да се отбележи, че Украйна не разполага с никакви класически противолодъчни плаващи средства.
За борба с най-острата заплаха за руският корабния състав - безекипажните катери се използват патрулиращи вертолети, бонови заграждения и противоторпедни мрежи, но като най-масова принудителна мярка остава назначаването на дежурни постове със стрелково оръжие за близка отбрана на бойните съдове.
Украйна нараства комплексното огнево поразяване за изолирането на Крим като транспортен хъб със стратегическо значение за логистиката на цялата руска групировка в южна, в югоизточна Украйна, в самия Крим и за Черноморския флот.
С оперативно-тактически ракети и с украински противокорабни ракети, модифицирани за поразяване на цели на сушата беше нанесено поражение на пристанището „Кавказ“ на Керченския пролив и на железопътния паромен терминал свързващ двата бряга на пролива в този участък.
По това направление и през територията на Крим, но
по Кримския мост преминават 45% от военните товари
и се извършва маньовъра на войски и бойна техника, необходими на цялата руска окупационна групировка в Украйна. Чрез железопътни пароми се прехвърлят 75% от този общ обем, а останалите с железопътен транспорт по Кримския мост.
Преди построяването на Кримския мост през 2018 година железопътната паромна връзка е имала капацитет до 200 вагона в денонощие, като основен транспортен коридор за връзка с Крим.
В резултат на украинските удари бяха нанесени значителни щети на железопътната паромна инфраструктура в района на пристанището „Кавказ“ и бяха поразени два от работещите понастоящем в този участък общо четири железопътни ферибота, всеки с товароподемност от по 35 вагона на курс.
Най-важният стратегически обект в зоната на отговорност на Черноморския флот е Кримският мост. Освен неговите транспортни функции, особена значение има ролята му на символ за присъствието и на мощта на Русия.
Преди ударите по железопътната паромна переправа в района на пристанището „Кавказ“, по която се прехвърляше основния обем от военни товари, по Кримския мост беше забранено преминаването на военни ешелони с боеприпаси, с гориво-смазочни материали и техника. Сега тези ограничения принудително са снети.
Срещу Кримския мост бяха извършени две сериозни покушения:
Първото - през октомври 2022 г. при атака с използването на мощно взривно устройство, с еквивалент равен на 5 бойни глави на руската аеробалистическа ракета „Кинжал“.
Взривната вълна порази и движещ се по моста товарен състав, в резултат на което пет платформи с горивно смазочни материали бяха опустошени. До декември мостът беше изцяло затворен за ремонт, след което движението беше възстановено частично само за автомобилния транспорт, а за железопътния – едва през май следващата година.
Втората резултатна атака беше през юли 2023 година с морски безекипажни катери. Поразено беше носеща платформа на автомобилното платно. Движението по моста беше възстановено след три месеца.
Железопътните комуникации имат решаваща роля в логистичното осигуряване и за маньовъра на сухопътната групировка на Русия в окупираните райони на Украйна.
Нанесените поражения на железопътния фериботен комплекс в пристанището „Кавказ“ и особено по Кримския мост наложиха ускореното изграждане на дублираща, рокадна железопътна връзка между Милетопол – Бердянск – Мариупол – Таганрог и Ростов на Дон.
Тя все още не функционира, но дори след нейното пускане в експлоатация тя не би могла да замести напълно железопътните комуникации през Кримския полуостров защото отстои на дълбочина, която напълно се покрива от огъня на украинската далекобойна артилерия и на реактивните системи за залпов огън HIMARS.
За реалната боеспособност на Черноморския флот е показателно и извънредно произшествие с основен боен кораб, но от състава на Северния флот.
Недалече от Главната база на Северния флот в Гаджиево, Мурманска област възникна мащабен пожар в двигателната установка на големия противолодъчен кораб „Адмирал Левченко“. В Северния флот са съсредоточени около половината от стратегическите ядрени средства с морско базиране на Русия.
До 2014 г., когато беше анексиран Крим всички съветски и по-късно руски кораби втори и първи ранг се оборудваха с газотурбинни двигатели на украинския комплексен производител „Мотор Сич“ – Запорожие, който имаше монополна роля в тяхното обслужване, ремонт и при снабдяването с резервни части.
Прекратяването на кооперацията в тази област наложи снемането от производство на цял клас ракетни корвети и продажбата на недовършените корпуси в Индия.
То е свързано и със сериозни проблеми при поддържането на нивото на боеспособност и на ресурсите на значителна част от бойните плавателни средства, в това число и от състава на Черноморския флот.
Прилагайки асиметрична стратегия Украйна успя да предотврати пълната морска блокада на своето черноморско крайбрежие, да съхрани по-голямата част от капацитета на пристанищата в Одеса и в Рени - в устието на Дунав и да защитава собствените морски търговски комуникации по протежение на териториалните води на Румъния, България и Турция. Днес украинския износ на зърнена продукция е възстановен на равнището от преди руското нахлуване.
Успех за Украйна е и планираното за началото на юли възстановяване на фериботната връзка Украйна – Грузия. По това направление ще курсира железопътно-автомобилен паром с товароподемност 35 вагона.
Войната срещу Украйна напълно „занулира“ ролята на Черноморския флот за всестранното логистично осигуряване на намесата на Русия в Сирия. Защото по силата на Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. Проливната зона на Черно море сега е блокирана за руски военно-морски съдове. И защото целият военен потенциал на Черноморския флот е ангажиран срещу Украйна.
Важна особеност на потенциала на Черноморския флот в днешните условия е крайно ограничения периметър, в който може да извършва стратегически маньовър и да нараства своите сили за сметка на останалите флотски обединения. Не само защото Проливната зона е блокирана.
Чрез вътрешната речно-транспортна система на Русия от Балтийския флот и от Каспийската флотилия е възможен маньовър на кораби и катери. Но тясното гърло е плавателния канал Волга - Дон, с максимални габарити на шлюзовата му система по дълбочина от само 4.5 метра, по широчина 18 метра и по дължина 140 метра. Преминаването на плавателни съдове в едната посока трае 14 дни.
Изтласкан от основните бази на Кримския полуостров Черноморският флот търси убежище в Азовско море.
Независимо, че е свързано със световния океан, това обширно морско пространство, може да бъде считано за море само относително: Максималната дълбочина е едва 14 метра. Плавателните маршрути са с ограничени параметри и обхват.
Пристанищата са малко и плитководни. В контраст със съседния черноморски басейн климатът е изразено континентален със сурови зими и силни ветрове. Солеността му е ниска заради притока на големи маси речна вода от Дон и Кубан. И в комплекс на всичко това - за седмици през зимата Азовско море замръзва.
Значението на Азовско море за трайното базиране на Черноморския флот е символично.
Единствено реално е неутрализирането на заплахата от морски безекипажни катери за сметка на комплексната защита на Кримския мост, която закрива входа на Керченския пролив.
Нанесените поражения по Кримския мост наложи изграждането на многослойна система за отбрана и защита на района и на подвеждащите комуникации: Заделен е специален ресурс от руската космическа разузнавателна групировка. Има изградена далечна и близка зона за противовъздушна отбрана. Развърнати са ешелони от бонови заграждения и е изграден пояс от потопени баржи. За противодиверсионна защита са привлечени подразделения на специалните сили и на органите на Федералната служба за безопасност.
Допълващ елемент е потенциалът за борба с подводни диверсанти-водолази чрез специално подразделение обучени бойни делфини.
Тези обстоятелства сковават значителни сили на Черноморския флот за изпълнение на нетипични бойни задачи, ангажира време, сили и ресурси.
Макар и значително осакатен, „Червенознаменният“ Черноморски флот на Съветския съюз „надживя“ епохата на Студената война. Границите на нововъзникналата Руска Федерация обаче далеч не съответстваха на гео-стратегическите амбиции, свързани със самото съществуване на Черноморския флот - за „господство“ не само в Черно море, но и за проекция на сила в района на Средиземно море.
Без участието на сили, средства и логистика от състава на Черноморския флот, военната намеса на Русия в Сирия от 2015 година, до днес, би била невъзможна.
Като инструмент на геополитическите амбиции на Русия, Черноморският флот е вплетен и в причините, довели до войната срещу Украйна. Защото от това кой контролира Кримския полуостров зависи и баланса на силите в района на Черно море.
Погрешно е да се счита, че войната срещу Украйна започна с нахлуването по суша, въздух и море на 24-ти февруари 2022 г , а не през 2014 година с „безкръвната“ анексия на Крим..
В контекста на ядрения шантаж, с който се упражняват на най-високо равнище в Русия, уязвимостта на Черноморският флот и на неговата логистика в Крим го подреждат на челно място сред вариантите за евентуален ответен удар на САЩ и НАТО.
При хипотезата, че Русия реши да използва тактическо ядрено оръжие в Украйна такъв отговор неминуемо ще последва, но само и единствено с използването на конвенционални средства.
Тази реалност е действащ възпиращ фактор за предотвратяването на ядрена ескалация. Защото с удари на неядрени крилати ракети от типа „Томахоук“ и на целия арсенал от обикновени далекобойни високоточни въздушни средства, с които разполагат САЩ и НАТО, руският военен потенциал базиран в Крим, тоест формално извън международно признатите граници на Руската Федерация, може да бъде редуциран „до пепел“ в много кратки срокове.
Неуспешното украинско настъпление през 2023 г. позволи на Русия да съхрани завоювания контрол върху сухопътния коридор към Крим. Днес обаче систематичните удари от украинска страна за изолиране на театъра на войната водят до фактическа блокада на Крим със средствата на високоточното огнево поразяване.
А борбата за съхранение на корабния състав и за защита на военно-морската инфраструктура в Крим се превръща в първостепенна задача за Черноморския флот.
Украинските безекипажни катери от различни типове и класове разбира се не са в състояние самостоятелно да победят Черноморския флот. Но те подкопават бойните му способности, накърняват офанзивният му потенциал и възможностите за решаване на задачи в интерес на сухопътните войски. И съществено ограничават режима за неговото патрулиране, бойно използване и базиране.
Парадоксът е, че контролът по суша чрез окупираните части на Херсонска и на Запорожка области вече въобще не гарантира неуязвимостта на Крим и на господството на военно-морския потенциал на Русия в Черно море.
Тази тенденция ще има трайно влияние върху хода и резултатите от войната и за съдбата на Крим в дългосрочна перспектива. За това не бива да се изключва вероятността Черноморският флот да последва обратно развитие към основата за възникването му преди повече от два века - тогавашната Азовска флотилия.
Само в този случай бойните делфини на редовна матроска служба за защита на Кримския мост ще могат да се демобилизират.
Един от най-ярките символи на украинската съпротива в първите дни на нахлуването, който остава завинаги в аналите на тази война е свързан със стратегически важния Змийски остров в Одеския залив. Когато без никакви шансове за реален отпор или помощ от собствените войски, на украинските военни моряци, отбраняващи острова беше предложено да капитулират от самия флагман на Черноморския флот – от носителя на ордените „Суворов“ и „Кутузов“, гвардейския ракетния крайцер първи клас „Москва“.
Два месеца по-късно „Москва“ беше потопен.
----------
Още по темата:
Какво говорят в Русия за предстоящата поява на F-16 на фронта в Украйна
Войната във въздуха на фронта в Украйна
Танковете на бойното поле в Украйна
Къде са новите руски танкове. И защо руснаците монтират скари от винкел върху куполите?
За още такива видеа, абонирайте се за канала на OFFNews в YouTube!