Властта прави опит да се вкорени чрез репресивен апарат от тимуровски команди
Годината, в която МВР се похвали със спад в битовата престъпност, властта прави сериозни опити да разшири репресивния си апарат, ангажирайки обществеността с присъщи на държавната машина дейности.
Случаят с частните охранители и урбанизираните територии, който светкавично беше пратен на Конституционния съд от президента и главния прокурор, е само един елемент от широкия размах на управляващите, с който се прави опит за преврат в системата на сигурността. Преди това бяха прокламираните идеи за връщане на казармата, последваха промени в Закона за МВР, с които бяха дадени полицейски правомощия на неквалифицирани цивилни служители, премина се през актуализираната стратегия за национална сигурност, в която гражданският оборот беше ангажиран с опазването на сигурността и се приключи с авангардното предложение общините да си назначават униформени с разширени правомощия, включително и да задържат граждани.
Нека направим едно елементарно събиране. МВР има амбицията да назначи 770 души по трудови правоотношения. Заради неспособността на ръководството на министерството да компенсира недостига на униформени беше дадена възможността новата група от "цивилни" служители да разполагат с широк кръг правомощия - задържане на лица, регистриране на сигнали и жалби, връчване на призовки и съобщения и придобиване на информация от явни източници за подготвяни или вече извършени правонарушения. Законът остави широко отворена вратата тези лица, които не могат да покрият изискванията на ЗМВР за униформени служители, да могат да заместват полицаи и служители на пожарната. Нещо повече - властта разчита на цивилни освен за справяне с проблемите с битовата престъпност, но и за охраната на европредседателството.
Очевидно обаче това не е достатъчно, за да се осъществи идеята за полицай във всяко село, както е записано в управленските приоритети, и парламентът скоростно прие Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД). В него не само въвеждането на охрана на урбанизирани територии е проблем. Там е записано също, че частните охранители ще бъдат третирани като длъжностни лица, взаимодействащи си с органите на реда. Те, както и сега, също имат правомощия да извършват "граждански арести". По данни на Индустриален клъстер "Сигурност", заетите в частния охранителен бизнес са близо 90 000 души.
Да прибавим и поредната група "тимуровци" - тези, които общините си поискаха от парламента. Тази група наемници ще имат правомощия по опазване на обществения ред, а дори и по организацията на движението по пътищата. Те ще имат и правомощията да задържат граждани, ако установят нарушаване на обществения ред, като ще могат да привикват свои съграждани "по спешност". Броят на тази нова група служители към всичките 265 общини в страната не може да бъде определен, но със сигурност би надвишил 1000.
А сега прибавете и правомощията на служители от НСО, военна полиция, военнослужещи и ДАНС да извършват арести при извънредни ситуации, то "командата на Тимур" в най-лошия сценарий може да набъбне до шестцифрено число.
В тези сметки не е включен административният апарат, който беше впрегнат в опитите за потъпкване на контрола над специалните разузнавателни средства с атаката на ДАНС и прокуратурата над Националното бюро за контрол на СРС, с намеренията на МВР да заобиколи закона, като "въоръжи" полицаите си с камери на ревера, криминализирането на чисто икономически отношения, приравнявайки служителите в частните фирми към длъжностни лица и естествено - новосъздаденият спорен антикорупционен орган.
Все по-очевидно става, че цитираните законови промени не са резултат единствено от некомпетентността на законодателя, а и от плавен и постепенен опит за "вкореняване" на властта през задния вход. Подобно разширяване на репресивния апарат и правомощията му, настройвайки гражданите едни срещу други, все повече връща практики от годините на тоталитаризма, когато параноята на властта беше по-голяма от самата власт. Това показва само едно - днешните управляващи по никакъв начин не са успели да надмогнат бремето на миналото, в което, немалка част от тях, са били формирани като личности.