Само 34% в България приемат Русия като заплаха, едва 37% харесват Зеленски: къде сме сред държавите от ЦИЕ

Година и три месеца след началото на руската война в Украйна България е на кръстопът. Трудни за отърсване се оказват дългогодишните връзки на страната ни с Русия, съчетани с операциите на Кремъл за влияние върху страната. От една страна, има забележимо придвижване към прозападни позиции и увеличение на подкрепа за членството ни в НАТО с 8% за година. От друга, около ¼ от българите все още смятат Русия за стратегически партньор на България. Само 34% я възприемат като заплаха за сигурността ни.

Нашето преобладаващо ведро отношение към агресора се откроява ярко от настроенията в цяла Централна и Източна Европа – установяват авторите на годишния доклад GLOBSEC Trends 2023 (България, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия, Полша, Литва и Латвия), който взема предвид социологически проучвания ( за страната ни - на "Алфа рисърч").

GLOBSEC е неправителствена организация с офиси в Братислава, Брюксел, Киев, Виена и Вашингтон, в чийто Борд на директорите е политологът Иван Кръстев.

Докладът разглежда възприятието в страните за Русия, за отбраната и сигурността, за НАТО и членството в нея, за икономическите санкции срещу Русия, за степента на доверие в измислици и факти за инвазията, за доверието в медиите, за демокрацията и правата.

Докладът

Централна и Източна Европа (ЦИЕ) е от "правилната страна на историята", но е разделена. Повечето страни остават непоколебими в подкрепата си за членството в ЕС и НАТО и осъзнават заплахите, които представляват автократичните режими за сигурността на региона.

В същото време силната подкрепа за фалшиви и манипулативни разкази, които подкопават демокрацията и западното единство, представлява основна пречка за запазването на напредъка.

Руската война в Украйна

Средно 64% от населението в Централна и Източна Европа смятат, че основно Русия е отговорна за войната в Украйна. Що се отнася до България, на въпроса "Кой носи отговорност?" 44% от сънародниците ни отговарят: "Русия", но увереността в това намалява. Преди година този отговор са дали 50%. 15% смятат, че отговорността е у Украйна, "която потиска рускоговорящата част от населението си", а 32% сочат за виновник Запада, "който провокира Русия".

Къде сме сред останалите държави в ЦИЕ? По-нисък е процентът на определящите Русия за отговорна единствено в Словакия (34%). "Черната овца" на ЕС Унгария е пред нас с 10% - 54%. Пред нея е Румъния с 65%, изпреварвана от Чехия (71%). №1 е Полша с 85%, следвана от Литва (79%) и Латвия (74%).

Сред осемте държави България не е единствената, в която намалява увереността, че отговорността за войната е основно на Руската федерация. Такава годишна тенденция се наблюдава още в Словакия, Чехия и Полша.

"Макар че преобладаващото мнозинство все още е наясно кой е злодеят и кой - жертвата в конфликта, постоянното използване на информационни кампании, въздействието върху енергийната и инфлационната криза, както и разединяващата реторика, използвана в предизборните кампании в някои страни, бавно подкопават единството на региона на ЦИЕ, НАТО и ЕС" - коментират авторите. Те дават за пример България, в която тенденцията е все повече респонденти да вярват на дезинформиращи разкази, обвиняващи Запада за конфликта. Увеличението е от 32 на 34% за година.

В Унгария, България и Словакия само около 50% са съгласни, че Русия е виновна, като половината или не знаят коя е истината, или в страните им има вътрешнополитически спорове по този въпрос. В същото време в Словакия и в България през 2023 г. се провеждат или ще се проведат предсрочни избори, а в двете страни има най-големи контингенти от респонденти в целия регион, изразяващи проруски възгледи и склонни да вярват на дезинформационни разкази.

Поддатливостта на дезинформация е слабост на целия регион, видно от следващата част на доклада:

Подкрепа за санкциите

Средно 59% в страните в ЦИЕ считат, че икономическите санкции срещу Русия заради войната трябва да останат в сила, докато Русия не изтегли военните си части от Украйна. Това е преобладаващото мнение в 6 от 8 държави в ЦИЕ. Най-малък е процентът на убедените в това в България: 37% при 49% скептични. За сравнение – у първенеца Полша уверените в необходимостта от санкциите са 76%.

Макар преобладаващото мнозинство все още да се придържа към основаните на фактите разкази и изразява постоянна решимост да подкрепи украинците в борбата им за свобода и суверенитет, неразбирането на войната и приемането на дезинформационни разкази са често срещани в страните от ЦИЕ. Данните са предупреждение за създателите на политики и за международната общност и също така подчертават необходимостта от въвеждане на по-активно и устойчиво взаимодействие с гражданите в целия регион.

Въпреки че като цяло са ЗА запазването на санкциите, 50% в ЦИЕ ги намират за неефективни, тъй като не вредят на Русия.

Това разминаване може потенциално да се свърже с искането на респондентите за налагане на по-строги санкции на Русия, за да се осигури по-силно въздействие върху Кремъл. В същото време наративът за неефективността на санкциите е широко използван както от Кремъл, така и от местни публични фигури, за да се подкопае подкрепата за мерките - отбелязва докладът.

Военна помощ за Украйна

Осигуряването на военна помощ за Украйна – „ябълката на раздора“ за българския обществен живот, се подкрепя от средно 74% в ЦИЕ, които смятат, че така страните им помагат на Украйна да се защити срещу Русия. В България на това мнение са 49%, а на противоположното, убедените, че тези действия провокират Русия и доближават страната донор до войната, са 59%. 

Страната ни е последна, изключая Унгария, която не е включена в това сравнение между страните. Причината за изключването ѝ е следната: тъй като политическите ѝ лидери отказаха да предоставят военна помощ на Украйна с аргумента, че така се предотвратява по-нататъшна ескалация на конфликта, въпросите в анкетата са били различни от тези в другите държави и отговорите показват, че мнозинството вярва на реториката на правителството. 57% са съгласни, че "предоставяйки военно оборудване и оръжия на Украйна, Западът провокира Русия и се доближава до война".

В лидера Полша 93% са твърдо ЗА предоставянето на военна помощ на нападната страна.

Последователна подкрепа за украинските бежанци

Повече от година след войната подкрепата за бежанците също остава стабилна в целия регион, като 73% от анкетираните в ЦИЕ са съгласни, че техните страни трябва да продължат да оказват помощ на бежанците. В същото време, 53% смятат, че украинските бежанци получават тази помощ за сметка на социално уязвими групи в техните страни, които се нуждаят от нея дори повече от жертвите на война. Както и при други примери за дезинформация и манипулативни усилия, разказът, че бежанците получават преференциално третиране по отношение на социалните помощи в сравнение с гражданите, намира най-голям отзвук сред българите, румънците и словаците.

Дори в страни като Полша, които са гостоприемни и подкрепят украинците, разказът, че бягащите от руската агресия получават помощи за сметка на местните жители, намира известен отзвук. В Полша по-голямата част от украинските бежанци, предимно жени с деца, са концентрирани в най-големите полски градове, което поставя под огромно напрежение местната администрация, жилищното настаняване, училищата, пазара на труда и здравеопазването при включването на огромния брой пристигнали в обществото. Към септември 2022 г. се изчислява, че в Полша са пристигнали около 700 000-800 000 бежанци от Украйна в училищна възраст. Това може би е един от факторите, допринесли за възхода на полската дясна партия "Конфедерация", която през последните шест месеца почти удвои подкрепата си в социологическите проучвания и сега възлиза на 10%, позиционирайки се като третата най-популярна партия с наближаването на парламентарните избори през октомври 2023 г.

България, уви, изглежда най-негостоприемната от всички 8 държави в ЦИЕ.

„Украинските бежанци получават подкрепа за сметка на нашите граждани от по-слаби и социално уязвими части на населението, които се нуждаят повече от нея“ смятат 71% от анкетираните у нас. Все пак 51% са на мнение, че страната трябва да продължи да подкрепя хората, които бягат от война. На това мнение са внушителните 90% в Полша, където 41% все пак се чувстват ощетени от подкрепата за чужденците.

НАТО

Социологическите проучвания показват, че членството в НАТО продължава да се радва на силна и непоколебима подкрепа в целия регион. Въпреки отслабването на тези настроения в Словакия, общата средна стойност за региона остава солидна: 79%.

"Представете си, че през следващия уикенд във вашата страна ще се проведе референдум за членството ѝ в НАТО. Как бихте гласували - за оставане на страната ви в НАТО или за излизане от НАТО?" е въпрос, поставен пред респондентите в осемте държави. Българските граждани, които биха гласували за оставане в Алианса, са 58% и делът им нараства през всяка година последователно от 2020 г. насам. И все пак страната ни изглежда далеч от лидера Полша, където за оставане биха гласували 94%.

Наравно с България на последното място с 58% е Словакия, където обаче се наблюдава противоположната на нашата тенденция – желанието за членство там е намаляло чувствително до въпросните 58%.

Подкрепата на Словакия за НАТО бележи постоянен ръст между 2018 и 2022 г., като през миналата година тя нарасна още повече след агресията на Русия. Широкомащабните дезинформационни кампании, провеждани както от местни, така и от чуждестранни участници, обаче са допринесли за намаляване на подкрепата за членството в НАТО, като тя се е върнала на нивата от 2019 г. Макар подкрепата на Словакия за членството в Алианса понастоящем да е на равнището на тази в България, последната отбелязва увеличение на подкрепата през тази година в сравнение с 2022 г., отбелязва докладът.

В Унгария и Румъния тя е по 89%, в Литва - 88%, в Чехия - 85%, в Латвия - 79%.

Увереност в защитата, която дава членството в НАТО

„Членството на страната ми в НАТО намалява вероятността да ни нападне чужда държава“ – смятат едва 58% от българските граждани при 79% в Полша.

В случай на нападение на друга членка на НАТО едва 44% от българските граждани заявяват уверено, че България трябва да помогне. Средният процент за страните от ЦИЕ е 73. За Полша той е 92.

Въпреки че обществеността в 6 от 8-те страни в ЦИЕ изразява силна подкрепа за членството в НАТО, то не е толкова уверено, че членството може ефективно да възпре чуждестранни агресори. Парадоксално е, че съответствието между подкрепата за членството в НАТО и увереността в неговата ефективност е най-силно изразено в страните с най-малка обществена подкрепа за членството - България, Словакия и Латвия. Една от възможните причини за това може да се крие в историческия опит или геополитическите съображения, предполагат авторите. Изричните предупреждения, отправени от Русия относно възможността за глобален ядрен конфликт, ако НАТО се намеси в Украйна, и опитът на страните от ЦИЕ през миналия век да бъдат изоставени от съюзници, стремящи се да избегнат пълномащабни конфликти, могат да доведат до по-ниско доверие във възпиращата сила на НАТО сред страните от ЦИЕ. Междувременно процесите на вземане на решения и динамиката на НАТО понякога създават впечатление за разединение, както показаха неотдавнашните разногласия относно приемането на Швеция в Алианса. Тези дебати може да са повлияли и на нивата на доверие в ангажиментите за колективна отбрана на партньорите от НАТО. Наблюдаваният спад в доверието към НАТО в Полша може да е свързан и с инцидента от ноември 2022 г., при който ракета порази полска територия близо до границата на страната с Украйна на фона на руската атака срещу украинската енергийна инфраструктура. Не бяха предприети официални стъпки срещу Москва, въпреки че инцидентът беше пряко следствие от руската агресия.

Доверие в собствените въоръжени сили

Въпреки че въоръжените сили все още се радват на над 70% доверие в повечето държави от ЦИЕ, тези нива на доверие са намалели значително в България, Словакия и Унгария от 2020 г. насам. Спадът е най-рязък през 2022 г., след началото на руската инвазия в Украйна. Движението надолу може да отразява истински притеснения относно възможностите на армиите да защитят страните си в случай на нападение.

България е последна с едва 44% доверие. В страната ни се наблюдава спад от 58% през 2021 г. На първо място е Чехия с 81%, следвана от Полша и Румъния (по 77%).

Има или няма заплаха?

Нахлуването на Русия в Украйна промени коренно средата за сигурност на континента. За много хора в ЦИЕ то доведе до осъзнаване на заплахите, изграждане на устойчивост и оценяване на значението на членството в НАТО като гаранция за сигурност. Една година след конфликта регионът остава силен и решителен в разбирането си за това коя е най-голямата заплаха за сигурността. Неизпълнените непосредствени страхове, че войната ще се разпространи в по-широк регион, и нарастващата апатия към конфликта обаче бавно намаляват осъзнаването на заплахите сред някои общности.

В 6 от 8-те страни Русия се възприема като заплаха за сигурността от мнозинството анкетирани. България прави впечатление, но с ведрия оптимизъм, който излъчват гражданите ѝ. Едва 34% от тях възприемат страната на Путин като заплаха. В Полша те са 88%, в Литва – 84%, в Латвия – 75%, в Чехия – 79%, в Словакия – 54%, в Унгария – 48%.

Средно 66% от анкетираните в региона на ЦИЕ смятат, че Русия представлява заплаха за сигурността на техните страни, което е два пъти повече, отколкото през 2020 г. (32%).

В България и Унгария мнозинството от анкетираните все още не възприемат Русия като заплаха въпреки войната, установяват авторите на доклада. Това разминаване може да се обясни отчасти с широко разпространеното в двете страни схващане, че Русия е техният най-важен стратегически партньор: една четвърт от българите и унгарците я възприемат по този начин. Политическите, културните и историческите фактори също играят ключова роля в тези възприятия, като някои правителства и/или политически лидери се въздържат да определят Русия като заплаха за сигурността, да критикуват нейното нахлуване в Украйна или дори се застъпват за сътрудничество с Русия.

Повече респонденти от ЦИЕ възприемат Русия като заплаха за националната си сигурност (средно 66%), отколкото за националната си идентичност и ценности (средно 58%). Общата история и предполагаемият общ "панславянски" етнически и културен произход с Русия са важни фактори в България и Словакия - в доклада GLOBSEC Trends за 2020 година 84% от българите и 78% от словаците са възприемали Русия като традиционна братска славянска нация на страната им. От друга страна, продължаващите военни зверства и нарушения на международното право и правата на човека от страна на Кремъл намират най-голям отзвук в общественото мнение на Латвия и Румъния, които отбелязват най-голям ръст във възприемането на Русия както като заплаха за сигурността, така и за идентичността и ценностите от 2022 г. насам.

Китай - незабележима заплаха

Влиянието на Китай все още остава до голяма степен незабелязано в региона, като мнозинството от хората не смятат Пекин за заплаха за сигурността, въпреки че средният дял на тези респонденти в региона е намалял от 62% на 53%. Наблюдават се и значителни различия между отделните държави. Докато Чехия е начело както по отношение на осведомеността, така и по отношение на приемането на мерки за изграждане на устойчивост спрямо операциите на Пекин за зловредно влияние, малко български, унгарски и румънски респонденти възприемат Китай като заплаха за сигурността.

32% от респондентите в ЦИЕ не смятат, че Китай е заплаха за тяхната национална идентичност и ценности. Тъй като китайските дейности в региона остават незабелязани на фона на конфликта в Украйна, огромните различия в ситуационната осведоменост и възприемането на заплахите в региона на ЦИЕ могат да доведат до сериозни уязвимости в ЕС и НАТО.

В България едва 15% възприемат Китай като заплаха, В Латвия процентът е 20, в Румъния – 22. Най-висок е той в Чехия – 60.

3 в 1 за САЩ: съюзник, гарант за сигурността и... заплаха

73% от анкетираните в ЦИЕ не смятат САЩ за заплаха за сигурността. Напротив, мнозинствата в Полша, Литва, Латвия и Румъния смятат, че САЩ са най-важният стратегически партньор за техните страни.

В 7 от 8 държави мнозинството от анкетираните не смятат САЩ за заплаха за сигурността. Интензивните и продължили с години информационни операции, разпространявани за ключовия съюзник и гарант за сигурността на региона на ЦИЕ, обаче са повлияли на значителни групи от населението в някои страни.

"САЩ застрашават сигурността на страната ми" смятат:

Словакия: 50% при 36% през 2020 г.

България: 33% при 16% през 2020 г.

Чехия: 16% при 30% през 2020 г.

Латвия: 14% при 13% през 2021 г. (няма данни за 2020 г.)

Румъния: 11% при 15% през 2020 г.

Литва: 8% при 9% през 2021 г. (няма данни за 2020 г.)

Полша: 5% при 10% през 2020 г.

С твърдението „САЩ въвлича страната ми във война с Русия, защото печели от това“ са съгласни:

66% в Словакия;

56% в България;

51% в Румъния;

по 33% в Унгария и Чехия;

25% в Латвия;

24% в Полша;

21% в Литва.

Кой е наш партньор?

Подобно на възприемането на заплахите, се очертава нова регионална динамика по отношение на отношението към стратегическите партньори. Последните данни потвърждават намаленото внимание към Германия и повишеното значение на Съединените щати в сравнение с предвоенните години. Тази констатация подсказва, че приоритетите в страните от ЦИЕ са се променили, като част от региона смята, че гаранциите за сигурност от страна на САЩ са еднакво важни с икономическото сътрудничество и връзките, свързани с Германия.

Същевременно, въпреки размера и влиянието на Русия и Китай в международните отношения, двете страни се възприемат като важни само от малки части от населението на ЦИЕ, което показва регионално предпочитание към партньорство с демокрации, а не с недемократични режими.

Средно 44% възприемат САЩ като най-важният стратегически партньор за тяхната страна и има постоянен растеж от 2021 г. САЩ се смятат за най-важния стратегически партньор в Латвия, Литва, Полша и Румъния, като Вашингтон играе важна роля и за чехите. Респондентите виждат САЩ като политическа, военна и икономическа суперсила в света. САЩ се ценят заради ролята им в осигуряването на безопасност и сигурност, предоставянето на оръжия и военна помощ и ролята им на надежден и сигурен съюзник.

Германия се счита за най-важния стратегически партньор за Чехия, Словакия, Унгария и България и се възприема като важен партньор от поне 25% от респондентите във всички страни от ЦИЕ. Икономическото сътрудничество, възприемането на Германия като свръхсила, географската близост, положителните двустранни отношения и отношенията в рамките на ЕС са в основата на тези мнения. Нагласите показват значението на силните дипломатически връзки и географската близост, когато става въпрос за изграждане на ефективни партньорства и укрепване на икономическата стабилност.

За българските респонденти Германия е: политическа/икономическа суперсила (37%), ключов член на ЕС/НАТО (24%), развита и добре управлявана, добър пример (22%), надежден съюзник и доверен партньор (14%), с икономически важно сътрудничество (12%).

Русия: приятел или враг?

Страните от ЦИЕ са разделени на три категории по отношение на възприятията за Русия като стратегически партньор. Едната група държави, включваща Чехия, Литва, Полша и Румъния, не оценяваше значението на Русия още преди началото на войната, като тези възгледи се затвърдиха едва след февруари 2022 г. Втората позиция, представена само от Латвия, отбеляза спад на възприятията за Русия като партньор с 21 процентни пункта през последните две години. Този спад се откроява, като се има предвид, че етническите руснаци съставляват 25% от населението на Латвия.

Трета група, състояща се от България, Словакия и Унгария, се отнасяше с голямо уважение към Русия като към стратегически партньор преди инвазията през 2022 г. И въпреки че възприемането на Русия като стратегически партньор в България и Словакия през 2022 г. е намаляло почти наполовина, една четвърт от анкетираните все още гледат на страната така. Този модел до известна степен отразява положителните нагласи към Русия сред някои части на обществото в тези държави, но може да е и резултат от проруската реторика, използвана от политически фигури, които настояват за значението на руските енергийни доставки за техните държави и Европа.

26% от българите възприемат Русия като стратегически партньор през 2023 г. при 45% през 2021 г. 40% от респондентите у нас изтъкват обща история (40%), 23% - близки култура и ценности, 17% - зависимост от стратегически суровини. 14% определят Русия като политическа/икономическа суперсила. 12% смятат, че Русия помага на България. Също толкова посочват икономическо сътрудничество и връзки с нея.

Великобритания

Повече от една четвърт от анкетираните в Полша, Латвия и Литва възприемат Обединеното кралство като ключов стратегически партньор. В Латвия определянето на Обединеното кралство в тази светлина непрекъснато нараства през последните две години - от 15% през 2021 г. до 31% през 2023 г.

Едва 6% от българите възприемат Обединеното кралство като стратегически партньор през 2023 г. при 13% година по-рано.

Възприятието за Франция у нас е: 10% тази година и 15% миналата.

Какво мислим за Зеленски

Украинският президент се ползва със симпатиите на 37% от българите при 89% у поляците и 41% от унгарците. По-враждебни към него са единствено словаците (31%).

Средно за ЦИЕ положителната нагласа към Зеленски се измерва в 60%, а към руския президент Владимир Путин е средно 15%. Най-положително руският президент се възприема у нас – 32% срещу 60% отрицателно отношение. На другия край е Полша с едва 2% одобрение и 96% за руския президент.

ЕС: да останем или да напуснем?

"Представете си, че следващия уикенд в страната ви ще се проведе референдум за членството на България в ЕС. Как бихте гласували – да остане или да напусне Съюза?" 71% в България са ЗА оставане, 23% - за напускане, е видно от резултатите от анкетата. Първенецът Румъния записва резултат 86% в полза на оставане и 13% - на напускане.

Еврото

"Въвеждането на еврото ще наруши суверенитета на страната ни и ще доведе до обедняване на икономиката ни" смятат 56% от българите. 33% са на противоположното мнение, 12% не знаят. В Полша на първото мнение са 51%, в Румъния – 55%.

Медиите

Доверието в медиите у нас е ниско: 31%. Също толкова смятат медиите ни за напълно или частично свободни. Имаме подобрение с 1% спрямо 2022 г., но сериозен спад спрямо 2021-ва, когато доверието в медиите са имали 48% от хората у нас. През 2020 г. те са били 37 на сто.

В първенеца Чехия хората убедените, че медиите им са свободни, са 72%, а доверие в тях имат 53%.

В съседна Румъния доверието тази година изразяват 56% при 40 на сто през последните две.

През последните четири години в 4 от 8-те изследвани държави се наблюдава значителна промяна в общественото доверие към основните медии. В Литва и Румъния имаше значителен спад през първата година на пандемията COVID-19, но тази година доверието в тях се повиши. В Чехия доверието в медиите рязко нарасна, вероятно и в резултат на промяната в правителството през 2022 г. Чехите може би възприемат благоприятно загубата на влияние на бившия министър-председател Андрей Бабиш (който контролира няколко ключови медии в страната) след изборното му поражение и крайната невъзможност да поеме контрола върху чешката обществена телевизия. В България обаче тенденциите са в обратна посока. След период на нарастване на доверието до 2021 г., през 2022 г. българските централни медии отбелязват драматичен спад в тези рейтинги, като разликата се запазва и през 2023 г.

Кой упражнява най-силно влияние върху медиите?

„Олигарси и финансови групи“ – отговарят 61% от българите, 33% посочват правителството, а 39% - групи за влияние и влиятелни личности от западния свят.

Доверието или недоверието в медиите е определящ фактор, който влияе върху възгледите на обществеността по редица различни теми. Налице са значителни разлики във възгледите на респондентите в зависимост от това дали се доверяват или не на основните медии в техните страни. В 7 от 8-те изследвани държави тези, които се доверяват на водещите медии, са по-склонни да изберат Русия като агресор и отговорен виновник за конфликта в Украйна. Дори в Полша, където населението е силно критично настроено към Кремъл, има разлика от десет процентни пункта, като лагерът на доверяващите се на медиите е по-склонен да се противопостави на Москва. Разликата възлиза на над 40 процентни пункта в Латвия, Чехия, Словакия и Унгария, като последната е явен отличник - недоверчивата прослойка от респонденти е по-склонна да обвинява Русия, докато по-симпатизиращите на Русия избиратели на управляващата партия значително по-често заявяват, че се доверяват на водещите медии. Като цяло данните показват, че повишаването на доверието в основните медии, които предават на населението фактическа информация, е важно за укрепване на подкрепата за Украйна и геополитическите цели на Запада като цяло.