Светско или задължително религиозно образование в училище: дебатът, който разделя обществото

Калин Ангелов 17 April 2026 в 21:19 2007 6
Калин Ангелов

Снимка АНТИКОРУПЦИОНЕН БЛОК

Калин Ангелов, кандидат за народен представител в МИР-23 София, преференция #104 и МИР-25 София, преференция #108 от Коалиция АНТИКОРУПЦИОНЕН БЛОК № 12

Калин Ангелов,

кандидат за народен представител в МИР-23 София, преференция #104 и МИР-25 София, преференция #108 от Коалиция АНТИКОРУПЦИОНЕН БЛОК № 12

Остри политически и граждански реакции, обществено напрежение и поставяне на фундаментални въпроси за ролята на държавата и Църквата – темата за въвеждането на задължително религиозно обучение по православие и ислям в българските училища отново излезе на преден план след предложените през 2025 г. от Министерството на образованието и науката промени в Закона за предучилищното и училищното образование.

Партия „Зелено движение“ част от Коалиция „АНТИКОРУПЦИОНЕН БЛОК“ С № 12 в бюлетината, настоя обучението по религия да остане незадължително и неконфесионално, да има познавателен аспект не само спрямо собствената, но и спрямо други религии. В изготвянето на категорична позиция в защита на светския характер на българското образование активно участва Калин Ангелов – адвокат, доктор по „Религия и Теология“, кандидат за народен представител в 23 и 25 МИР-София.

Принципът за светското образование

Идеята за задължително религиозно обучение противоречи на Конституцията и на философията на Закона за предучилищното и училищното образование, приет през 2016 г. след продължителни професионални и обществени дебати. Неговата цел е образование прогресивно, светско, модерно и отговарящо на съвременните световни предизвикателства. Законът ясно постановява, че в образователната система не трябва да се налагат идеологически и религиозни доктрини. Опасенията са, че евентуалното отпадане на този принцип ще отвори врата за навлизане на религиозно влияние в училищата – процес, който вече се наблюдава чрез дейности на организации като Орден на Рицарите Тамплиери на Йерусалим – Велик Приорат България.

Религията и добродетелите – имат ли пряка връзка?

В основата на дебата стои и въпросът дали религиозното обучение е необходимо условие за възпитаването на нравствени ценности. Според „Зелено движение“ и АНТИКОРУПЦИОННИЯ БЛОК добродетелите не се формират чрез задължително изучаване на религиозни догми, а чрез социална среда, личен пример и критично мислене. Добродетелите се придобиват не чрез сухото им изучаване, а чрез опита, чрез взаимодействието на детето с цялостната среда, в която израства. Етичните императиви на десетте Божи заповеди не могат да неутрализират в детското съзнание реалността на корупцията, социалното неравенство, безотговорността, лъжата, насилието, на които стават свидетели децата.

Спорно съдържание в учебниците по религиозно образование

Допълнителни въпроси възникват и от анализите на съществуващите учебници по религия, в които се наблюдават:

• липса на представяне на други религии в началните класове;
• противопоставяне на религиозни и универсални човешки ценности, на религиозни догми и научни принципи;
• елементи на индоктринация срещу свободната воля на личността, срещу различието и другостта и ограничаване на критичното мислене в гимназиалните класове ;
• включване дори и на политически внушения.

Тези констатации поставят въпроса дали подобно съдържание е съвместимо с принципите на светското образование, изградено върху демократичност и плурализъм.

Ролята на Църквата – извън класната стая?

Дебатът поставя и един по-дълбок въпрос: къде всъщност е мястото на религиозното обучение.

Автентичното религиозното съпреживяване не може да се случи пълноценно в рамките на светското училище, а в Храма. Литургията, проповедта и катехизаторската дейност се посочват като естествените форми за предаване на религиозно знание.

В този контекст се отправя и критика към духовенството за недостатъчна активност в просветителската му мисия – липса на енорийски училища, ограничени образователни инициативи и неизползван потенциал на манастирите и епархиите.

Българската православна църква и общественото доверие

Критиките към Свети синод на Българската православна църква също заемат важно място в дискусията. Поставят се въпроси за прозрачността, управлението на църковното имущество, социалната политика и обществените позиции по чувствителни теми като права на малцинствата, на маргинализирани и стигматизирани групи. Преди Църквата да претендира за водеща роля в образованието, тя трябва да укрепи собствения си авторитет чрез активна просветителска дейност и обществена отговорност.

Рискът от религиозно разделение

Един от основните аргументи срещу задължителното религиозно обучение по православие и ислям е рискът от разделение между учениците на религиозен принцип. Неизяснен проблем е какво ще бъде обучението за ученици от началния училищен курс, които изповядват католицизъм, протестантство, арменско апостолическо християнство, юдаизъм или просто са атеисти.
В мултикултурно общество като българското въвеждането на конфесионално религиозно обучение може да задълбочи различията, вместо да насърчи междурелигиозната толерантност. Съществуват и опасения, че в настоящата геополитическа обстановка то може да се използва като инструмент за външно влияние и да стимулира религиозната радикализация.

Отговорност пред бъдещите поколения

Дебатът за религията в училище далеч надхвърля рамките на образователната политика. Той засяга основни въпроси за идентичността, свободата на избор и ролята на институциите в обществото.

Докато едни виждат в религиозното обучение възможност за нравствено възпитание, други предупреждават, че това може да подкопае светския характер на българското образование и да отклони вниманието от реалните му проблеми: силно занижено качество, спешна необходимост от радикални и системни реформи в съдържанието и организацията на образователния процес.

В крайна сметка въпросът остава отворен: трябва ли училището да поеме ролята на Църквата, или всяка институция да изпълнява собствената си мисия.

АНТИКОРУПЦИОННИЯТ БЛОК с № 12 застава от страната на свободата. Ти решаваш дали училището ще подготвя граждани или ще възпроизвежда зависимости.

АНТИКОРУПЦИОНЕН БЛОК e гражданско-политическо обединение, учредено от ПП „ЕДИНЕНИЕ“, ПП „Зелено движение“, ПП „СЕК“, ПП „Ние идваме“ и активни граждани.


Избори 2026
Платена публикация
Купуването и продаването на гласове е престъпление

Най-важното
Всички новини
X

Битката за Москва. Филм на Камен Невенкин