Тренд: ГЕРБ пред БСП с по-малко от 2%, но преди скандала с апартаментите и срещата със СДС

ГЕРБ води пред БСП с по-малко от 2%, трета политическа сила е ДПС. 

Ако Обединени патриоти не се явят с обща листа на предстоящите евроизбори, най-голям дял от трите партии успява да мобилизира ВМРО - 2,5% от всички анкетирани, докато „Атака“ и НФСБ остават съответно с 1,3% и 1%. Демократична България и „Воля“ получават съответно 2,5% и с 1,8%. 

Това показват данните редовното проучване на изследователски център „Тренд“ по поръчка на вестник „24 часа“, посветено на нагласите на българите към изборите за Европейски парламент и отношението към ЕС. Проучването е реализирано в периода 6-13 март 2019 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ сред 1005 души на възраст 18+. Проучването е представително за пълнолетното население на страната.

Теренът на проучването приключи няколко дни преди скандала с апартаментите на властта и срещата за обща листа между ГЕРБ и СДС, уточняват от агенцията. 

62% от всички български граждани имат положително отношение към Европейския съюз срещу 18%, които изразяват отрицателно. Сред най-младите (18-29 г.) се регистрират най-позитивни нагласи към ЕС, като 80% от тях декларират положително отношение, а само 6% отрицателно. Сред най-възрастните позициите са доста по-сближени (39% положително срещу 31% отрицателно). 

Тези данни намират своето потвърждение и на въпроса дали България спечели или загуби от членството си в ЕС, като 58% са на мнение, че спечели, докато 20% са на обратното мнение. Както при отношението към ЕС, така и на този въпрос регистрираме сходна динамика по възрастов критерии. 

Основните позитиви за българите от приемането на страната ни като част от ЕС са: свободното пътуване, еврофондовете, възможностите за работа, възможностите за образование, свободният пазар и други. В демографските разбивки прави впечатление, че свободното пътуване е с около 10 процентни пункта по-високо сред по-младите възрастови групи – между 18 и 49 години, като обяснението тук е че младите са по-мобилни и имат повече възможност да се възползват от това. Сред по-възрастните (над 70 години), финансовата помощ под формата на европейски фондове е водещо. Видимо по-лесно за респондентите е да назоват повече позитиви за България от ЕС, отколкото негативи. 34% от анкетираните отговарят с „не знам/не мога да преценя“ за позитивите, докато този процент при негативите е 46%. Сред основните негативи се посочва твърде силният контрол отвън, обедняването и по-високите цени на стоките, спадът в традиционните производства и двойният стандарт. 

За 58% от всички анкетирани ролята на българските евродепутати в Европейския парламент е важна, като тук ключово се явява разпределението на отговорите по партийни електорати. Сред 81% от привържениците на ГЕРБ ролята на българските евродепутати е важна, докато сред социалистите само на 56%. Това до голяма степен се дължи на различното отношение към ЕС от страна на симпатизантите на ГЕРБ и БСП.

Социалната тематика трябва да е приоритет за следващия състав на Европейския парламент – повишаването на жизнения стандарт (11%), равнопоставеност (5%), изравняване на доходите (5%), повече работни места (4%). Десет процентни пункта събира и мигрантската тема.

Социалната тема доминира и на въпроса в коя сфера ЕС трябва да отделя повече пари за България. Лидер с 47 процентни пункта е трудовата заетост, следвана от развитието на изостаналите региони (38%), конкурентоспособност на икономиката (28%), селско стопанство (24%), инфраструктура (20%) и образование (19%). 

42% от всички запитани са на мнението, че ЕС трябва да засили контрола над политиките на отделните страни-членки срещу 29%, които са на обратното мнение. Малко над половината (52%) смятат, че ако започнат процеси на силно сближаване и интеграция между отделни страни-членки в ЕС, България трябва да участва. Само 16% споделят обратната позиция.