Тангото на расизма

Мис Хелзинки 2017 е атлетична чернокожа финландка.

Няма нищо лошо в това, си казвам. На финландците им е омръзнала класическата бледа, русокоса, синеока красавица с издължени крайници. Искат екзотика. Те са си я харесали, те са си я избрали. Останалите кандидатки наистина бледнеят пред нея. Буквално. Но не в най-важното качество, което светът възприема за определящо в един конкурс за красота.

В първия момент може би ще си помислим колко е прекрасно, че финландците са надрасли расовите предразсъдъци. Но истината е, че не са. Защото да избереш някого само заради цвета на кожата му е също толкова несправедливо и дискриминиращо колкото да НЕ избереш някого заради цвета му.

Излиза, че войната с расизма заприличва на танго. Две крачки напред, една назад. В желанието си да приемем чуждия стандарт, отхвърляме своя. Даваме предимство на една раса над друга и се ръководим от цвета, а не от качествата. Какво е това, ако не расизъм с обратен знак?

И ако досега беше прогресивно да се бориш срещу расизма, дали занапред няма да ни се наложи да водим нови битки? Срещу расизма с обратен знак?

Нямам комплекс за вина към хората с различен цвят, религия и сексуална принадлежност. Винаги съм ги приемала за равни и не смятам да променя отношението си. Мисля, че е обидно за тях да бъдат третирани снизходително и да им се дават привилегии „по милост“.

А ако финландците са толкова притеснени да не обидят и дискриминират „различния“ кандидат на конкурс за красота, може би следващия път трябва да си изберат някой мъж за мис Хелзинки. По възможност чернокож. Тогава наистина ще докажат колко са широкоскроени.