Тодор Тодоров: Новите ядрени мощности не са екологичното спасение от изкопаемите горива
Тодор Тодоров e координатор в направление "Енергия и климат "в Екологично сдружение "За Земята" от 15 години. Национален координатор е за България по темата "Справедлив енергиен преход" на международната мрежа CEE Bankwatch.
- Г-н Тодоров, поскъпването на тока в България бе свързано и със Зелената сделка. Какви всъщност са причината и поводът за това?
- Проблемът с високите цени на енергията е валиден за цяла Европа, не е само български. Според експерти главната причина за рязкото покачване цените на изкопаемия газ в Европа е бързото възстановяване на икономиката след Ковид ограниченията, придружено с повишено търсене на енергийни суровини на европейския и азиатските пазари.
Зелената сделка у нас се използва за примитивна пропаганда от политици и синдикати, за да доказват, че Брюксел иска да остави на улицата хиляди българи, лишавайки ги от работни места във въглищния сектор. Също така злоупотребяват с нея, за да оправдаят липсата на реформи и действия в посока енергиен преход през последните над 10 години.
Истината е, че всъщност все още няма конкретни действия по Зелената сделка, тя е само на хартия, но визията, която е заложена в нея, е за по-чиста околна среда и работни места с достойно заплащане, без избор между труд или здраве, каквато е сега ситуацията в нашата въглищна индустрия.
Важен фактор за високата цена на изкопаемия газ в Европа е зависимостта ѝ от Газпром. Русия от години използва енергийните доставки за Европа като оръжие за политически и икономически натиск. За съжаление, не беше научен урокът от газовата криза през 2009 година, когато бяха спрени доставките на изкопаем газ през Украйна за част от европейските страни, включително и България. Българските политици не реагираха и оставиха страната единствена в ЕС в пълна зависимост от руските доставки.
Липсата на обща енергийна политика на Европейския съюз също е фактор за повишените цени на изкопаемия газ в момента. От години големите държави в ЕС предпочитат да се договарят поотделно с Газпром, за да получат по-ниски цени, оставяйки по-малките страни на милостта на руснаците. Разбира се, в случая Газпром защитава своите интереси и не можем да ги обвиняваме за това, но е редно да бъдем взискателни към европейските лидери как отстояват интересите на всички държави членки. При преговори от името на близо 500 милиона потребители цените със сигурност щяха да бъдат по-ниски. Време е да се покаже европейската солидарност на дело, а не само с лозунги.
- Повишава ли се заради производството на ВЕИ електричество цената на тока за крайния потребител?
- За съжаление, в България ВЕИ имат малък дял в производството на електроенергия и по тази причина участват с нисък процент при формирането на цените. Примерите от Европа в тази енергийна криза са, че в момент, когато цените на изкопаемите горива (въглища, газ) се увеличиха многократно, именно енергията, произведена от ВЕИ, запази стойностите си.
Този ценови шок на енергията произведена от газ и въглища за пореден път ни показа, че разчитайки на изкопаеми горива, поставяме икономиката в позиции както на несигурност и зависимост от непредвидими пазари, така и на политически и икономически интереси, върху които нямаме контрол.
Според Международната енергийна агенция именно скоковете в цените на изкопаемите горива, а не цената на въглеродните емисии и използването на възобновяема енергия, са главните виновници за високите енергийни разходи на ЕС. Настоящата енергийна криза е категорично доказателство, че изкопаемите горива вече са ненадеждни. Това, на което можем да разчитаме обаче, са възобновяеми енергийни източници - слънчеви централи и вятърни паркове, които са евтини, бързо се изграждат и са разположени в ЕС.
- От поне десетилетие е ясно, че 2025 г. въглищните централи няма да могат да получават субсидии от българския бюджет. Това означава, че те ще бъдат икономически несъстоятелни. А сега управляващите твърдят, че ще ги развиват поне до 2040 г. Няма ли друг изход?
- Да, от десетилетие това е ясно и от десетилетие е в сила негласното споразумение в Националния съвет за тристранно сътрудничество да се игнорират реформите в енергийния сектор, подготовката за енергиен преход и по-амбициозните политики, свързани с промените в климата. Правителства, синдикати и бизнес, представени в този съвет над 10 години, провеждаха в Андрешковски стил политика да оставят в блатото бирника (енергийния преход и реформи, климатични политики) и да продължават да поддържат корупционния модел в енергийния сектор. Сега с „изненада“ откриха, че въглищната индустрия няма бъдеще и вместо да подкрепят ясен план за енергиен преход, с предизборен плам обещават продължаване на работата на въглищната индустрия до 2038-2040 г.
Всъщност от проекта за АЕЦ Белене добре знаем, че няколкото политически решения, договори и срокове за строеж на втора АЕЦ нямат особено значение, важна е икономическата логика. Факт е, че няма построен АЕЦ Белене!
Има един верен път за изход от зависимостта от въглища и той е децентрализация на производството на електроенергия, достъп на отделните домакинства и енергийни общности до ВЕИ с потенциал за потребители-производители на собствена енергия от възобновяеми източници и същевременно значително повишаване на енергийната ефективност във всички сектори на икономиката. Избягване на заключващи мегапроекти (или т.н. “фалшиви решения” като инфраструктура за използване на изкопаем газ като “преходно гориво” или технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид), отклоняващи значителни публични средства от реалните решения за намаляване отрицателните въздействия от климатичните промени (ВЕИ и енергийна ефективност).
- Има ли производство на достатъчно ток в момента, за да задоволи потреблението на България? А в бъдеще?
- В момента има достатъчно производство за задоволяване на вътрешните нужди и за износ. Имаме и голям, неразработен потенциал за ВЕИ и енергийна ефективност във всички сфери на икономиката. Но трябва да се промени мисленето за България като за енергиен остров. Ние сме част от свободния европейски пазар и можем, както да изнасяме, така и да внасяме електроенергия според моментната ситуация с цените.
С вече закъснелите промени в законодателната рамка и облекчаването на административни процедури енергийните граждани (просюмъри) енергийни общности ще имат все по-съществена роля в производството на електроенергия в близкото и по-далечно бъдеще. В контекста на развитие на “умни енергийни мрежи” с висок дял на ВЕИ гражданите ще могат да помогнат и за повишаване гъвкавостта на енергийната система чрез оптимизация на потреблението (т.н. demand response management).
- Има ли нужда от нови ядрени мощности? Има два проекта - за нови малки реактори в Козлодуй и за използване на купените, ще бъде ли ниска цената на производството на ток от тях?
- Нямаме нужда от нови ядрени мощности въпреки опитите тук и в Европа да се лансира ядрената енергия като екологично спасение от високите цени на изкопаемите горива. Тя не е такава!
Строежът на нова ядрена мощност отнема 10-15 години, изискват се огромни инвестиции, в случая с АЕЦ Белене над 10 милиарда евро. Няма как реалистично да се прогнозира цената на енергията след 15 години. Бурното развитие на ВЕИ в последното десетилетие и рязкото поевтиняване на енергията от тях може със сигурност да ни покаже, че е по-изгодно да се инвестира във възобновяеми източници на енергия.
Развитието на ядрената енергетика в България стана пример за огромна и безнаказана корупция с над 30-годишната сага около гьола за източване на националния бюджет, наречен АЕЦ Белене. Там потънаха 3 милиарда лева от бюджета и най-добрият вариант вече е използване на площадката в Белене за безядрено развитие чрез създаване на индустриална зона.
Използването на реактора, предвиден за АЕЦ Белене, в Козлодуй 7-ми блок е трудно осъществимо, скъпо и опасно начинание. Този реактор е с дизайн от 1992 г. След катастрофата във Фукушима изискванията към съвременните реактори и площадки нараснаха неимоверно. Няма как реактор с технология от преди 20 години да е надежден, особено като прибавим и проблемите със съхранението му на площадката на АЕЦ Белене - дълго време увит под найлони…
Да не говорим за огромния нерешен проблем с управлението и съхранението на високо радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво на АЕЦ Козлодуй, камо ли да се прибави и още една ядрена мощност. В момента те се трупат на площадката в Козлодуй и я превръща в ядрено бунище. Не е ясно и кога Русия ще реши да ни върне, както е по договор, преработените там ядрени отпадъци. Това натрупване създава реална опасност от ядрена еко-катастрофа на територията на страната и за пореден път ни поставя в зависимост от Руската федерация, която нееднократно проявява склонност да се възползва от такъв тип инструменти за контрол и подчинение на други държави.
По отношение на малките реактори, въпреки подписания меморандум за разбирателство между АЕЦ Козлодуй – Нови мощности и американската NuScale Power, тези реактори все още никъде не са лицензирани, включително в САЩ. Не е решен и при тях въпросът с радиоактивните отпадъци. Технологичното време за лицензирането, строежа и пускането им в експлоатация се планира за около 2035 г. Понастоящем, строежът на 12 реактора от по 50 мегавата, т.е. общо 600 мегавата, се изчислява на 6 милиарда щатски долара.
- Къде е балансът между ниски цени на тока и зелената енергия? Възможен ли е? Възможна ли е само ВЕИ енергия, при положение че няма все още достъпна технология за съхранението ѝ?
- Тази криза с високите цени на енергията е възможност да се ускори преходът към ВЕИ. Напомня ми на примера с енергийната криза от 70-те години на ХХ век, когато страните от ОПЕК вдигат неколкократно цените на петрола. Тогава Дания използва изкопаеми горива за 90% от производството си на енергия. Вследствие на кризата решават да променят тази си зависимост, като сега там над 50% се произвежда от слънце и вятър.
Цената на изкопаемите горива има ключова роля в настоящата енергийна криза. Със сигурност инвестирането във ВЕИ и технологии за съхранение на енергията ще бъде водещо в близките години. Още повече, че ще има допълнителни средства от Плана за възстановяване, Модернизационния фонд, фонда за Справедлив преход, териториалните планове.
Чрез целенасочена политика за подкрепа повишаване енергийната ефективност и достъпа на домакинствата и малките и микропредприятия до ВЕИ за собствено производство, в комбинация с възможността да отдават “излишна” енергия обратно в мрежата, при повишаващи се цени на електроенергията ще позволи в кратки срокове инвестицията да се възстанови и в рамките на още 12-15 г. да се произвежда “безплатна” слънчева енергия. Това е и реална мярка срещу енергийната бедност, като са възможни и синергии с публични сгради под формата на енергийна общност (ВЕИ кооператив).
Със сигурност делът на ВЕИ в енергийния микс ще нараства с тенденция между 2040-50 година да бъде възможно 100% задоволяване на енергийните ни нужди от ВЕИ.
Отговорите на същите въпроси за енергийната криза и бъдещето на енергетиката в България на Юлиан Попов и Иван Хиновски.