Три неща, които Министерството на отбраната е на път да проспи

Като част от сектора за сигурност Министерството на отбраната се очертава отново да бъде ощетено и оставено като най-слабото звено сред останалите силови ведомства и с натрупани в годините нерешени проблеми.

Съдейки по действията на военния министър Николай Ненчев, нещата, които трябва да се случат в армията в спешен порядък, очевидно ще бъдат отложени, което в това министерство е нещо обичайно в последните години.

Докато МВР вече готви стратегия за борба с корупцията на пътя, изглежда, че три седмици не са достатъчни на наследника на Велизар Шаламанов дори да формира кабинета си. За сега са ясни единствено двамата му заместници, които обаче нямат ресори. Съставът на политическия кабинет също не е ясен. Това може да стане до края на седмицата, но е по-вероятно да не се случи. Част от този екип е и медийният съветник, който не е назначен. Въпреки че за поста се завъртя името на актрисата Валерия Кардашевска, тя не е назначена, което обаче не ѝ пречи да бъде ежедневно в министерството без да е ясно какво точно върши. В същото време на среща на пресаташетата в новото правителство военното ведомство е било представено на ниво зам.-министър. Обявеният пък за парламентарен секретар Пламен Даракчиев все още не е назначен официално на поста си, въпреки че някои от задачите му вече бяха оповестени. 

Това, с което министерството реално се захвана и влезе в дневния ред на медиите, е решаването на измисления скандал със зам. военния министър Орхан Исмаилов.

В същото време в спешен порядък например министърът трябва да реши какво ще се случи с ранното пенсиониране при военните. До момента позицията на министерството не е съвсем ясна. Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин вече каза, че подкрепя идеята за отпадане на ранното пенсиониране при военните и полицаите. По информация на OFFNews обаче новият военен министър все още не е консултирал със синдикатите тази идея и ведомството е неподготвено с позицията си. Факт, който се доказва и от последното интервю на министъра пред БНР, в което той говори за всичко друго, но не и по темата за пенсионирането. Този въпрос се очаква да бъде обговорен в петък - почти две седмици след изявлението на социалния министър.

Въпросът е важен, защото е свързан с текучеството на кадри. По информация на OFFNews в отбраната към момента има няколкостотин висящи рапорта на военнослужещи за напускане. Освен от редовия състав, да напуснат искат и офицери, а една от причините е именно това, че няма яснота за условията, при които ще се пенсионират. До голяма степен привилегията, от която се ползват и полицаите, е стимул, който ги задържа да останат на постовете си.

Освен че социалният министър заяви позицията си, везните в негова полза се накланят и от факта, че за съветник по военните въпроси на премиера беше назначен бившият военен министър от правителството на ГЕРБ Аню Ангелов – един от радетелите на идеята. Въпреки че самият той е излязъл в пенсия при привилегировани условия, в качеството му на министър генералът отмени ранното пенсиониране и то без за това да бъде въведен гратисен период. Тогава също имаше рапорти за напускане.

Второто важно решение, което тегне върху министерството, е модернизацията и осъществяването на най-големия за последните години проект – купуването на нов изтребител. Вярно е, че това решение е политическо, но до вземането му министерството трябва да внесе в Министерски съвет обосновано предложение какъв тип изтребител е нужен за бойната авиация и съответно да представи сметката. По всичко личи, че дълго очакваният проект ще бъде отложен за пореден път, а последиците от това за армията ни няма да са маловажни.

В тази връзка това решение трябва да бъде взето и заради поетите с „Визия 2020“ ангажименти за повишаване на разходите за отбрана с акцент за увеличение на парите за модернизация. Планираните за следващата година отбранителни разходи трябва да достигнат 1.5 % от Брутния вътрешен продукт, нещо което беше заложено още през 2010 година в Бялата книга на отбраната. Там беше записано, че през следващите четири години (до 2014 г., бел. а.) разходите трябва да са не по-малки от 1.5%, а с включването на другите разходи за отбрана и разходите за пенсии на военнослужещите – не под 2%.

Вече стана ясно, че тази амбициозна цел няма да бъде реализирана, за това пък „Визия“-та планира 2% разходи пред 2020 г.

Не на последно място трябва да бъде даден отговор на въпроса армията ни способна ли е да воюва срещу Ислямска държава. Въпросът не е маловажен с оглед на това страната ни ще бъде ли ангажирана в евентуални бъдещи военни действия в рамките на коалиционна мисия зад граница. Сухопътна мисия изглежда все по-реалистична, след като стана ясно, че въздушните удари по цели на джихадистите не са достатъчни. Подобен сценарий вече беше тестван от служебния министър Велизар Шаламанов, който обяви, че българи се бият в редиците на ислямистите. Това до голяма степен ангажира страната ни във войната срещу Ислямска държава, която, наред с Русия, беше посочена като заплаха за националната ни сигурност във "Визия 2020".

Но и не само това. Близостта на страната ни до конфликта, както и бежанският поток и вероятността с него у нас да проникнат джихадисти, ни прави много повече ангажирани, отколкото обратното.

Разбира се, част от въпросите трябва да намерят отговор на по-високо политическо ниво – Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента, например. Това обаче минава през експертизата Министерството на отбраната, което към момента се е фокусирало в други проблеми.